Проф. Росен Стоянов пред ФАКТИ: До момента се налага усещането за стабилност на управлението

За ваканцията на депутатите, за пожарите, за опозицията и действията на вицепрезидента Илияна Йотова… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Росен Стоянов, Директор политически анализи и прогнози в „Галъп Интернешънъл Болкан“.

- Проф. Стоянов, в България горят над 200 пожара – буквално, но депутатите излязоха във ваканция. Човек ще каже, че животът си върви, но така ли е…
- Дали са заслужили почивка е въпрос, но им се полага по закон… При наличието обаче на редовно правителство би трябвало да дадем кредит на действията му в посока овладяване на тази природна стихия и създалата се следствие от нея криза. Да не забравяме и диаметрално противоположната криза с потенциалните следствия от пожарите, очаквани наводнения, проблемите с водоснабдяването, качеството на питейната вода, а и самото безводие, в немалка част български населени места – все проблеми с дългогодишна история. Естествено, при липса на ефективно и устойчиво решаване на проблеми в този диапазон, остава някакво съмнение в рамките на две хипотези – нарочно бездействие, от което някой има полза, което все пак е решимо, или по-страшното – толкова си можем.

- Защо всяка година пожарите стават основна тема по това време, а реални действия, през които да направим така, че да сме по-подготвени, не правим. Не се ли учим от грешките си…
- Може би защото не става дума за направени и осъзнати грешки,

а за някакви различни частни, индивидуални, политически или други интереси.

Съществуването на широка гама проблеми и то от най-различен порядък в тази област, в това число и най-видимите и общественозначими като възникването на пожари, явно са свързани с недобре обезпечени ресурсно специфични секторни политики, наличен определен дефицит на професионална, експертна, превантивна работа и не на последно място на политическа воля. Въпросът не е в това дали сме, или не сме подготвени да се борим с пожарите, а в това да не ги допускаме. Да споменем все пак и за хорската немарливост, безхаберие, престъпно поведение…

- Ако трябва да обобщим живота на кабинета „Желязков“ до момента, с какво ще го свържем извън Шенген и приемането на еврото…
- До момента се налага усещането за стабилност на това управление. Преминаването през поредицата от вотове на недоверие не успя да генерира допълнителни недоволства в широки маси хора, извън рамките на Народното събрание. Провежданите политики, макар и критикувани от опозицията, се налагат и бавно, трудно и с определени проблеми, но кабинетът „Желязков“ съумява да провежда политиките си, подкрепяни и от мнозинство в парламента. Това правителство е добре прието и в Европа, и от европейските институции, за което, разбира се, основна роля играе никак немаловажният факт, че след вакуума на политическата нестабилност в последните няколко години, този кабинет е редовен.

- Еврото бе разделителна тема, в която се включи и президентът Румен Радев. Но вече тя е минало. Държавният глава върви към края на мандата си. Виждате ли вече заявки от бъдещи кандидати за кампанията?
- Не, тази тема не е отминала. Тепърва предстои разяснителната комуникационна кампания на правителството, пред нас са нелеки задачи за решаване по фактическото, техническо и социалнообусловено преминаване в нова икономическа, финансова, а оттам и политическа ситуация.

Но, да – за господин Радев, тази тема сигурно е приключила, но с безрадостен резултат – стратегическа загуба.

Около приключващия последния си мандат Радев в последните години се случваха особено странни флуктуации, свързани с политическото – поради факта, че на държавния глава не е позволено, меко казано, да извършва партийна дейност. Но чрез повлияни, мотивирани и подкрепяни от неговите среди хора се създадоха не един и два политически проекта, защото по време на служебните правителства държавата бе на ръчно управление от „Дондуков“ 2. Дори се заговори за коренна промяна на общественополитическото устройство на държавата в посока на президентска република. Крайният резултат от тези (и не само) действия, идеи, намеси и политики е крайно разочароващ едни, но и особено радващ други.

- Вицепрезидентът Илияна Йотова помилва Десислава Иванчева 10 месеца преди края на присъдата ѝ. Това бе само административен ход или има какво да прозрем и друго зад него?
- За да сме сигурни какво точно направи г-жа Йотова, трябва да се извърши един дълбок фактологичен анализ на всички нейни подобни актове - кога, към кого и с какъв обществен отзвук е действала. На въпроса „защо“ явно не е длъжна да дава обяснение по закон. Но би била интересна за обществото информация, на базата на която да се направят изводи дали е действала в определени случаи кампанийно, нарочно и целенасочено или просто е изпълнявала съвестно и по закон установено служебните си задължения, делегирани от президента. Несъмнено обаче в създалата се ситуация на все по-намаляващ личен рейтинг, с наближаването на президентските избори в края на 2026 г., с установяване на сравнително стабилно редовно управление в лицето на кабинета „Желязков“, предполага възможност за широк спектър политически заявки, свързани с кандидат президентската кампания.

