"Не може да върнем времето назад” каза в отговор на въпрос как ще се развие пазарът на недвижими имоти през 2011 г. Коста Вайенас – ръководител на новите пазарни проучвания и изследвания за управление на лични финанси в UBS (Обединена банка на Швейцария) и допълни: “Самият произход на кризата се свежда до нещо много фундаментално и това е, че хората вземаха заеми на прекалено висока цена, за да купят активи, които нямаха перспективи за по-нататъшно нарастване. Става дума за конкретна държава – САЩ и за определен набор от финансови инструменти. Това причини кризата.”
По-точен отговор на въпроса как се развива имотният сектор може да се даде, ако се проследи цикличността на американската икономика. След всяка рецесия се наблюдава оживление. През 2001 г. в САЩ имаше лека рецесия, при която националният продукт отчете спад от 0.3%. Последва ръст от 3%. В момента се наблюдава рецесия близка до тази през 1958 г. Тогава оживлението след нейния край беше 10%. Подобна картина трябваше да се наблюдава и през 2010 г. “Това обаче не се е случи. Растежът за 2010-а е едва 2.5%, въпреки огромния фискален стимул инжектиран в стопанството”, обяснява Вайенас. Две са основните причини да не се наблюдава значителен възход. Едната е, че механизмът за захранване на икономиката с кредити е престанал да действа. Другата е: всеки кандидат за заем трябва да предостави гаранция. В повечето случаи това е недвижим имот, а стойността на този вид активи в САЩ вече е спаднал драстично.
Най-честите инвестиции са или в покупката на акции на Фондовата борса, или в придобиването на недвижими имоти. Фондовият пазар се характеризира с висока динамика, докато вторият е трудно маневрен. Процесът на стабилизиране на имотния сектор ще продължи много дълго време. “От тази гледна точка е трудно да се установи дали сме достигнали дъното на ценовата еволюция”, казва Вайенас. Факт е, че днес цените на апартаментите и къщите на места като Манхатън и Флодира са възможно най-ниски. Инвеститори от Саудитска Арабия и Близкия Изток осъзнават това и решават да купуват, защото знаят, че с течение на времето тези активи ще поскъпват.
Разглеждайки имотния пазар в глобален мащаб, виждаме как САЩ всячески се опитват да стимулират растежа на цените на недвижимите имоти, а в същото време Китай предприема редица мерки да стопира този процес. Друга особеност е, че развитието на имотният пазар е различно не само на отделните континенти и в отделните държави, но и вътре в самите страни. Така например цените на имотите във Франкфурт, Цюрих, Мюнхен, Женева достигнаха исторически рекорди.
Количеството напечатани пари и цените на имотите
На пръв поглед между тези два показателя няма нищо общо, но в действителност ситуацията е по-различна. Като пример може да се вземе Япония. През 1991 г. цените на имотите достигнаха рекордни нива. Тогава държавата не взе необходимите мерки, за да овладее този процес. Битуваше мнението, че Япония е един малък остров, на който всеки иска да купи имот и цените ще продължат да растат. Те обаче започнаха много бързо да падат. Необходими бяха няколко години, за да се разбере, че проблемът няма да се реши от само себе си. Едва през 2001 г. държавата предприе мерки за овладяване на ситуацията, като започна да печата пари. Възстановяването продължава и днес, когато цената на земята е все още със 60-70% по-ниска в сравнение с 1991 г.
В САЩ наблюдаваме подобен процес. Пикът на цените на имотите беше през ноември 2006 г. Администрацията реагира много бързо и 18 месеца по-късно Федералният резерв започва да печата банкноти, с цел съживяване на икономиката. Другата разлика между САЩ и Япония, че американците напечатаха много по-голямо количество пари.
Как реагира Европа? Тя последва примера на САЩ. “Еврото беше относително силно, макар и да е имало криза в еврозоната. Причината е, че американците караха инвеститорите да залагат на това, че те ще печатат повече долари.”, обяснява Вайенас.
