Николай Галчев: Забравихме рушветите в строителството

, Николай Галчев - собственик на Галчев инженеринг груп
- Г-н Галчев, управлявате голяма за нашите стандарти компания. Как се справяте в кризата?
- Не е лесно да управляваш 20 търговски дружества, събрани в холдингова компания. Вече втора година сме в холдингова група и се опитваме да създадем общи правила за работа. Кризата ни накара да бъдем по-внимателни към разходната част в бюджета, да планираме перспективно и да обръщаме внимание на детайлите в работата ни. Строителният бранш като цяло е най-засегнат от кризата, най-вече заради експанзията преди 2-3 години. Но браншът е флексибилен, убедени сме, че ще излезе по-силен и с нови възможности.


- Кой беше най-трудният ви момент в последните две години като собственик на голяма строителна компания?
- Трудните ми моменти са два, но са преди кризата. Първият бе, когато се налагаше да взема решение как да структурирам холдинговата група. Малко преди това пък трябваше да овладея експанзията от бурния ръст на строителното дружество. В него изведнъж влязоха доста хора, доста активи. Беше определящо да се управляват внимателно. Точно в такива експанзии много водещи фирми са получавали най-големите си трусове. Трябва да си призная, че и при нас това се случи. Но сега всичко е овладяно.


- Имате ли ваша рецепта за действие в условията на криза?
- В нормални условия се работи лесно, но в условия на криза се проявява истинският мениджър. Преструктурирахме бизнеса, за да бъдем конкурентоспособни. Не сме прекратили нито един вид бизнес, но намалихме мащаба. Обръщаме внимание на издръжката и допълнителните разходи, които трябва да бъдат минимални, за да можем да предложим на клиентите си очакваните от тях услуги. Важното в кризата е да мотивираш ключовия си персонал. Работата с хората е от огромно значение, необходимо е да ги държиш информирани във всяка една ситуация на промяна. Да са наясно с мерките, които трябва да предприемете заедно, за да се справите с предизвикателствата и да постигнете общите си цели.


- Бихте ли прогнозирали кога строителният бранш у нас ще тръгне нагоре?
- Трудно е да се прогнозира кога ще се отлепим от дъното. Според мен е необходимо да вярваме, че пазарът ще се отвори. В последните години водещи на строителния пазар бяха частните инвеститори - те дадоха тласък на развитието на строителството с инвестициите в жилищни, търговски и други обекти, а сега се отдръпват от пазара. Днес голяма роля ще изиграят възможността и опитът на държавната машина да привлече повече ресурс от европейските фондове. Бизнес и държава да се хванат ръка за ръка и да работят заедно. Особено в строителния бранш, такова сътрудничество ще бъде от полза за всички. За да си помогнем, трябва да се погледне малко по-реално и в икономически аспект. Да се помисли за отваряне на производствени мощности, които да увеличат експортния баланс на страната. Да повишим производителността на работната ръка. Все още в България не се работи с качеството, темповете и ефективността на водещите западни индустрии.


- Контактувате с ваши колеги от цяла Европа. Как действат те в тази ситуация и каква е оценката им за състоянието и качеството на строителството в България?
- Водещите индустрии, икономики, строителни фирми в Европа предприеха рестриктивизъм в определянето на бюджета и повишаване ефективността на работа. Навлизат на нови пазари, и страната ни е един от тях. В тези условия се създават възможности и за партньорства. Преди европейските компании не ни познаваха и смятаха, че сме прохождащи в бранша, а в момента са респектирани от постиженията на някои наши фирми. Водещите международни компании имат желание за партньорство с нас. И такива партньорства със западни компании са факт и за нашата холдингова група.


