Необходима е политическа воля за изграждането на коридор №8

За пореден път в общественото пространство се дискутира изграждането на коридор N№8, чието трасе на Балканския полуостров започва от пристанище Дурас и минава през Тирана, Скопие, София, Пловдив, Бургас, Варна. Българската отсечка е с дължина 639 км. Целта на корида е да свърже Адриатическо море с бившите съветски републики в Централна Азия. Според изчисленията, които са направили от Европейския съюз строителството на целия коридор

ще струва 2,5 млрд. евро.
С реализирането на въпросния проект България ще може по-лесно да се адаптира към европейската транспортна мрежа - цел, която трябва да бъде постигната до 2007 г. Изграждането на тази система ще стимулира външноикономическите връзки на България, главно чрез увеличаване на транзитния трафик през страната, което е основният източник и резерв за увеличаване финансовите ресурси и постъпления в размер на около 8 на сто в БВП на страната, обясни председателят на комисията по транспорта и съобщенията в парламента проф. Йордан Мирчев.
Особено важно за икономическия потенциал на коридор N№8 е, че чрез черноморската фериботна система, която е изградена и функционира между България, Унгария и Грузия, транспортната артерия ще се свърже с коридор Трасека. Пътят на последния е Баку-Туркменбаши. Оттам той комуникира с районите, където е основният икономически потенциал - големите количества памук, нефт и други суровини, които да стигнат до пазарите на централна и западна Европа.
В момента е необходимо да се направи реално проучване на пазара в районите, през които преминава коридора от гледна точка на потенциала на товари, които след време ще трябва да се реализират по него и така да се оредели ефективността му. Ако успеем да запълним капацитета на коридора с повече транзитен трафик то и финансовите постъпления за всички страни, през които минава ще бъдат високи е мнението на проф. Мирчев.
В реализираните до този момент

действия от българската страна
по изграждането на транспортната инфраструктура са вложени доста средства. Построена е приемна сграда на общата гранична гара Гюешево, чиято стойност е 872 хил. евро от чужди инвеститори и 1,15 млн. евро от Държавния бюджет. Полагането на оптичен кабел в участъка София-Радомир-Гюешево е реализиран с помощта на Американската агенция за търговия и индустрия. Използвани са и средства от бюджета. Налице са влакови диспечерски връзки София-Радомир като част от проекта София-Радомир-Дупница-Кулата. Реализиран е проектът за автоматична локомотивна сигнализация в участъка Пловдив-Бургас. Значителни средства са вложени за оздравяване на железопътната инфраструктура по участъците София-Пловдив-Карнобат-Бургас и Карнобат-Варна. Целта е в близките години там да се създадат условия за достигане на параметрите на проектните скорости за движение на влаковете София-Пловдив-Бургас.
По-крупните предстоящи действия на българската част по коридор N№8 е набиране на средствата за довършване на тунела между България и Македония. Неговата дължина е 2,5 км и е на стойност 11 млн. евро. Като по-далечна перспектива стои въпросът за реконструкцията и електрификацията на участъка Радомир-Гюешево. Дължината му е 88 км и ще струва 100 млн. евро. Модернизацията на пристанище Бургас, което също е част от коридор N№ 8, ще струва 150 млн. евро.
В областта на шосейната инфраструктура се предвижда рехабилитация на пътя Кюстендил-Перник на дължина от 14,8 км на стойност 3,8 млн. лв. и на Радомир-Перник - 18,2 км на стойност 9,5 млн. лв.
Необходими са допълнителни текстове към меморандума за коридор N№ 8, който беше подписан в Бари, Италия на 9 септември 2002 г., смята председателят на Българското геополитическо дружество проф. Марин Деведжиев. Според него е необходимо да се включи текст за предоставяне автономната възможност на отделните държави. За България това е от изключително значение, тъй като след 1990 г. настъпиха съществени промени в териториалната политика на страната, чрез промяна на структурата на транспортната мрежа. Дотогава тя имаше пръстеновидна национална форма с връх столицата София и дъно черноморските пристанища Варна и Бургас. При настъпилите нови междудържавни отношения териториалната структура на българската транспортна мрежа придобива модулна, решетъчна структура. Това създава благоприятни условия за използване

геополитическотоположение на България
както на Балканския полуостров и в Европа, така и във връзките ни с Азия, Близкия и Далечен Изток.
Не на последно място е важно да се отбележи, че наличието на съвременна транспортна инфраструктура ще създаде благоприятни условия за насърчаване на свободното движение на стоки, работна ръка и капитали, ще стимулира икономическата активност, ще привлече инвестиции, които са жизнено важни за икономическото преструктуриране и технологичната модернизация на икономиката на България.
От всичко казано дотук е ясно едно - коридор N№ 8 е добра възможност за България. По него ще минават не само автомобили и влакове, но и петролопроводи и газопроводи. Само от транзитирането на петролни продукти българската държава ще е на печалба. Работата на експертите е готова, сега е ред политиците да свършат своето.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]