От ключово значение за решилите да инвестират в недвижими имоти в дадена държава е
съотношението задлъжнялост спрямо БВП
Държавите се разделят на развити и развиващи се пазари. “Днес последните имат много по-голяма задлъжнялост, отколкото развитите пазари. Причината е, че те са минали през хиперинфлация, имали са банкови кризи и спирания на плащанията на държавните заеми. Всичко това е част от живия опит на новите пазари.”, казва Вайенас. Като пример могат да послужат Чили и Русия. Първата преживя голяма банкова криза, в резултат на която не можеше да изплаща задълженията си. Днес чилийците не дължат много пари, а тежкото земетресение от преди месеци не доведе до икономическа дестабилизация. “Русия също разбра какво е да не може да плащаш задълженията си и научи, че когато имаш бели дни трябва да събираш за черни. Когато повиши цената на нефта, тя спечели и разполага с достатъчен финансов ресурс. Ако днес се повторят някои от проблемите, държавата разполага с достатъчно средства, за да покрие задълженията си”, допълва Вайенас.
Съотношението задлъжнялост/БВП в България е много добро. “По този показател се намирате между Русия и Китай. Държавата е научила уроците си благодарение на изминалите кризи и днес се намира в много по-силна позиция от редица други страни”, отбелязва ръководителят на новите пазарни проучвания и изследвания за управление на лични финанси в UBS.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 bubblehead
------------------------------------------------
Ало песимистичната лудница това изречение татуирано на челото.... ха-ха-ха!
Коментиран от #5
18:42 08.09.2011
2 АХХХ
Аз предлагам друг лозунг:
От Всекиго Според Възможностите -
Всекиму Според Потребностите!
18:42 08.09.2011
3 bubblehead
--------------------------------------------
Ако това е верно то е интересно къде се намираме преди или след Бразилия? А само да знаехте в песимистичната лудница с какви суперлативи се пише за икономическото бъдеще на Бразилия ... само да знаехте щяхте да се сковете от страх разбирайки че най-върлия ви враг е идеята за 200 евро/м2 Ха-ха-ха!
18:42 08.09.2011
4 жител
А в държава със среден доход 250 евро как ще искаш жилищата да струват 100 000. Сигурно продължителността на живота трябва да е 300 години а господа "предприемачи" ?
18:42 08.09.2011
5 реалист
До коментар #1 от "bubblehead":
Съотношението задлъжнялост/БВП в България е много добро. “По този показател се намирате между Русия и Китай. Държавата е научила уроците си благодарение на изминалите кризи и днес се намира в много по-силна позиция от редица други страни”,Да не би да сме изпреварили Швейцария вече? И горките японци са много зле явно трябва да ползват нашия челен опит.Само дето на тъпите гърци въпреки кризата заплатите им са пак над 1000 евро а ние "отличниците" пак сме с има няма 250.За Германия няма да говоря те толкова са изостанали от нас че направо не е за разправяне.А испанците имат 14 та заплата по закон и си я вземата без да си мислят колко са изостанали по показатели от България.
Да си оптимист не е лошо , но едва ли е добре да си заровиш главата някъде и да си мислиш че всичко е прекрасно.
Като те гледам точно това си направил.Само внимавай защото докато си в тази стойка може някой да те зарадва изотзад.
Коментиран от #6
18:42 08.09.2011
6 bubblehead
До коментар #5 от "реалист":
Реалисте , говорим за посоката и скороста на развитие.... не съм сигурен че посоката на гърците, испанците и американците е същата като на китайците, бразилците , българите, поляците и естонците... тука е извора на оптимизма, а че сме още бедни като църковни мишки е верно, но е верно и че докато за реалисти в България минават хора с твоята философия сме скоро няма да сме по-богати...Коментиран от #7
18:42 08.09.2011
7 реалист
До коментар #6 от "bubblehead":
Ами да ти кажа имаше едни дето ни учеха да вярваме 45 години в светлото бъдеще.После други 20 години ни водят пак към някакво светло бъдеще ама със заплати като в Африка и оптимисти като теб ми обясняват че трябва да се зачислим към Китай и Бразилия.Просто си толкова смешен че направо не се усещаш.
