Плевнелиев връща за ново обсъждане Закона за защита на конкуренцията

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приети на 18 юни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните.

Държавният глава приветства заявения стремеж на народните представители да създадат условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотвратят нелоялни търговски практики.

Не е оценено обаче какво ще е въздействието на правната уредба върху потребителите. Няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки. Възможното поскъпване на храните неминуемо ще засегне крайните потребители. Според президента, недопустимо е да не се направи предварително оценка как новата регулация ще се отрази на гражданите и особено на тези от най-уязвимите групи – социално слаби, безработни и пенсионери.

Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос  в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот, което ще повлияе негативно върху развитието на икономиката.

Държавният глава очаква, че при повторното обсъждане народните представители ще подобрят правната уредба, с цел да бъдат създадени работещи механизми за предотвратяване на нелоялните търговски практики и за защита на конкуренцията и правата на потребителите.

Законът въвежда „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност. Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от КЗК. Президентът счита, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона и не може да бъде замествана от акт на КЗК.

В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.

Според държавния глава, остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.

Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни, което противоречи на конкуренцията. Търговската тайна стои в основата на конкуренцията и редица актове на национално и европейско ниво предвиждат защитата й.

Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените й типови договори или общи условия за доставка на храни не нарушават правилата за конкуренцията. Така по всяко време – при договаряне,  изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по–силна позиция при договаряне. Този законодателен подход  създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.

Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон.  Създава се преференция само за конкретни икономически отношения, за което няма обосновка в мотивите.

Със ЗХ се разширяват контролните правомощия на компетентните органи по ЗХ - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни. Не е ясно дали органите по ЗХ ще могат да осъществяват контрол върху съдържанието на договорите или правомощията им са ограничени само до проверка дали има сключен писмен договор за периодични доставки между търговеца и доставчика на храни. В правовата държава функциите и правомощията на държавните органи трябва да бъдат ясно и точно определени. В противен случай се създават предпоставки за административен произвол. Според държавния глава, необходимо е народните представители повторно да обсъдят въпроса дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите. Неприемливо е законодателното решение контролиращите производството и търговията с храни да проверяват и да дават оценки на клаузи в търговски договори.

Законодателят задължава търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона. Предоставеният 6-месечен срок за привеждане на тези договори в съответствие с новите правила е недостатъчен. Това е така, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК. Едва след това търговците на храни могат да пристъпят към привеждане на сключени вече договори в съответствие с новите разпоредби.

Държавният глава е убеден, че повторното обсъждане от народните представители ще даде възможност да се намерят най-добрите решения и правните норми да бъдат разписани по начин, при който се отчитат интересите на стопанските субекти и правата на потребителите.