Ралица Симеонова пред ФАКТИ: „ДПС-Ново начало“ ще подкрепят правителството, докато имат интерес

Няма къде да ходят – всички ще бъдат с мен. Дали сега, дали другият парламент, защото хората решиха, че „ДПС – Ново начало“ е втора партия, може и да е първа на другите избори. Това коментира пред медиите в парламента Делян Пеевски. Има ли нова ситуация в Народното събрание, която да се изразява в подкрепа за кабинета „Желязков“… Пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.

- Г-жо Симеонова, искат не искат партиите в парламента опират до ДПС – Ново начало и Делян Пеевски. Как стана така?
- Особена динамика наблюдаваме в парламента. Тя пролича и в гласуването на бюджета, когато част от текстовете не бяха подкрепени от ДПС-ДПС, но пък получиха подкрепата на "Новото начало" на Пеевски. В този смисъл управляващото мнозинство (ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС-ДПС) вече съвсем не изглежда консолидирано и стабилно, доколкото участието на ДПС на Доган е поставено под въпрос и особено след влизането на "Величие" в Народното събрание. В този контекст ролята на "ДПС-Ново начало" - като подкрепяща партия за правителството, става все по-важна за функционирането и оцеляването му.

- Ролята на ДПС-Ново начало вече е ясна – незаобиколими са като гласове, но къде остана ДПС на Доган. Те нужни ли са за управлението?
- В процеса на формиране на това правителство ДПС на Доган бе използвано като параван, който да прикрие влиянието на Пеевски в правителството. Очевидно ДПС-ДПС не получават това, което искат, бидейки част от управляващото мнозинство, и това може да доведе до официалното им оттегляне от него и от кабинета. Ако този сценарий стане факт, кабинетът ще трябва да разчита на подкрепата на динамични мнозинства и "Новото начало" на Пеевски наистина ще се превърне в незаобиколим фактор по отношение на неговото оцеляване.

- Имаме приет бюджет, така че държавата да може да се разплаща. Сега ли вече ще видим ясни управляващи и опозиция?
- И сега официално е ясно кои са управляващите, кои са в опозиция и кой играе ролята на подкрепяща партия. Но въпросът е дали това управляващо мнозинство няма да се разпадне в краткосрочна перспектива, какъв е капацитетът на опозицията и докога изобщо кабинетът ще управлява. Засега не виждаме някаква дългосрочна управленска стратегия, по-скоро се приоритизира и действа ad hoc. Смятам, че това правителство ще продължи да съществува до момента, в който Пеевски и Борисов не преценят, че им е по-изгодно да управляват чрез служебен кабинет, вместо с редовен. А това решение зависи и от геополитическата динамика.

- Партия „Величие“ влезе в парламента. Вие как гледате на това – станаха 9 партии…
- Всяка политическа сила, получила достатъчно гласове, за да има парламентарно представителство, трябва да бъде в Народното събрание - независимо дали ни харесва, или не. Предстои да видим какво ще е поведението на парламентарната група на партия "Величие" и как тя ще се позиционира по отношение на управленската конфигурация. Относно позиционирането вариантите за един политически субект са да бъде опозиция, "подкрепяща партия" по отношение на правителството или да стане част от него. Засега "Величие" е избрала ролята на опозиция. Доколкото обаче идеологическият профил на тази партия не е съвсем изчистен, а и трудно можем да се доверим на предварителните им заявки, рано е да се правят оценки какво би било поведението на тяхната парламентарна група в бъдеще.
Въпросът обаче е по-фундаментален и касае доколко изобщо последните парламентарни избори бяха честни, свободни и легитимни. Станахме свидетели на масови нарушения, манипулации и подмяна на вота на избирателите. Вследствие на това се появиха основателни съмнения за достоверността на резултатите и доверието в изборния процес бе сериозно разклатено.
Със своето решение Конституционният съд сякаш създаде повече проблеми, отколкото реши. Хем призна, че са извършени сериозни изборни нарушения, хем отхвърли искането за цялостно касиране на изборите. Така той не само не допринесе за възстановяването на доверието на гражданите в електоралния процес, но стана съучастник в подкопаването му и в бетонирането на политическата апатия. Ето защо продължава да стои въпросът за легитимността на този парламент и респективно - на избраното от него правителство.

- Друга малка партия МЕЧ пък се разпадна. Каква е ролята на малките в парламента?
- Разпускането на ПГ на МЕЧ остави усещането, че по-скоро става въпрос за субективен политически акт, който не е синхронизиран с приложимата институционална логика и с духа на Конституцията. Предстои да видим какви ще последствията от него, но случващото се определено руши и малкото останало доверие в парламента като институция.

