Светлин Тачев пред ФАКТИ: Струва ми се, че има наченки на фронт анти Пеевски

Кой как влиза в предизборната кампания… Пред ФАКТИ говори Светлин Тачев от социологическа агенция „Галъп Интернешънъл болкан“.

- Г-н Тачев, кандидат-депутатските листи на партиите са ясни. Виждаме тенденция за активиране на кметове в ГЕРБ-СДС. Колко ще е работещо това? Гласуваш за кмета, а влиза този след него…
- Това е поредната предизборна кампания, която не представя нищо ново. Специфичното е, че тя е на два коловоза. Единият е общият, другият е тясно ориентиран към електората на ДПС – между двете формациите около Ахмед Доган и Делян Пеевски. Иначе като цяло политическите формации са изхабени, няма идеи и привличащи лозунги. И всичко това се дължи на серията от предсрочни избори и деидеологизацията, в която се намират повечето политически партии. Сега просто виждаме да се прави опит по някакъв начин партиите да мобилизират ядрата си и да се търси все пак и някаква периферия. След последните избори в голяма степен партиите са се свили до своите ядра, а периферията не участва. Така че точно това прави ГЕРБ чрез няколко от най-успешните си кметове. През тях ГЕРБ-СДС прави опит да търси периферия. Хората са разпознаваеми, харесвани. Да, вероятно те ще си останат на позицията кмет, както казахте, но целта е през тях да се вземат нови гласове.

- Факт е, че имаме капсулиране на партийните ядра, но какво трябва да говори това на партиите. Защо стигнаха дотам…
- Не виждам какво могат да представят политическите партии като нещо ново - няма такова. От тук насетне единственото, което имат пред себе си, е да направят всичко възможно след тези избори да намерят начин да съставят някаква форма на правителство, защото алтернативите са две. Ще продължим с изборите и партийното разложение ще се задълбочи, защото предишното Народно събрание беше олицетворение на разпадането на политически формации. Тук не говорим само за ДПС, което се разцепи. ПП-ДБ също скърца отвътре, БСП е в криза. Самата коалиция, която направи БСП като чисто механичен сбор, е интересно да видим дали ще изобщо ще даде резултата, който очакват. По този начин може да се тръгне по пътя на популизма, на популистките лозунги, които обикновено изскачат около всяка политическа криза в последните 10 години. И те в момента започват да стават пак актуални – да се говори за промяна на модела на гласуване, дори за промяна на формата на управление на държавата. В настоящата тежка кризисна ситуация те могат да бъдат подложени на обществен дебат. Това пък ще подкопае допълнително демократичната ни система, защото те не са решение. Основният проблем не е в системата, а в политическия ни елит, който е загубил способността си да управлява. Другото е партиите да намерят пресечна точка, която да ги обедини, за да направят макар и временно управление, което да изкара страната от политическата криза.

- Ще си позволя да ви поправя, че няма нищо ново, защото имаме ДПС-ново начало, а и като цяло ще имаме две ДПС-та в парламента. До какво ще доведе това след себе си…
- Да, от тази гледна точка имаме нещо ново, но то е нещо ново, което е произлязло от нещо старо. Какво може да произведе... Интересни са две неща. Първо войната в ДПС, която започна, още няма явен победител. Делян Пеевски спечели марката, но предстои електорална битка, която може морално да реши казуса между двете фракции кой може да се определя като ДПС и да изразява настроенията на тази специфична част от българското общество. Второ, в много голяма степен може да повлияе върху следизборните възможности за съставяне на правителство. Струва ми се, че има наченки на фронт анти Пеевски. Видяхме нещо такова в 50-то Народно събрание, но партиите по-скоро изчакаха да видят какво ще се случи в ДПС, за да могат да се прегрупират за нещо ново в 51-то Народно събрание. Ако си спомним, когато се сформира четворната коалиция между ПП-ДБ, БСП и „Има такъв народ“, тогава фигурата, която ги обедини беше Бойко Борисов и желанието за разграждане на модела „Борисов“. Когато се създаде „сглобката“, общият враг беше главният прокурор Иван Гешев, желанието за Конституционни промени и съдебна реформа. Така че в момента подобна обединителна фигура „срещу“ може да се окаже Делян Пеевски. Това, разбира се, до голяма степен зависи какви резултати ще получи формацията му. Неособено добър резултат за Делян Пеевски, определено може да отключи един фронт срещу него. И тук е важно как ще действа ГЕРБ. Затова ми се струва, че Бойко Борисов не се меси в битката между двете фракции в ДПС, защото изчаква, за да реши как да се позиционира.

- „Възраждане“ втора политическа сила - това е все повече възможно. Какво очаквате?
- Нека да видим коя ще е втората политическа сила, но – да, има и такава възможност. „Възраждане“ на последните избори спряха своя възход, защото се появиха нови малки политически играчи, които привличат разочаровани в тази ниша, и точно те са спирачка. Партията на Костадинов трябва по някакъв начин да използва капитала, който натрупа електорално, и той по някакъв начин да бъде изтъргуван на политическия пазар. „Възраждане“ смекчиха тона в началото на 50-ото Народно събрание и показаха, че те също са готови на някакви опити за отстъпки. Всичко зависи обаче от изборния им резултат. Ако партията подобри резултата си и се стабилизира спрямо предишните избори, антисистемното говорене ще продължи. Ако „Възраждане“ са достигнали тавана си и нямат възход, то от партията на Костадинов може да започнем да чуваме едно малко по-умерено говорене.

- Социологията сочи, че поне 7 партии ще влязат в парламента. Как ще се направи правителство?
- Колкото повече политически формации има в парламента, толкова по-трудно може да се сформира правителство. Задачата е трудна, безспорно. Интересното сега е това, че никой не иска в предизборната кампания да говори за това с кой може, а чуваме с кой не може. И това е така, защото това може да се отрази върху изборите резултати. Все пак ми се струва, че този път реториката на партиите е малко по-умерена спрямо предишните кампании, защото са наясно, че има електорална ерозия във всички политически формации, избирателната активност намалява и това позволява прескачането на бариерата и на нови малки политически формации. Също така не е изключено вотът да се радикализира още повече, а с това да се тръгне по пътя на популизма, което е много опасно. Така че ми се струва, че този път опитът от последните избори е дал поука на политиците, на база която да започнат да търсят възможности за редене на правителство.