Кой ще поеме отговорността за провала на "Бургас - Александруполис"?

Публикувана: 14 Януари, 2010 00:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 443
ШРИФТ ПЕЧАТ
За петролопровод, който да заобикаля натоварените проливи Босфора и Дарданелите се говори още от 1994 г., когато заради петролен разлив Турция обяви Черно море за затворено и въведе специален пропускателен режим. Почти веднага проливите са задръстиха, а продукцията, която корабите пренасят, се оскъпи заради техните престои. Поскъпна и петролът, а задръстването и закъсненията станаха толкова големи, че оправдават скъпи инвестиции за заобикалянето на проливите чрез тръбопроводи.

Да бъде обслужен интересът на Русия

Когато това се случи обаче, котировките на петрола бяха далеч от сегашните рекордни нива и макар Русия да не възразяваше по принцип на идеята, не се и обвързваше с нея. Както по това време експертите обичаха да казват: „Все пак трябва да бъде обслужен интересът на руската страна“. Причината – тръбата трябва да пренася руски и каспийски петрол. Естествено, колкото по-скъп става петролът, толкова по-изгодно става за Русия да инвестира в преносни съоръжения, които да доставят нейната суровина на скъпите европейски пазари.

Чак през 2007 г . обаче нещата се радвижиха, и то точно както експертите предвидиха – котировките на нефта хвръкнаха до небесата. Тогава бе подписано и тристранното споразумение между Русия, България и Гърция.

Още тогава обаче споровете подсказваха какви ще са подводните камъни при осъществяването на петролопровода „Бургас – Александруполис“. Почти половин година Русия настояваше България и Гърция да осигурят част от петрола, съответстваща на тяхното акционерно участие в проектната компания. По проект тръбата трябва да пренася 35 млн. т нефт годишно. Цяла година преговорите се въртяха около факта, че за разлика от Русия, нито България, нито Гърция разполагат с петролни залежи. Затова при регистрирането на проектната компания „Транс Болкан пайплан“ година по-късно руската страна пое както контрола върху компанията, така и задължението да осигури целия петрол за тръбопровода.

Петрол, с който тя не разполага, но смята, че ще може да осигури след успешни преговори с Казахстан.

За 5 млн. евро ли става въпрос?

На Общото събрание на компанията е приет годишен бюджет от 21 млн. евро, разпределен на три вноски между държавите и компаниите-участнички. По 5 млн. евро годишно трябва да внасят България и Гърция, 11 млн. евро – Русия. През първата година от учредяването на компанията бюджетът бе усвоен. За 2009 г. обаче България не е внесла своята част дори и след изтичането на крайния срок – 11 януари 2010 г.Още от декември 2009 г. както Русия, така и Гърция заявяват готовност да платят дължимите от България 5 млн. евро. Причината – ако се разпадне компанията, се проваля проектът, тъй като съоръжението трябва да минава през 190 километра българска територия, която не може да се заобиколи.

В същото време все по-голяма популярност добива петролопроводът „Самсун Джейхан“, който свързва Каспийския регион (Казахстан) с Турция и Европа. Именно в т.нар. турски петролопровод „Самсун - Джейхан“ е акционер италианската енергийна компания ЕНИ. Геополитиците смятат за естествено казахският нефт да бъде насочен към него, а не към „Бургас – Александруполис“. Ако това се случи, петролопровод от българския до гръцкия бряг няма да има, тъй като Русия ще бъде в невъзможност да изпълни ангажиментите си да запълни капацитета на тръбата.

Засега руските компании „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпромнефт“ дума не обелват по този въпрос. Но напомнят, че България не е платила вноската си.

И тъй като това е точно така, с липсващите 5 млн. евро българското правителство в момента на практика прави услуга на Русия, поемайки отговорността за провала на проекта.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Франк Рибери
Звездата на Байерн Мюнхен обяснява избухливия си нрав и строгия поглед на терена и извън него
Напоследък ме провокират и ритат както никога преди. Да, понякога си изпускам нервите, но само когато усетя, че ме ритат нарочно"

Още бисери