Виждаме обаче, че от МЕЧ умело се възползват от ситуацията, консолидирайки подкрепа и уплътнявайки своя опозиционен образ.

Отвъд привидностите, май ще се окаже, че тази ситуация работи добре за партията. Ако нищо не се промени и нейните народни представители останат независими занапред, ще бъде любопитно да се проследи парламентарната им дейност и дали те ще продължат да действат в синхрон или част от тях ще да бъдат използвани ситуационно за подсигуряване на управляващото мнозинство при ключови гласувания. Вече нищо не е изключено и една подобна хипотеза е допустима.
А що се отнася до "малките" в парламента, това е въпрос, чийто отговор зависи от конкретната конюнктура. Обикновено тежестта на отделните политически сили в парламента се определя от броя на парламентарните им места, но когато, например, дадено управляващо мнозинство зависи от гласовете на малките парламентарни групи, тогава значимостта им нараства съществено. В такава хипотеза те могат дори да доминират процеса на взимане на политически решения и да налагат успешно своите кадри, както и собствения си политически дневен ред, превръщайки го в управленски приоритети и програма. Така че не винаги "малките" са "малки" и не винаги "големите" доминират.

- „ДПС-Ново начало“ дава подкрепа, но докога. С техните гласове кабинетът е стабилен, но ако изведнъж спрат…
- „ДПС-Ново начало“ ще подкрепят правителството, докато имат интерес, т.е. докато успяват да прокарват собствения си политически дневен ред и да кадруват чрез него. Те едва ли ще станат част от управляващото мнозинство, най-малко по три причини. Първо, защото ГЕРБ, а и останалите партии, представени в правителството, едва ли биха се съгласили на една подобна официална колаборация, тъй като биха понесли много сериозни репутационни щети. Второ, защото формалното участие на Пеевски в правителството би породило силно негативна обществена реакция. И трето, защото няма нужда. Виждаме, че и сега Пеевски успява да оказва влияние върху процеса на взимане на решения в рамките на правителството. Тази ситуация все пак изглежда доста некомфортна за Борисов, който много нелепо се опитва да се разграничи от правителството, прехвърляйки цялата отговорност върху министър-председателя. Това, разбира се, е абсурдно, доколкото ГЕРБ е мандатоносител и е най-голямата партия, представена в правителството.

- Каква е алтернативата пред БСП и ИТН като участници в кабинета. Според последни социологически изследвания ИТН е на ръба или под чертата за влизане в управлението. Какво означава това…
- Нямат много полезни ходове. С решението си да станат част от настоящото коалиционно правителство и двете политически партии пренебрегнаха ангажиментите, поети пред собствените си избиратели, предпочитайки да генерират ситуационно някакви политически дивиденти. Ако приемем хипотезата, че в краткосрочна перспектива предстои да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори, вероятно и двете биха претърпяли сериозни електорални загуби.

Не би било изненада, ако не успеят да минат и прага от 4%.

Подобно очакване следва нормалната политическа логика, че решението за участие в тази управляваща коалиция не кореспондира с предварително лансираните послания и заявки от тези две партии. Тази липса на последователност със сигурност е разочаровала съществена част от техните избиратели. Но тъй като видяхме какви масови нарушения, подмяна на вота и манипулации имахме на предходните избори, това каква е реалната електорална тежест на отделните политически субекти сякаш вече няма голямо значение. Оставаме с впечатлението, че не вотът на избирателите детерминира изборния резултат, а други фактори определят кои политически сили ще получат парламентарно представителство и кои не. Отчитайки тези обстоятелства, правенето на прогнози става трудно, а понякога и безпредметно, защото релевантните научни методи не могат адекватно да бъдат приложени там, където политическият процес е подложен на системна деинституционализация и се ръководи не от правилата, а от интересите на неформални центрове на власт с олигархичен характер. В този смисъл аз не бих разчитала и на социологическите проучвания като някакъв ориентир.
Трябва обаче да се направи разграничение между ИТН и БСП. Докато ИТН в голяма степен може да се разглежда като лидерска партия с популистки характер, крахът на тази политическа формация едва ли би имал фундаментални последици за партийната система, защото нейното място може бързо да бъде заето от друг подобен субект със сходен профил. Виждаме, че такива вече има в излишък. Но що се отнася до катаклизмите в БСП, същите могат не само да доведат до тотален и дългосрочен срив в подкрепата за тази партия, но и до вакуум в лявото политическо пространство. Към този момент не се очертава субект с потенциал да заеме тази ниша. Предстои да видим дали цялата тази особена политическа динамика, която наблюдаваме напоследък, няма да доведе в определен момент до преформатиране на партийната система.