Законът на строителите - криворазбраната регистрация

От края на миналата година интензивно се говори за нов закон за строителите. Идеята беше чрез новата нормативна рамка да се направи прецизна селекция на фирмите, които се занимават със строителство в България. Очакваше се по този начин да стане ясно кои са строителните компании с добри пазарни позиции и да се осигури по-голяма сигурност на потребителите на строителния продукт - физически лица, фирми, общини и държава. Очакваше се също отсяването на лоялните фирми и на фантомите по своеобразен начин да защити правата на купувачите на жилища, офиси и др. Близо три месеца по-късно обаче се оказа, че фокусът и първоначалната концепция за проектозакона тотално са се изкривили. И че самите представители на строителната гилдия се вълнуват най-вече кой ще овладее контрола над бранша, а не доколко се гарантират правата на потребителите.

Строителният сектор е един от най-динамично развиващите се отрасли в страната през последните няколко години. През 2005 г. той формира над 6% от БВП. Извън сухата статистика за процъфтяването на бранша е показателно интензивното строителство на жилищни, ваканционни и бизнессгради. Бурното развитие на сектора ще продължи и през следващите години, прогнозират работещите в него. Още повече че една сериозна част от средствата от европейските структурните фондове и от Кохезионния фонд, които България се очаква да получава, след като стане част от европейското семейство, ще бъдат насочени към изграждането на т.нар. базова инфраструктура (магистрали, пътища, ВиК-мрежи, пречиствателни станции, градска инфраструктура и т.н.).

Доколко обаче правата на потребителите на крайния продукт са защитени, засега трудно могат да отговорят дори представителите на различните строителни организации, които поне формално са "за" изчистване на имиджа на работещите в бранша. Причината е, че вече няколко месеца отделните отраслови структури в строителството водят нескончаеми спорове не как да подобрят правилата за работа в сектора, а


кой да овладее контрола над фирмите

Всичко започна с представения в началото на годината от Българска строителна камара (БСтрК) проектозакон за регистрацията на строителите (проектозакон за регистрацията на физическите и юридическите лица, извършващи строителна дейност). Един от най-оспорваните моменти в него се оказа предвидената задължителна регистрация на строителните фирми по показатели като оборот, квалификация на работниците, техническите кадри, налична механизация и др. Първоначалният вариант на нормативния акт предвиждаше регистърът на компаниите да се води от камарата. Идеята обаче не се оказа по вкуса на част от браншовите организации в сектора и доведе до разрив в строителната гилдия. Секретарят на Националната строителна федерация Георги Григоров в прав текст заяви, че това ще доведе до монополизиране на отрасъла от една организация, която нарушава правото на доброволно сдружаване на фирмите. Николин Гавраилов, председател на Българска предприемаческа камара, се обяви "за" въвеждане на ред в сектора, но по-скоро на доброволен принцип, а не чрез обслужване на интересите на една организация. Изпълнителният директор на Браншова камара "Пътища" Иван Бойков също подкрепи създаването на проектозакона, но поиска прецизиране на правилата при воденето на прословутия единен регистър на строителите. След нескончаеми спорове в гилдията, совалки при регионалния министър и неколкократно пренаписване на вариантите на проектозакона за строителя, преди около седмица


беше постигнато формално примирие

Цената на компромиса се оказа създаването на чисто нова структура - Конфедерация на българските строители. В нея се предвижда квотен принцип на участие на различните отраслови организации. За всяка браншова организация ще има квота, която ще се определя на база броя на членовете им.

Идеята е централният професионален регистър (в който ще се водят на отчет строителните фирми) да бъде управляван от новата конфедерация. Предвижда се тя да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а не както се планираше досега с новия закон за регистрацията на строителите. Освен това в управителния й съвет ще бъде включен и представител на държавата, който ще бъде предложен от регионалния министър. Регистърът ще се води и поддържа от специална комисия към конфедерацията, която ще се състои от 15 членове, трима от които ще се предлагат от регионалното министерство.

