До края на ноември 2014 г. трябва да стане ясен предварителният график, по който ще се реализират краткосрочните и дългосрочните планове за развитие на българската геодезия, картография и кадастър. Това е основната задача на Съвета по геодезия, каза в интервю за Факти.бг неговият председател проф. Славейко Господинов. България изостава в доста направления в сравнение със съседните държави, да не говорим за развитите европейски държави. Това не е добър атестат за държавната политика в сферата на геодезията, картографията и кадастъра. В резултат от подобно изоставане, ние не сме в състояние да обменяме информация с другите държави, т.е. да работим с един унифициран формат на данни, обяснява той.
- Инж. Господинов, бихте ли разказали накратко за целите на Съвета по геодезия?
- Този съвет е формиран на база заповед на министъра на инвестиционното проектиране от края на февруари 2014 г. Целта на Съвета е да подпомага формирането на държавната политика, с цел изграждане на краткосрочна и дългосрочна стратегия в сферата на геодезия, картографията и кадастъра. В Съвета участват представители на политическо ниво от всички министерства и ведомства, които имат отношение към продуктите на геодезията, картографията и кадастъра.
За пръв път Съветът възприе политика да се работи с работни групи, т.е. състава на Съвета като орган е формиран така, че той да утвърждава и да въвежда в изпълнение предложенията и анализите, които се правят от работните групи, като всяка група е формирана от едни от най-изявените специалисти в съответната сфера у нас.
Формулирани са 11 приоритетни задачи. Оказа се че през годините България изостава в доста направления в сравнение със съседните държави, да не говорим за развитите европейски държави. Много сме назад в редица основни направления. Това, разбира се, е лошо за нас като държава. Нещо повече, то е неприемвливо, защото така не сме в състояниеможе да обменяме информация с другите държави, т.е. да работим с един унифициран формат на данни.
Към всяка една от единайсетте приоритетни задачи бяха формирани една, две или три работни групи. Към момента има 15 работни групи.
В няколко основни етапа са синтезирани задачите на работните групи.
1. Анализ на състоянието във всяко едно направление – какво е свършено, до каква степен, колко е актуално състоянието на нормативната база. Вече сме реализирали, почти в пълен обем, този етап.
2. От формулираните проблеми да се премине към създаване на предложение за краткосрочна и дългосрочна стратегия в съответното направление. Като в тази стратегия се включва и подготовката на актуална нормативна база наредби и инструкции. Най-общо казано, нормативната база е остаряла, защото са минали много години и някои неща като концепции са се променили в геодезията. В редица случаи нормативната база не е актуална или въобще не съществува, защото в геодезията през последните 15 години навлязоха изключително модерни технологии –принципно различни от това, което е съществувало и се е прилагало преди.
Вече имаме три нови наредби – за Държавната нивелачна мрежа, за Едромащабната карта на България (мащаб 1:5000 и 1:10 000) и за Държавната гравиметричната мрежа. Пред завършване са наредби за условните знаци, а ще има вероятно и наредба за Държавната GPS мрежа. Също така ще бъдат разработени и наредби в сферата на инженерната геодезия, подземния кадастър, специализираните карти. Крайният срок за всичко това е края на ноември 2014 г. Не казвам, че 100% ще успеем да се включим в този срок, защото някои от задачите са доста трудоемки и изискват малко повече капацитет - времеви и човешки.
- Какво е състоянието на подземния кадастър?
- Там от доста години липсва държавна стратегия. Дружествата не разполагат с адекватна информация. Когато започнат ново строителство, то се отразява по подходящ начин, но в много случаи не е ясно какво е изградено до момента. Няма информация. Другият често срещан случай е, че има отразени елементи на подземната инфраструктура, които в действителност не съществуват.
- Каква е следващата задача на работните групи?
- Те трябва да кажат в какъв времеви период могат да бъдат извършени работите по тяхното направление, след като вече са се запознали със състоянието и са казали какво трябва и какво не трябва да се направи. А за някои от задачите да се каже и с каква честота да бъдат реализирани.
Накрая искаме и предложение за обезпеченост на изпълнението на задачата - времева и финансова, а преди това и кадрова (за това вече имаме някаква предварителна информация). Кадровото състояние на колегията е почти на необходимото ниво. Има хора, които могат да вършат тези задачи и да ги вършат на ниво не по-лошо от колегите си в други държави. Необходимо е също така технологично и обезпечение на отделните дейности.
- Финансирането изцяло държавно ли ще бъде?
- Да. Засега се разчита на финансиране изцяло от държавата. За 2015 г. , поради напредналото време, е логично проекто-бюджетът за геодезия, картография и кадастър да се формира на базата на средствата от 2014-а. В момента гилдията на геодезистите може да усвои за година между 10 и 15 милиона лв. От тях 42% ще се върнат в държавата под формата на данъци и осигуровки. Реално държавата трябва да отделя по около 10 млн. лв. годишно, с изключение на годините в които ще бъдат реализирани големи национални кампании по преизмерване на Държавните геодезически мрежи. При такава организация на финансирането, ще се създадат предпоставки всички геодезисти ще работят с максимална степен на натоварване, за да се гарантира едно пълноценно усвояване на тези пари.
Основни цели на Съвета по геодезия
1. Усъвършенстване и попълване на нормативната база в сферата на геодезията, картографията и кадастъра.
2. Стратегия и насоки за практическо въвеждане на Българска геодезическа система 2005.
3. Създаване на Програма за обновяване и усъвършенстване на Държавните геодезически мрежи – Държавната GPS-мрежа, Държавната нивелична мрежа, Държавната гравиметрична мрежа, Държавната геомагнитна мрежа, мрежата от мареографни станции и Държавната GNSS от перманентните станции.
4. Създаване на съвременна нормативна база за изследване, поддържане и контрол на геодезическата апаратура.
5. Разработване и внедряване на съвременна система за взаимодействие на АГКК с други ведомства.
6. Разработване на стратегия за привеждане на наличните в АГКК данни, съгласно изискванията на директива 2007/2/ЕО за изграждане на инфраструктура на пространствени данни (INSPIRE).
7. Създаване на дигитална Едромащабна топографска карта за цялата територия на страната.
8. Определяне на повърхнина на прецизен геоид за територията на цялата страна.
9. Изграждане на държавна GNSS мрежа от перманентни станции.
10. Създаване на актуална нормативна база за геодезически работи при изработване на подробни устройствени планове.
11. Създаване на актуална нормативна база за инженерни снимачни и трасировъчни работи, изследване на деформации на инженерни съоръжения и на свлачища.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА