Строим много, но по активност не може да достигнем европейците

България е сред европейските държави с най-ниска интензивност на жилищното строителство през последното десетилетие. Между 2016 и 2025 г. в страната са завършени 26,2 жилища на 1000 души население, показват данни на консултантската компания Cushman & Wakefield.

Страната ни заема 17-о място сред 21 европейски пазара, включени в анализа. По-слаби резултати са отчетени само във Великобритания, Унгария, Испания и Португалия. В тези държави броят на завършените жилища на 1000 души население е съответно 23,9, 18,2, 16,4 и 15,7.

Сравнението със съседна Румъния показва съществена разлика в строителната активност. За същия десетгодишен период там са завършени 636 310 жилища, или 32,9 на 1000 души население. Това е с около 26% повече спрямо показателя за България.

Румъния се нарежда близо до Германия, където са построени 33,6 жилища на 1000 души, Словакия с 34,4 и Чехия с 31,5.

Значително по-висока строителна активност е отчетена в Полша, където за десет години са завършени 55,2 жилища на 1000 души население. Във Франция показателят достига 52,8, в Нидерландия – 39, а във Финландия – 62,8. Така спрямо населението във Финландия са построени близо 2,4 пъти повече жилища, отколкото в България.

Данните показват съществени различия в темповете на обновяване и разширяване на жилищния фонд в Европа. Ниският брой завършени жилища спрямо населението обаче не означава непременно недостиг на имоти, тъй като върху пазара влияят и демографските промени, миграцията, броят на необитаваните жилища и концентрацията на търсенето в големите градове.

Същевременно строителният сектор в България е изправен пред значително увеличение на разходите. Според Eurostat между 2010 и 2024 г. цените на строителната продукция при новите жилищни сгради у нас са нараснали със 145% при средно увеличение от 56% за Европейския съюз. Това поставя България сред държавите с най-силно поскъпване на жилищното строителство през периода.

На европейско равнище строителният сектор също изпитва затруднения. Според доклада на Европейската федерация на строителната индустрия за 2026 г. инвестициите в строителството са намалели с 2,1% в реално изражение през 2025 г. след спад от 2,5% през предходната година. Сред основните причини са високите строителни разходи, ограниченият достъп до финансиране и предпазливостта на инвеститорите.

За 2026 г. организацията прогнозира умерено възстановяване на строителните инвестиции в Европа с 2,7%, включително постепенно оживление при изграждането на нови жилища.

Междувременно жилищният пазар в България показва признаци на охлаждане при сделките. По данни на Евростат броят на продадените жилища през второто тримесечие на 2026 г. е намалял с 18,1% на годишна база. Спадът е третият най-голям сред държавите от ЕС, включени в статистиката, след Люксембург и Хърватия.

Така българският жилищен пазар се характеризира с относително нисък обем на завършеното строителство спрямо населението през последното десетилетие, значително поскъпване на строителните дейности и отслабване на активността при покупко-продажбите през 2026 г.

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg