Управителят на БНБ вижда ограничен ефект от приемането на еврото върху инфлацията

Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно, каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев пред MNI, като добави, че лихвените проценти както в България, така и в зоната на единната валута са близки до неутралните, обобщи бТВ.

Годишната инфлация достигна 4% през март поради промените в административно определяните цени и прекратяването на свързаните с пандемията мерки, преди да спадне през април близо до референтния лихвен процент от 2.8%, използван от Европейската централна банка за оценка на ценовата стабилност, въпреки че лихвените проценти намаляха. Оттогава основният лихвен процент на БНБ бе понижен допълнително до 2.07%, при годишна инфлация тази година средно около 3.6%, според прогнозите на Евростат от май.

„Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване“, каза Радев в интервю, след като миналата седмица ЕЦБ даде зелена светлина на България да стане 21- ата държава, която ще използва еврото от 1 януари 2026 г. „Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък.“

Радев се съгласи с изявленията на служители на ЕЦБ, че макар оценките за неутралния или естествения лихвен процент могат да варират, сегашните краткосрочни лихвени проценти в еврозоната са близки до това ниво – ситуация, която е валидна и за България.

„През последния инфлационен период се наблюдаваше значително разминаване между двата процента, като реалният лихвен процент падна много под естественото си равнище, което е сигнал за облекчаване на паричните условия. Тази разлика обаче постепенно изчезна и от средата на 2024 г. двата лихвени процента се оценяват като съгласувани до голяма степен.“

БНБ ще подкрепя усилията на правителството да наблюдава динамиката на цените в периода на двойното обозначаване на цените след въвеждането на еврото, въпреки че Радев заяви, че опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на Евростат, показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е „като цяло незначителен и краткотраен“.

Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България, от друга страна, прави това на фона на повишени геополитически рискове, каза Радев, но добави, че това не трябва да променя основите на прехода.

„Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена.“

Високите нива на ликвидност в Българската банкова система предполагат, че намаляването на задължителните минимални резерви от 12% на 1% най-вероятно няма да окаже голямо влияние върху инфлацията, каза Радев. Пълното следване на паричната политика на ЕЦБ също ще засили трансмисията на тази политика към вътрешните условия, каза той.

При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с „много солидни“ макроикономически основи, каза Радев.

„Всяка държава в еврозоната е различна и, разбира се, има специфични особености и разлики в начина, по който икономическите и финансови условия във всяка държава биха се променили в отговор на сътресения. Но не виждам области, в които вътрешните политики на България са недостатъчни за справяне с потенциални проблеми, и не виждам причина да разчитаме на действията на ЕЦБ за разрешаване на такива потенциални проблеми.“

Радев отхвърли и всяко внушение, че решението за отпадане на лева е непопулярно.

„Както в много други държави, обществените тревоги, свързани с приемането на еврото, често се засилват и използват от някои политически участници за краткосрочни ползи. Тези гласове обаче далеч не са мнозинство в Парламента“, каза той.