Според участници от работната група последният вариант на проектозакона ще удовлетвори интересите на всяка една от организациите.


Ще бъдат защитени и малките фирми,

за които при първоначалните варианти се предвиждаха твърде високи критерии, казват Иван Бойков и Николин Гавраилов.

Противоборството между отделните организации обаче продължи до последния възможен момент, което обясни изненадващото представителство на 21 членове в борда на управителния съвет, вместо предвидените ден по-рано 15 души. Според част от представителите на строителните организации по този начин ще се избегне монополизирането на сектора от една или друга структура.

Сравнително критична позиция обаче продължават да поддържат от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализаторите на организацията постигнатото "консенсусно" становище на строителните организации е сведено до подялбата на властта в новата организация, която ще получи права да ограничава конкуренцията в сектора. "Изглежда, експертите в Министерството на регионалното развитие са на мнение, че строителството съществува само по себе си и независимо от околния свят. Само така можем да си обясним, че в създадената работна група по законопроекта са включени само и единствено браншови организации от строителството. На практика, от работната група не се иска да представи становище кой е най-добрият вариант на подобен закон, тя е създадена просто, за


да се раздели произтичащата от проектозакона власт

Създаването на работна група само от строителния бранш, която да редактира проектозакона, е все едно да се създаде работна група от затворници, които да напишат закона за затворите, без да се попитат дори информативно останалите граждани в страната какво мислят по въпроса", коментира Георги Ангелов от ИПИ. По думите му смисълът от писането на закони е не едни или други хора да се възползват от привилегии, а да не се пречи на нормалното развитие на отрасъла.

Доколко е нормален отрасълът към днешна дата, е малко спорно. Дори поради обстоятелството, че не се знае колко точно са реално работещите строителни фирми. Част от разчетите показват, че на пазара има между 15 и 20 хил. фирми, които са посочили строителството като част от предмета си на дейност. Смята се обаче, че реално работещите строителни фирми са между 1600 и 2000. Дали числата ще съвпаднат с тези в бъдещия регистър - само времето ще покаже. Плановете са до края на този месец новият закон да бъде предложен за одобрение в правителството. Отделен остава въпросът колко скоро проектът ще стане закон и дали действително ще спомогне за изчистване на имиджа на строителните фирми.


Задължителните книжа

Строителните фирми в България ще могат да работят само ако са включени в т. нар. единен професионален регистър на фирмите в сектора. За да попаднат в него, компаниите ще представят 10 вида документи според последния вариант на проектозакона:

- Удостоверение за актуална съдебна регистрация
- Декларация, че предприемачът не е обявен в несъстоятелност или не е в производство по несъстоятелност или ликвидация
- Книжа, даващи право на строителната фирма или работниците й да извършват строителство, свързано с изграждане или ползване на съоръжения с повишена степен на опасност
- Справка за числеността и квалификацията на персонала по категории
- Справка за проведено квалификационно обучение на работещите във фирмата инженери, техници и работници през последните три години
- Справка за налични машини, съоръжения и оборудване
- Справка за изпълнените строежи през последните три години - по вид, местонахождение, обем изпълнено строителство
- Копия от баланса и отчета за приходи и разходи за последните три години
- Документи, които доказват липса на публични задължения
- Копия от застрахователни полици

Първоначалният вариант предвиждаше предприемачите да представят 9 документа повече - като препоръки за изпълнени строежи, банкови референции и други.


Големите обекти

Големи инфраструктурни проекти и обекти от национално значение занапред да могат да изпълняват само фирми, които докажат оборот от предходна година най-малко 1.5 млн. лв., стойност на дълготрайните материални активи над 200 000 лв. и поне 50 наети работници. Това се предлага да бъде въведено като изискване към фирмите, които в бъдеще искат да работят на крупни обекти от така наречената първа и втора категория. За подобни обекти ще могат да кандидатстват и фирми от държави-членки на Европейския съюз, които са изпълнявали такива проекти, предвижда новият проектозакон за строителя.