Ще предложим редакция в ЗУТ, с която да се оптимизират контролните функции, каза за "Монитор" Савин Ковачев, зам.-министър на МРРБ. В момента те се осъществят от общините, държавата, в лицето на ДНСК, и консултантските фирми. Ще се въведе дефинират точно пълномощията на всяко то тези три инстанции. За мен консултантите трябват да играят водеща роля, добави той.
Въпросните промени в ЗУТ ще ги внесем за обсъждане към 1 април или малко по-рано, съобщи зам.-министърът. Ще се стреми да бъде направен по-съкратен вариант на закона, без излишни текстове и без ненужни усложнения на процедурите. В ЗУТ трябва да се даде точна диференциация за различните видове строителство. В момента в закона се определят като строеж обекти, които нямат такъв характер. Подобен пример са монтажните работи на различни инсталации, като станциите на мобилните оператори или изтеглянето на оптични кабели. Има апаратура, която се монтира за половин час и е несериозно да се класифицира като строеж. Промени в закона са наложителни и относно разрешителните за строеж, които са с изтекъл срок. Ще продължаваме да либерализираме режимите, като за някои процедури ще предложим въвеждането на мълчаливо съгласие, а не да е необходимо издаване на конкретен административен акт, каза още той.
Засега не се знае кога точно ще бъдат приети редактираните варианти на наредбите, съответстващи на последните промени в ЗУТ, които още на се влезли в сила. По думите на зам.-министър Ковачев сега топката е в ДНСК. Те трябва да подготвят поздаконовите нормативни актове и след това те да бъдат публикувани в "Държавен вестник", уточни той.
Въпреки намеренията ни да правим промени в ЗУТ, в него останаха малко тесни места и в сегашния си вид той може да бъде оприличен като широк булевард, по който може да мине всеки, решил да строи, похвали се зам.-министърът. Проблемът в момента е не толкова в ЗУТ, а в другите закони, свързани със строителството. Тесни места има в екологичното законодателство. Процедурите за въздействие върху околната среда стават все по-тромави. Докато преди време в МРРБ се чакаше по две години, сега това става в екоминистерството, добави Ковачев.
С последните промени в ЗУТ правилно бяха дадени по-широки права на общините за контрол на строителния процес, сподели арх. Атанас Тосев, вицепрезидент на Камарата на архитектите в България. Наред с това обаче в закона остана неуреден статутът на главните архитекти. Те трябва да имат особен статут и да не са зависими от кметовете. В момента главният архитект се назначава на работа от кмета и е принуден да се съобразява с него, а не с нормативната уредба и с професионалните си виждания. В закона изрично трябва да бъде записано какви са правата и задълженията на главния архитект, подчерта Тосев.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА