Новите изисквания за строителните фирми крият риск от свръхрегулация в отрасъла

Наскоро Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви скандален проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство, който не само въвежда режим на безсмислено свръхрегулиране в строителния отрасъл, но и дава регулативни права на една от организациите на строителите. Седмица по-късно, министерството подготви променен законопроект, който предвижда вместо това със заповед на министъра да се създаде чисто нова структура, в която да членуват строителите. За съжаление, няма принципна разлика между двата законопроекта.

Премахването на конкуренцията между няколко конкуриращи се организации и създаването на една монополна организация, която да представлява интересите на всички в бранша е неефективно решение. Никога не може една организация да защитава интересите на всички - просто защото всички имат различни интереси. Малките фирми имат различни интереси от големите, а те пък имат различен интерес от средните. Държавните фирми имат различни цели от частните, както и новите фирми имат много различен интерес от тези, които вече са се утвърдили и действат отдавна в бранша. Интересно е, че в проектозакона е записано, че "Камарата на строителите... не допуска монополизъм...", а в същото време самата камара има монополно положение.

Според проектозакона новата Камара на строителите "изготвя кодекс по професионална етика на строителите и упражнява контрол по спазването му". С други думи, тази организация получава много силни регулативни права спрямо строителите. Това може да доведе до сериозно намаление на конкуренцията и увеличаване на регулирането в икономиката - противно на обявените цели на правителството и противно на смисъла на икономическите реформи.

Камарата ще има право да определя цените за вписване в професионалния си регистър, което й дава възможност да наложи своеобразен данък по свое усмотрение върху строителите. Както всеки данък, това пречи на развитието, но по-важното е, че ако цената е прекалено висока, това ще представлява бариера на входа за навлизане в отрасъл строителство, т.е. намаление на конкуренцията. И това не е всичко - Камарата ще има и регионални структури, което вероятно ще създаде допълнителна административна работа и разходи, които също ще се заплащат от строителите.

За вписване в регистъра, освен подаването на десетки документи, е необходимо и компаниите да разполагат с изискващото се техническо оборудване (средства) за извършване на заявените строителни и монтажни работи и с необходимия постоянен инженерно-технически персонал; наетият инженерно-технически персонал да притежава техническа правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на действащото техническото и трудово законодателство; наетите работници да притежават подходяща професионална квалификация, достатъчни практически знания и умения за изпълнение на извършваните строителни дейности.

Освен това, строителните компании, които искат да изпълняват строежи от първа и втора категория, трябва да имат средносписъчна численост на персонала от не по-малко от 50 човека; годишният оборот за предходната финансова година да е не по-малък от 1 500 000 лв. и стойността на дълготрайните материални активи за предходната финансова година да е над 200 000 лв.; да притежават сертифицирана система за управление на качеството по БДС EN ISO 9001.

Тези и други задължения дават възможност на председателя на управителния съвет на камарата да откаже вписване на много компании - защото не отговарят на един или друг не съвсем смислен критерий. Възможно е, разбира се, и точно определени компании да не се допускат - заради лични конфликти или други подобни.

В проектозакона има и интересна административно-наказателна част. Според нея, ако едно лице изпълни строеж без да е вписано в професионалния регистър, то ще плати между 3000 и 50 000 лв. глоба. При това налагането им се вменява на държавен орган - ДНСК. В преходните разпоредби пък е записано, че сдружението "Българска строителна камара" се прекратява в момента, в който законът влезе в сила. Това представлява посегателство върху частната собственост и свободата на сдружаване, които са защитени от Конституцията.


Негативи на проектозакона:

Създава бариери за навлизане в бранша и намалява конкуренцията;
Проектозаконът дава огромна изпълнителна власт на председателя на една браншова организация;
Вероятно ще се наложат минимални цени, което ще се насърчава от закона;
Всички строители ще трябва да заплащат допълнителен данък под формата на членски внос, встъпителни вноски, такси за регистрация, такси за обучение и пр.;
Дават се регулативни права на едно сдружение - което противоречи на целта да се намалява регулирането в икономиката.