ТЕМА: Недвижими имоти

Бъдещето на „Царските конюшни”

Публикувана: 13 Октомври, 2016 13:27
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3168
Бъдещето на „Царските конюшни”
Снимки: М. Богданова ©
ШРИФТ ПЕЧАТ

Абстрахирайки се от скандала около собствеността на поредния апетитен имот в центъра на София, обект на скандал в последно време – „Царските конюшни”, е интересно да се обсъдят други два въпроса. Единият е доколко имотът, заключен между четири улици, може да бъде застроен и сгради с какво предназначение е най-удачно да бъдат разположени там. Насоки по тези въпроса дава в интервю за imot.bg арх. Ваня Едрева.

- Арх. Едрева, с какво от архитектурна гл.т. „Царските конюшни” са ценни за София?

- Обектът е ценен, защото е натоварен исторически. Изграждането на „Царските конюшни” минава през няколко етапа. Те започват да се изграждат още при Батенберг с цел поместване и обслужване на царските инвентари. В последствие Фердинанд я разширява. При цар Борис също е преустроена, защото първоначално обектът е бил конюшни с каляски и с коне. Там са се грижили за целия екипаж – поддържали са и конете, и дори са правили украси за празници. С поставяне началото на автомобилостроенето през XX в., там се е помещавал  автопаркът на царската институция. Мястото е имало и музейна функция, тъй като там се е съхранявала каляската на Мария Антоанета, която е подарък на Фердинанд за сватбата му с Мария-Луиза.

- Какво е състоянието на сградите в комплекса?

- Важно е да се отбележи, че има и доста съборени сгради в комплекса. От градоустройствено решение комплексът е много интересен. Той излиза на четири улици, а през средата минава улица, която в двата края е затворена с много изящни врати. Едната е откъм бул. „Дондуков”, а другата откъм ул. „Врабча”.

Идентична сграда на тази, която се набира на ъгъла на булевардите „Дондуков” и „Васил Левски” я е имало и от другата страна, като по този начин е затваряла комплекса, но с течение на времето е премахната. С течение на времето се правят няколко преустройства, при които се загубват части от характеристиката и стилистиката на някои от сградите. На други все още седят, въпреки че са в неугледно състояние, но с една реставрация всичко може да се подобри.

За съжаление, проблемът е друг. Тъй като този терен е много апетитен и е в центъра на София. Властта винаги е смятала, че е можела да го използва за някакви свои нужди. Много за кратко е бил деклариран паметник на културата. Статутът му е свален във връзка с едно уж разширяване на улиците, което никога не е проведено. С писмо до Националния институт на паметниците се иска сваляне на статута. Сградите не са били обявявани за паметници на културата, а само декларирани.

- Какъв статут имат днес „Царските конюшни”?

- „Царските конюшни” и към момента имат статут на елемент от групов паметник. Статутът е още от 1978 г. Това е ансамбълът по бул. „Васил Левски”, който тогава се казваше бул. „Толбухин”. Обхваща района до Софийския университет, тъй като вътре има много знакови елементи като най-значими са Софийският университет, паметника на Васил Левски, Музикалния театър. От другата страна е оранжерията с Журналистическия факултет, Националната художествена академия. Самата улица с фасадите и силуетите е групов паметник, а сградите отделно имат статут.

- В какво е най-удачно да се превърнат „Царските конюшни”?

- Тъй като съм преподавател във ВСУ „Любен Каравелов”, вече няколко пъти давам този обект за дипломни работи. Колегите се дипломират много успешно, тъй като успяват, въпреки старите сгради, да направят нещо ново и в същото време да запазят историческия елемент, т.е. да се помни паметта за това място.

Единия от проектите беше в културна посока. Една от колежките беше направила цялостен мол за всичко свързано с киното – музей, филмотеката да се премести там, да се направи дом, където да се събират творци и младите хора да обсъждат идеи, да се провеждат кръжоци за деца. По новото разбиране за културно наследство, всичко това е културно наследство. Не само сградите, но всичко, което е съпътствало бита на миналите поколения, носи история и е добре да се излага и да се запознават поколенията с това. Всичко това носи самочувствие, познание, идентификация.

- Споменахте, че имотът се затваря на четири улици. От тази гл.т. той е апетитен, защото първо е в центъра на града и се разрешава 100% застрояване на парцела, а от друга страна сгради на ъгъл нямат кота корниз, т.е. сграда построена там, няма ограничения във височината ...

- Парцелът е много дълбок и сега може да се направи такава висока сграда, но може постройките да останат, а нова да се направи в средата. Но е добре да се направи в хармония със старото, за да има приемственост.

- От птичи поглед ще изпъкне някак си неестествено, както е например сградата на Националния статистически институт?

- Точно заради това трябва да се направи конкурс, защото дискусията трябва да се води с идеи и концепции. За съжаление, в днешно време ролята на архитекта е много принизена. Тази архитектура трябва да е в интерес на цялото общество и да се търси най-доброто решение. Как Париж и Лондон стават световни и притегателни центрове?

- Колко са сградите в момента на територията на „Царските конюшни”?

- Много са. Едната е по бул. „Дондуков”. Другата завива по бул. „Васил Левски”. До нея има трета, а вътре поне още 3-4 сгради. Не всички ще останат, но могат някои да се ползват. Например, тази, която е към бул. „Дондуков” е много добра. Има запазени снимки, че е била огледална.

- Какво е състоянието на самите сгради?

- Вътре има достатъчно площ. Даже може да се изкопае и да се направят подземни паркинги. Най-добре е обаче да се направи конкурс. Първоначално той може да е само за идеи и визия и да не е толкова подробен.

- Направи се паралел между „Царските конюшни” и Тютюневите складове в Пловдив.

- Всеки по своему е ценен. Не може така да се сравнява. Има много критерии, по които се дава статута. Затова има и няколко вида паметници. „Царските конюшни” могат да се причислят към тези, които са индустриално строителство.

Видовете паметници един път се разделят на жилищни, обществени, индустриални, народна архитектура и друг път по такива със световно, национално или местно значение. След като този обект е бил на царя, то статутът на „Царските конюшни” би трябвало да е поне от национално значение.

- До каква степен се губи културната и архитектурна ценност на обекта, при положение, че повече от десетилетие е необитаем?

- По принцип всяка сграда, която не се използва започва да се руши. Най-важното, което трябва да се запази в един обект на културното наследство, е неговата автентичност. За радост тези сгради могат да се реставрират. Те стоят на място. Даже и да е необходимо може конструктивно да се укрепят, в което се съмнявам, защото те са с пруски свод, която е една от най-здравите конструкции и е дълговечна. Издържа и на земетресения. Сградите спокойно могат да се реставрират и да придобият нова функция.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Бойко Борисов
Премиерът към американския бизнес у нас на кръгла маса, организирана от Американската търговска камара:
Няма да идват при мен с меморандумче, което не се знае след 10 години какво ще бъде."

Още бисери