Необарок русенска версия

Не един от нас, пътувайки по исторически места в чужбина, е цъкал завистливо с език на факта как чужденците пазят, реновират и тачат архитектурните си паметници. Същото цъкане с език го правим и тук, когато видим някоя прекрасна стара сграда, порутена и зарязана на произвола на времето. Случаят с къщата, в която ще влезем заедно, не е такъв и слава Богу.
,Строена е преди повече от 100 години, в далечната 1900 г. по проект на арх. Теодор Петров. 99 години по-късно претърпява реконструкция с помощта на арх. Евлоги Цветков.

В края на ХІХ век в Русе е регистрирано Анонимно англо-българско дружество „Куюмджиян и сие”, което произвеждало „чембери, бастони, фанели и детски дрешки”. Негов собственик е Саркис Куюмджиян, който поръчва на арх. Петров да му построи къща. Търговецът много харесал предложеното от архитекта - съчетание между топлия цвят на тухлите и строгостта на каменните детайли за украса. Богатата пластична украса на къщите в стил необарок, строени през този период, говори за високото самочувствие на русенските търговци от началото на ХХ век. Сега къщата е обявена за паметник на културата. В нея живее младо семейство с две палави дечица. Предишният собственик прави грандиозен ремонт и връща живота й, а сегашните обитатели се ограничават само с козметични промени, но внасят много младежки дух, запазвайки елементите, носещи на къщата достолепност .

„Функция и удобство”, това е била основната идея на домакинята, когато тръгва да обзавежда къщата. „Запазихме много от оригиналните неща като например дограмата с месинговите дръжки и райберчета. Въпреки че не можахме да я уплътним напълно, няма да я сменим”, категорична е младата дама. Двамата със съпруга са големи почитатели на изкуството и то присъства навсякъде. Картини, малки пластики, скулптури, всички те са свързани със спомени, „а не купувани, за да запълнят някоя ниша или ъгъл”.

Интересното в архитектурно отношение за къщата на Куюмджиян, е че е строена по така наречения еврейски начин. Отвън изглежда малка - само на етаж и половина, а вътре расте на дълбочина и височина и има три нива.На първото ниво са разположени всекидневната, която е на два отделни къта, разделени от входното антре, трапезарията, мокрия бар и кухнята. Трапезарията е в същото пространство, но с две стъпала по-ниско. На същото ниво с нея е кухнята, но тя хем е отделена, хем „приобщена”, тъй като е направена прозоречна връзка между двете помещения. Между двата прозореца, нежно украсени с флорални матови мотиви, се намира класическа камина, а зад - нея мини кът за реласк, декориран с богата растителност.
picture:1,20060523_61.jpg,В дъното на това огромно пространство се намира връзката с прекрасна веранда и малък заден двор, който по-скоро е алея, опасваща верандата. На второто ниво са разположени стая за гости с баня, спалнята на домакините също с баня към нея, стаята за домашно кино и „гордостта” на съпруга – кабинетът. Той е обзаведен във викториански стил. Голямата височина на тавана е овладяна посредством малко балконче, до което се стига по масивна дървена стълба. Там е разположена библиотеката и е обособен малък кът за четене. По стените, декорирани с тъмна ламперия и тапети в шотландско каре, има ловни трофеи, които са допълнителен акцент в класната атмосфера. На третото ниво е царството на децата. Тяхната стая е П-образна, като в двете крила са спалните трактове, а по средата – мястото за игри.

В тази невероятна къща има и място, което може да се нарече „модерни времена”. Малките екстри, които прилягат на съвременния човек – фитнес, басейн, сауна. Тук те са поместени в сутеренното ниво на къщата, а обзавеждането е изцяло от тиково дърво и ратан.

текст: Красимира Пастирова
снимки: RED POINT STUDIO