- Очаквате ли конкретни стъпки от страна на държавата за облекчаване на бизнеса?
- В строителния сектор не можем да се оплачем от внимание от страна на държавата. След последната среща с министър-председателя ефектът бе налице - подписахме споразумение с МРРБ и с финансовото министерство, което дава възможност за оздравяване на бранша. Мисля, че правителството прави всичко възможно да си партнира не само със строителния бранш, но и с целия бизнес. Държа да кажа, че има промяна в диалога между строителния бранш и МРРБ. Има желание за прозрачност и налагане на ясни правила и от двете страни. Това се оценява от европейските ни партньори, не само от нас. Доволни сме от действията на МРРБ, създадени са правила при провеждането на търговете, спира се корупцията. В момента за корупция в нашия бранш не се говори. Правилата, прозрачността и стопирането на корупцията ни прави по-спокойни.


- Защо се захванахте с "Химко" в средата на кризата?
- "Химко" е едно предизвикателство за нашата компания. Захванахме се, защото прогнозите са в средата на тази година производството да бъде доминиращо, най-бързо да се отприщят производствените мощности. "Химко" е специфичен бизнес, но след като направихме анализ, видяхме, че имаме една добра оферта. Направи се перфектна преценка на комбината, на неговите възможности сега и това, което е правил в миналото. "Химко" е запазил световното си име, пазарите на карбамид са живи и в крайна сметка България в момента внася стотици хиляди тонове карбамид. Нормално е да помислим и ние за развитие на производствените мощности. Наясно сме, че се захващаме с тежък казус. Необходим ни е правилен партньор, с който в момента се договаряме. По този начин бихме могли да извадим завода от сегашното му състояние. Не и без разбирането от държавата, което е налице. Запознахме премиера и съответните министри, че "Химко" е силна производствена и социална програма, което не е без значение и за държавата, и те откликнаха. Ще се опитаме гордостта на България в торовата индустрия да бъде събудена с много внимателно подредена етапна програма, като целта ни е да започне да произвежда в края на 2011 година. Преговаряме с четири силни руски компании, които имат значим интерес към начинанието. Надявам се до месец май да се договорим с тях и да започнем да изпълняваме оздравителната програма. Намеренията ни са "Химко" първо да заработи на 25% от капацитета си, а до 4-5 години да го повишим и до 50%. При 50% мощност работните места ще са над 1000, а районът е с висока безработица. Уговорката, когато направихме с премиера, е да използваме нови екологични технологии с цел спазване на европейските стандарти за експлоатация.


- Издръжката на футболния отбор на "Пирин" не ви ли идва в повече в тази тежка икономическа ситуация?
- Ще съм откровен - даже много ми идва в повече. Но не съм човек, който си оставя каруцата в калта. Изминахме дълъг път, направихме нещо значимо за Благоевград и футбола заедно с моите колеги, които са акционери. Вече има футбол с правила в града. Трябва да направим клуба още по-обществен, като поканим общината за акционер. Така всичко ще е публично и прозрачно. С публично-частно партньорство да постигнем много за развитието на детско-юношеския футбол.


- Участвате и в друго мащабно начинание - изграждането на ски зона над Добринище?
- Това е голям проект. Банско стана световен курорт, но вече се задъхва. Ако към него се прибавят Добринище и Разлог, ще стане нещо чудесно - световен център на ските. Идеята да развиваме Добринище в тази посока е от няколко години. Вече сме на финала и приключваме с проектните разработки. От февруари вкарваме проекта в съответните държавни институции за одобрение, с което ще потвърдим и спазването на екологичните норми. В този проект сме в партньорство и с австрийски инвеститори, и с община Банско, с която създадохме смесено дружество "Добринище БГ". В града ще има съвсем различно застрояване - малка плътност и много зеленина. Ще построим етнографски квартали. Заедно с община Банско ще превърнем Добринище в българското Шамони.


- Как ще се измъкнете от кризата?
- Три неща могат да ни помогнат за излизане от кризата. Първото е пускане на повече производствени мощности. Второто е развитието публично-частните партньорства - ръка за ръка бизнес, община и държава. Третото са европейските пари - да сме далновидни и да използваме този източник на средства. Това са ни трите "кита" за излизане от кризата.