Ние нямаме дългове защото никой не ни даде такива,а не защото сме много далновидни.
Държават ни изчезва защото от 20 години я управляват некадърници и едва ли сме останали повече от 6 милиона заедно с циганите.Повечето кадърни хора им писна и отдавна вече са устроили живота си другаде.
Като си голям оптимист кажи по тези показатели къде сме спрямо Китай и Бразилия.Кажи като ни е толкова правилна политиката с колко ни се вдигна жизнения стандарт за последните 20 години.
От такива лаладжии като теб ми е писнало.Вадят ми хиляда показатела колко било добре всичко ама накрая като си погледнем джобовете сме по бедни от гръцките цървули дето вървели в грешна посока.
Това е реалността и колкото и да говориш глупости и да ни сравняваш с Китай и Бразилия това си остава в твоите болни фантазии.
18:42 08.09.2011
8 АХХХ
-------------------------
Първият закон на Нютон: телата остават в покой или запазват праволинейното си движение с постоянна скорост, ако върху тях не въздейства външна сила.
Няма такова тяло (икономика, пазар), другари. Животът е движение.
Вторият закон на Нютон: сила F, приложена върху тяло, е равна на степента на изменение във времето на неговия импулс p, или:
ускорението на дадено тяло /а/ е правопропорционално на силата, действаща върху него /F/, и обратнопропорционално на неговата маса /m/.
Силата.
Силата, другари, ни пере с всичка сила. Накъдето Светът – натам и Ние. Твърде сме малки, за да определяме „наклона на лоста” и да местим Света. И Слава Богу.
Масата.
Тука вече нещата са други – силата ни малка, но Масата... Маса глупост, маса отчаяние, маса неверие (и в себе си), маса злоба, маса мързел, маса страх... Голяма Маса. Направо Софра. Затова си държим на нея, допълваме си я с нови „аргументи” и си я консумираме редовно. Добре сме си ние на трикракото столче, приведени над Софрата. И да не ни е добре, такъв ни бил Късмета, не сме виновни. То не беше византийско, не беше турско, не беше съветско, не беше посткомунистическо... За нас шанс няма. Като Няма Прокопсия, Плюл Съм в Тая Орисия! И пак на Софрата.
Коментиран от #9, #11
18:42 08.09.2011
9 d
До коментар #8 от "АХХХ":
С какъвто и псевдоним да се представяш, болната ти балонена кратуна прозира отвсякъде.18:42 08.09.2011
10 Пррр.....
18:42 08.09.2011
11 Пе
До коментар #8 от "АХХХ":
Аркадаш, абе не знам с какво се занимаваш, ама, аз от 1992г. работя в частна фирма.Не се оплаквам от възнаграждението, но все пак не мисля, че с ЧЕСТЕН ТРУД човек в БГ може или е можел да спести , икономиса или да си изплаща коректно ипотечния си заем (говоря за след 1989г).
Смятам, че е нормално Българите да сме песимисти, защото в последните 20-22 години АБСОЛЮТНО нищо хубаво не сме видяли.
Може би, ако 1991-1992г бяха допуснати ИСТИНСКИ КАПИТАЛИСТИ (естествено от чужбина - тук нали нямаше такива, а и май още няма много много)нещата в БГ сега щяха да са по-различни.
Веднага Ви давам пример - мой много добър приятел работи в предсавителство на немска фирма. Преди няколко години поискали от шефа си - Мюлер , да ги осигуряват на по-ниски възнаграждения , защото сумите, които им се удържат от държавата са доста големи. Въпросният собственик им отговорил, по един доста категоричен начин, че това е незаконно и той не би си позволил да опетни името на фирмата си.
Тънката ми мисъл е, АКО ПОВЕЧЕТО РАБОТОДАТЕЛИ СА С ТАКЪВ МАНТАЛИТЕТ, ЩЯХМЕ ДА СМЕ НАИСТИНА Швейцария на Балканите.Сега за жалост, сме Сомалия на Балканите.
