Хотелиерите на морето се опасяват от слаб сезон, оттегляне на цели групи туристи и невъзможност да запълнят легловата си база. Разходите на хотелиерите са се увеличили с 10-12% заради покачването на горивата и режийните, a засилената конкуренция не им позволява да вдигнат цените на продуктите. Заради обезценяването на британската лира спрямо еврото туристическите услуги за британските туристи автоматично са се увеличили с 18%. Факт е, че и все по-голяма част от българите предпочитат да летуват в чужди дестинации поради неадекватното съотношение между цена и качество, презастрояването, липсата на спокойствие и добро отношение в много от българските курорти. Не е задължително да има само негативни причини, разбира се, за нарастващия интерес на българите към чуждестранни курорти. Желанието да се посетят нови места след отваряне на границите, навлизането на нискобюджетни авиопревозвачи и увеличаване на доходите на населението също са фактори в този процес.
Туристическият сектор е един от най-бързо развиващите се сектори в българската икономика и евентуалният спад неминуемо представлява предизвикателство. Той генерира около 14-15% от брутния вътрешен продукт в икономиката. Според данни на НСИ в сектор "Туризъм и ресторанти" официално са заети 101,155 души към март 2008 г., като през пика на летния сезон - юли и август - през миналата година са били заети около 130 хил. души, или над 5% от всички официално заети в страната.В тази обстановка предприемачите трябва да анализират обективно причините за спада и да реагират своевременно на новите условия. Именно в това е силата на частния сектор - в умението да бъде гъвкав, да отговаря бързо на променящите се предпочитания на клиентите и да задоволява в максимална степен потребителите. Свободният пазар е най-добрият и ефективен механизъм в разпределението на оскъдните ресурси. Ако пазарът показва, че не трябва да се насочват толкова ресурси към някои туристически дестинации или трябва да се промени обликът на предоставяната услуга, то тогава предприемачите трябва да се съобразят с тези тенденции.
Ето защо не е нужно да се преекспонира ролята на държавата и да се иска от нея да влива пари в този "приоритетен сектор", да се търсят преференции и "защита". Защото кой сектор е приоритетен за дадена икономика, трябва да го решават потребителите с решенията, които взимат всеки ден на пазара. Колкото повече се намесва държавата, толкова повече ще изкривява пазарните сигнали и последващото им коригиране и уравновесяване ще е по-болезнено. Пример за мащабите на това явление е "дотком" балонът в САЩ в средата на 90-те години и последващият му срив в началото на новото десетилетие. Поддържането на изкуствено ниски лихвени проценти от страна на Федералния резерв и предоставянето на прекалено голяма ликвидност на пазара доведе до инвестиционен бум към перспективната ниша, който се оказа икономически нецелесъобразен.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА