Продават къщата музей на Каравелов в Румъния

Къщата, в която е живял българският възрожденец и революционер Любен Каравелов в Букурещ и която в миналото е била музей, ще бъде продадена, съобщиха наши сънародници от румънската столица. По силата на закона за реституцията тя е върната на наследници на някогашните й собственици - търговци, и те вече са я обявили за продажба.

Зданието, в което някога се е помещавал Солаковият хан, е в окаяно състояние, гредоредът е прогнил и опасен, стените застрашават да паднат всеки момент, мебелите са разграбени, прозорците счупени, на места е избита и проядена дограмата. Сега само надраскана със спрей плоча на фасадата напомня, че на това място е живял Любен Каравелов. По думите на председателя на българското дружество в Букурещ проф. Лука Велчов зданието е започнало да се руши още преди близо половин век. Някога в него е била и печатницата на Каравелов, там той е издавал вестниците "Свобода" и "Независимост". През 80-те години е имало договореност с румънските власти в тази сграда да се построи български културен център, но след промените тази идея пропада. Тази година се отбелязват 175 години от раждането на Любен Каравелов.

Проф. Велчов разясни, че институтът по архитектура на Букурещ не разрешава зданието да бъде съборено. Новата сграда трябва да съхрани лицевата фасада.

Междувременно нашият свещеник Петър Тотев, който бе разжалван от поста настоятел на българския храм "Св. прор. Илия" в Букурещ, отслужи вчера литургия на улицата пред черквата ни в знак на протест срещу амбицията на митрополията на Мунтения и Добруджа да сложи ръка върху нашата светиня, да забрани службите на български език и да иска наем от 600 евро. Сградата е предоставена на БПЦ от бившия патриарх Юстиниан през 1954 г. безвъзмездно, съобщиха наши сънародници от църковната ни община там. Над 100 семейства с децата си се черкуваха вчера пред заключените врати на храма. Църковното настоятелство на българите в Букурещ е взело решение да заключи божия дом, за да осуети официалното въдворяване на румънския свещеник Габриел Григореску за настоятел, което трябва да се състои до дни. По мнението на богослови това е недвусмислен акт за отнемане на българската идентичност на черквата. Междувременно още преди да заеме поста официално, той изгони българския хор, който е съставен предимно от професионалисти и който пееше на църковно-славянски. Отец Григореску се готвел да сложи на негово място псалти, които да пеят само на румънски език.