Та какво казваше за негативизма на Българите............?
18:42 08.09.2011
12 АХХХ до Пе
Сигурно си имаме оправдание – деформациите от комунизма са във всички аспекти от битието ни – и във възпитанието и в образованието и в отношението към работата, към другите (българинът авторитети не признава, все мисли че ще го прекарат или как той да прекара, завижда, или направо вреди...) и т.н.
Но не съм съгласен точно сега да си посипем главата с пепел и да кажем „край – с нас е свършено”. Според мен имаме основания да спрем да си оплакваме злочестата съдба и да се взираме в миналото, а да погледнем най-после напред. Аз вярвам, че в БГ има все повече хора, които разбират, че нещо (особено личната им съдба) зависи и от тях. Не ми харесва образът на „българина – жертва”, за който спасение няма! Нито един от приятелите ми, например, не е от този тип. Познавам много хора, които в тези 20 години не спряха да учат, да търсят възможности и напук на заобикалящите ни абсурди да имат мечти и да си ги следват.
Ще ти кажа нещо за мен, щом питаш. Първо много учих, взех и научна степен, специализирах малко в чужбина. Това го казвам, защото е вярно, а не да претендирам или защото мисля, че дипломите са гаранция за компетентност или за правилен мироглед. Работих само за заплата известно време, но осъзнах, че мога да направя и нещо повече. От 1995 имам съдружник (един съученик, с образование – не някоя мутра или партиен активист) и безнес в търговията и туризма. За тези 15 години и ние преживяхме всички „специфики на прехода”.
Истината е, че през 90-те въпреки всички деформации в БГ каквото и да „боднеш” в почвата на гладния пазар, избуяваше с бясна скорост. За тези 15 години и ние преживяхме всички „специфики на прехода”. Покрай „приватизацията” имахме повод да осъзнаем колко сме наивни да си въобразяваме, че може да участваме честно на търг и да придобием актив. Оттогава наложихме вето на участието в търгове, вкл. общински и държавни – баси корупцията беше. Така, ограничихме взаимодействието с държавата само до плащане на данъци. Това разбира се, ни костваше пазарен дял. През 90-те беше и екшъна с инфлацията. Нали се сещаш какви гимнастики трябва да прави вносителя, за да му излезе сметката при бясно растящ долар. Пазарът беше толкова смешен, че като купим долари да си платим камиона и курса в града скачаше. В този период кредитите бяха само за „другарите”, така че се оправяхме с наши средства. После, пазарът се разви, конкуренцията се увеличи и трябваше да мислим още нещо. Ако щеш вярвай, но втория ни контрагент от чужбина, с който още работим, го намерихме в интернет. Междувременно взехме кредит (за фирмата) и го върнахме, живяхме в панели, на квартира, в голям апартамент в центъра, в къща с двор. Плащаме си данъците като попове, защото те данъчните на такива „редови мишки” като нас не прощават, а тая хазна някой трябва да я пълни. Имаме офиси и складове и в други градове, наехме доста хора на работа и ги осигуряваме на реалната им заплата, защото работим заедно от самото начало и сме и приятели. Сега е криза – и на нас ни е трудно като на всички – оборотът ни падна с 50%. Това, с което се гордеем, е че не съкратихме нито един човек.
Приятелите ми също са доволни от живота си – работят каквото харесват - за заплата или свой бизнес, живеят където им харесва и не се оплакват. Нито един не е лъжец или крадец. Но всички работят много.
На този етап твърдо вярвам, че БГ има шанс и перспектива най-после нещата да тръгнат правилно и че тази перспектива е по-добра, отколкото въобще някога е била (и заради промяната в политическата и икономическата карта на света). Не знам за песимистите, но аз и доста хора около мен виждат отчетливите сигнали, че това е така. И наистина вярвам, че песимизмът и пораженчеството ни пречат.
18:42 08.09.2011