18 Януари, 2006 00:00 630 0

Играеща архитектура

  • помощта-
  • посетителите
Архитектурата на бъдещето не само обслужва мегаполисите, но и все повече "заиграва" със зрителите. Огромно количество полифункционални културно-развлекателни комплекси се проектират и строят по цял свят. Библиотеките днес са сложни организми, съчетаващи всевъзможни средства за получаване на информация, зали за лекции, кафета, магазини, информационни центрове. Затова все по-често се наричат "медиатеки". Нагледен пример за този жанр е Медиатека на японеца Тойо Ито в северния японски град Сендай, построен през 2001 г.

Музеите се превръщат в цели градове, където освен зали с експонати съществуват различни интерактивни пространства, общуващи с посетителите, кинозали и театри, ресторанти и читални. Освен музеите на съвременното изкуство много популярно е строителството на музеи на натуралната история и техника, в които дизайнерите дават простор на своето въображение. Един от най-забележителните комплекси от този вид се откри през 2001 г. в английския град Ротърхем, в графството Южен Йоркшир. Той е изграден на мястото на завод за стомана и носи символичното име Magna. Рекламира се като първия Science Adventure Centre в Европа. С помощта на компютър огромните халета са проектирани така, че напомнят кадри от фантастични филми. В четири обсега интерактивните инсталации разказват за свойствата на четирите елементи на природата - вода, земя, въздух и огън. Така например в зоната на огъня с помощта на особено устройство се създава огнен смерч, в зоната на въздуха е построена аеродинамична тръба, в която посетителите нагледно изучават особеностите на движението на въздуха и т.н. Всъщност това вече не е музей, а своего рода научно-популярен атракцион. Веднага след откриването числото на посетителите му скочи на 100 000 месечно.

Един от крайъгълните камъни на успеха на такава архитектура е нейното интерактивно начало, въвличането на зрителя в процеса на усвояването на една или друга информация - павилиони и постройки в градските паркове, на площадите, "играещи" със зрителя, реагиращи на неговото присъствие, откликващи на публиката. И ако по-рано зрителите се забавляваха в стаи с криви огледала или в градински лабиринти, сега на техните услуги са най-новите достижения на аудио-, видео- и цифровата техника. Холандецът Ларс Спейбрук се прослави именно с такава "играеща" архитектура. През май 2004 г. в предградията на Айндховен, на територията на парка "Нова медиална индустрия", където се намират офисите на няколко медиакомпании, той създаде Son-O-house. Това е павилион от алуминиеви елементи, съединени във форма, напомняща цвете. Неговата функция е с помощта на скрити във вътрешността му сензори да следи за движението на публиката и да реагира с промяна на цвета и музиката.

Съвсем неотдавна в малкото холандско градче Дьотинхем се появи друго произведение на Спейбрук - неговата D-tower. Тази кула представлява "капка" от матова пластика на три опори /12 м височина/, във вътрешността на която се намира компютърен център. Проектът, поръчан от местните власти, цели да привлече повече туристи. Попълвайки специална анкета в интернет, жителите на града могат да съобщят на кулата своето настроение. Сумата от техните сигнали я украсява в зависимост от доминиращите в този ден настроения в града. Червеното е цветът на любовта, жълтото - на страха, синьото - на щастието, зеленото - на омразата.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА