Проектът
Бившият военен имот е продаден на бизнесмен от Смолян през юни миналата година. Купувачът става собственик на земята заедно с изградените на нея жилищни, административни и складови площи. Имотът е в регулация, с асфалтов достъп и изградена инфраструктура. В момента се работи по подробния устройствен план на бъдещото селище, обясни Васил Шопов. То ще включва мотел с ловджийски салон, оборудван за приготвяне на дивеч, както и 15 сглобяеми дървени къщи за целогодишно ползване.
Целта е селището да обслужва ловни дружини и ловци със семействата им, които искат да отседнат за по-дълго време, обясни Васил Шопов. Според него липсата на добра туристическа база е проблем за ловния туризъм в България. По тази причина често туристите се задържат в даден район по ден-два, а понякога и едва няколко часа, коментира той.
Цена
Агенцията обмисля няколко варианта за продажба - на земята с градоустройството, на земята с одобрения проект, на селището в строеж или при завършен вид. След приключване на градоустройствената процедура цената на земята ще бъде 300 000 EUR, а при одобрен проект тя ще се вдигне с 1/3, съобщиха от Феникс недвижими имоти. Ако се прибегне до вариант за продажба на отделни имоти, цените ще тръгнат от 600-800 EUR/кв. м след разрешение за строеж, стигайки до 1000 EUR/кв. м в завършен вид с довършителните работи. Идеята е къщите да формират комплекс с общо управление, като част от тях ще бъдат запазени от инвеститора за отдаване под наем. Обмисля се и вариант за продажба на време за ползване, т.нар. time share. Феникс недвижими имоти е кандидат и за концесия на дивечовъдния участък към лесничейството в Крумовград.
Развитие
Според Васил Шопов селища от този тип имат голям потенциал, най-вече заради кръга от туристи и купувачи. Ловът е скъп спорт и се практикува от състоятелни хора - аристократи, бизнесмени, които търсят райони с девствена природа, но и с добре развита инфраструктура. Вече имаме контакти с подобни организации от Италия, Швейцария, Франция, Германия и Австрия, които се интересуват от възможностите на България, обясни той. Според него това е добър пример за използване на бившите застави по сухопътните граници с Гърция и Румъния, от които след приемането в ЕС държавата практически не се нуждае. В дългосрочен план същото се отнася и за заставите край Македония, Сърбия и Турция. Това са обекти с добра инфраструктура и уреден достъп поради специфичните нужди, за които са били ползвани, коментира Васил Шопов. Според него държавата трябва да помисли за възможностите за преустройство или продажбата им. В противен случай ще бъдат изоставени и разграбени.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА