МОН предлага изпити с повече практически задачи

Ограничаване на културата на заучаване, повече практически задачи, време за придобиване на умения. Това са основните цели на идеите за промени в гимназиален етап, които бяха представени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция в МОН. Предложенията са публикувани за обществено обсъждане на сайта на министерството.

Успоредно с работата по цялостни промени в учебните програми и с предложените изменения в Закона за предучилищното и училищното образование МОН предприема стъпки, които да дадат по-бърз ефект, каза министър Вълчев.

По отношение на обучението в гимназиален етап МОН предлага увеличаване на часовете по общообразователна подготовка. „Целта е да можем да осигурим на децата широката основа от знания, така необходима в променящия се свят. Говорим единствено за увеличаване на часовете, а не на учебното съдържание“, подчерта министър Вълчев. Той обясни, че се дава повече време за същия учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне – за повече упражнения, за затвърждаване на знанията, за преговаряне, за анализиране и развиване на критично мислене.

Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика - с 25%. Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%. За гражданско образование също са предвидени повече часове, за да се акцентира върху здравно образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.

По думите на министъра тези промени ще помогнат за последователното усвояване, за по-задълбочено учене с натрупване, за реално прилагане на наученото, но и за по-добра подготовка на учениците за изпитите. Учителите ще имат повече време и повече възможности – да могат да спрат, когато е нужно, да дообяснят, да се върнат, а не да препускат през материала.

С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в Х клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация. Идеята на МОН е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка във всеки от класовете от втория гимназиален етап (11. и 12. клас), което ще намали съдържанието на задължителните модули и ще понижи степента на трудност и научна дълбочина на учебното съдържание

Заедно с това се предлага да се премахне съществуващото към момента прекъсване в VIII клас в паралелки с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование. Целта е чрез включване на тези часове в VIII клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.

Предвидено е да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование. Интензивно изучаване на чужд език в VIII клас ще има само в училищата, в които в IX и X клас се изучават предмети на съответния език. Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово.

Предложението е всички тези промени в рамковите учебни планове да влизат в сила последователно, като от 2026/2027 година да се прилагат само за учениците в VIII клас. През 2027/28 ще се приложат за VIII, IX и XI клас. От учебната 2028/29 – за всички ученици от гимназиалната степен.

Друга промяна, която се поставя за обсъждане, цели да ограничи културата на заучаване и да подпомогне децата да усвоят умения за живота и за професиите на бъдещето. Тя предвижда в тестовете от националните външни оценявания за VII и X клас да се включат задачи, които да интегрират и други предмети. Това ще се случи от идващата учебна 2025/26 година в тестовете по математика, в които ще има 6 задачи от природни науки, които учениците ще решават с математически знания. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от НВО ще бъде 24 за VII клас и 18 за X клас. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците – с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути). Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците.

По време на пресконференцията бяха представени примерни задачи, които биха могли да се включат в тестовете от националните външни оценявания, а преди началото на новата учебна година ще бъдат публикувани и модели на НВО „Няма да има сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети за изпита от НВО“, подчерта министър Вълчев. По думите му целта не е да се затрудняват учениците, а да се предприемат плавни стъпки към учене с разбиране чрез решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни и занапред в живота.