- Можем ли в момента ясно да разграничим кой е опозиция в парламента, след като според Бойко Борисов без ДПС – Ново начало нищо не може да се случи в държавата. Имаме нещо като управляваща опозиция. Що за политически феномен е това…
- В този парламент опозиция не съществува. И не, едно такова твърдение не е абсурдно, макар и да звучи парадоксално, е валидно. В настоящия парламент опозицията е със следната диагноза – най-голямата коалиция ПП-ДБ е срещу всекиго и всички, втората по големина, извън управлението – „Възраждане“, е срещу Европа и с Москва, четвъртата, която де юре е извън управляващата коалиция – „ДПС-Ново начало“, подкрепя правителството, АПС на Доган нямат почти никаква легитимност извън рамките на предишния вот, остава една шаманска формация, в лицето на „Величие“. Като единствена политическа сила, която макар и с известни уговорки, можем да определим като опозиционна „Меч“, които със своите 11 народни представители просто не могат, и да искат, да променят каквото и да е. Нищо от гореописаното не ни дава основания да сме особено оптимистични по отношение на съществуваща алтернатива на настоящото управление в рамките на настоящия Парламент.

- Проучване на Галъп показва, че „ДПС-Ново начало“ е втора политическа сила. Това означава ли, че партията вече се е събрала…
Проучването показва, че биха били втора политическа сила, ако изборите бяха сега. Тези данни, разбира се, могат да коментират експертно моите колеги социолози, но със сигурност и следствие на тези данни духовете на самоопределящите се като „демократична общност“ се разбуниха за ден-два. Тези резултати не ни показват историческо, епохално събитие, а една закономерност, следствие на асимилирането на електорална база на подкрепящите ДПС на Доган от страна на фракцията на Пеевски. В продължение на около година гласовете около ДПС се комасираха в центъра около „Ново начало“. Да не забравяме все пак, че потенциалът на ДПС бе постигнат още на парламентарните избори за 50-ото Народно събрание през юни 2024 г., като тогава тази партия бе втора политическа сила с 47 народни представители, и то не по социология, а на политическия терен. Всъщност, социологията показва, че към днешна дата ДПС са съумели по един или друг начин да обединят отново в единен център преобладаващата част от привържениците си.

- И на фона на това от Ахмед Доган видяхме декларация, че ще прави нова партия. Какво очаквате да произтече от това?
- Особено труден за реализиране проект. Причините за това са няколко, но ето основните. Доган се намира в незавидната позиция на опиталите преди години да създадат алтернатива на самия него хора като Гюнер Тахир с Национално движение за права и свободи (НДПС) от 1998 г., Касим Дал и Корман Исмаилов и техния проект Народна партия „Свобода и достойнство“ от 2012 г., Лютви Местан и неговата „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ от 2016 г. От друга страна, в първата четвърт на 21 век, „запазването“ на т.нар. „етническа мир“ намира все по-малко основания в лицето на по същество незаконните етнически партии. А дали Доган ще успее да създаде политическа сила с потенциал да влезе в следващ парламент е въпрос, със засега поне не толкова категоричен положителен отговор.

- Кабинетът на Росен Желязков мина през няколко вота на недоверие. Изтърка ли се това понятие „вот на недоверие“, или просто е удобен ход опозицията да напомни за себе си?
- Този основен инструмент за сериозна и категорична опозиционна дейност девалвира стойността си, следствие поредица от успешни единствено за личната им публичност „опити“ по демокрация на иначе оставащи извън борда на медийния и обществен интерес политически формирования. Вотовете са по определени теми, следствие на неуспешен вот по дадена тема, такъв не може да бъде вкарван в следващите шест месеца, което от своя страна подсигурява управлението с допълнителен мандат и картбланш за действие именно по тези теми. Остава да се замислим дали и кои от т.нар. опозиционни партии имат потенциала – експертен, човешки и ресурсен, да се представят като алтернатива за управление на страната, кой има интерес от подобна косвена подкрепа на правителството и кой в невъзможността си да сътвори нещо съществено, си играе на демократични процедури.

- Когато говорим за вот на недоверие, виждаме ли зад него алтернатива от страна на опозицията?
- Когато става дума за алтернатива винаги става дума и за статукво. Големият проблем на настоящата политическа ситуация е, че не можем да говорим за „статукво“ в чистия му вид, поради подкрепа от опозиционни фракции, поради крайната идеологическа разнородността на политическите субекти в управляващата коалиция, и не на последно място поради липсата на единно „анти“ тяло, дефиниращо самото статукво. Ако говорим за алтернатива за управление, налична в рамките на това Народно събрание – към момента такава определено не е налична, дори не е и възможна. Но това управление има своя алтернатива и тя е в огромния брой негласуващи, чието мнение не се обхваща от нито едно социологическо проучване. Алтернатива винаги се намира, но без лидерство, идеология, партийни организации, структури и работа на терен, е невъзможна дори заявка, която някой би приел за сериозна и перспективна, че да се припознае в комуникираните ценности и различност и впоследствие да делегира през вота си пълното си доверие.