20 Декември, 2002 00:00 582 0

Нито един от големите строителни проекти не тръгна през 2002 г.

  • проекта-
  • обаче-
  • проекти-
  • българия-
  • парите-
  • стойност-
  • развитие-
  • регионалното-
  • бургас-
  • строителството-
  • между-
  • страна-
  • година-
  • началото-
  • участие-
  • които-
  • “горна-
  • каскадата-
  • александруполис-
  • министър-
  • арда”-
  • костадин-
  • петролопровода-
  • фирми-
  • хасан-
  • паскалев-
  • ми
Куп нерешени проблеми и неосъществени проекти очакват под Коледната елха в Mинистерството на регионалното развитие новоизпечения министър Валентин Церовски. Освен несвършената работа около нефтопроводите Бургас ­ Александруполис и Бургас ­ Вльора, той наследява от предшествениците си и пъзела около каскадата “Горна Арда”. В добавка към това стара и негодна водоснабдителна мрежа, недовършени магистрали и липса на ефективна регионална политика.
Към това като се прибавят неусвоените средства по програма ФАР и ИСПА на Европейския съюз вече е ясно, че и догодина строителното министерство трудно ще се справи със задачите си.
Почти всички проекти, започнати по времето на бившия вицепремиер Костадин Паскалев, на практика бяха блокирани само за два месеца управление на и.д министър на регионалното развитие Хасан Хасан. Освен, че не успя да да съдейства на българските фирми, които искат да участват в петролопровода Бургас-Александруполис, Хасан се опита да прокара нов устройствен правилник на министерството, чрез който да концентрира цялата власт във ведомството, като се разпорежда с парите по международните проекти като използва безвластието във ведомството. Ходът му бе логичен, като се има предвид, че според прогнозите на Европейския съюз, България може да усвоява между 150 и 200 млн. евро повече по линия на предприсъединителните фондове, ако се привлекат за участие със съфинансиране и частни фирми.
Оказа се обаче, че 80% от проектите на Mинистерството на регионалното развитие се бавят заради сложните процедури по отчуждаването на земите и заради мудността на нашенските чиновници.
До септември тази година по програмите ФАР и ФАР ­ Трансгранично сътрудничество за 2003 г. са представени 121 проекта на стойност 405,2 млн. евро, показват данни на Министерството на икономиката. Досега са подписани финансови меморандуми за 9 проекта по програмата ИСПА на обща стойност 679,3 млн. евро. През ноември т.г пък Управителният комитет на ИСПА в Брюксел е одобрил за съфинансиране през 2002 г. още седем проекта на обща стойност други проекта на обща стойност 240 млн. евро. Договорите за тях трябва да бъдат парафарани в началото на идната година.
Парите ще отидат за строителството на магистрала “Люлин” и за пречиствателни станции на отпадни води в Стара Загора и в Димитровград.
Тук обаче големият проблем е, че българската страна не представяше качествени проекти за финансиране от еврофондовете. Единствената надежда е, че парите от присъединителните фондове вече ще се разпределят от министерството на финансите, което разполага с екип и механизми, чрез които да следи как се харчат парите за големите проекти
В началото на 2002 г. бившият министър на регионалното развитие Костадин Паскалев се опита с един замах да реши и казуса със строителството на каскадата “Горна Арда”. Оказа се обаче, че това съвсем не е проста работа... Въпреки че бе намерен нов стратегически инвеститор­ италианската “Енел пауър”. Проучванията на компанията за това дали е ефективен проекта, завършиха през лятото. “Енел” все още отлага окончателното си решение, дали ще вложи в проекта 300 млн. долара, както бе обеща в началото на тази година..
След като свърши по -трудното ­ да намeри инвеститор за “Горна Арда” обаче Костадин Паскалев не успя да свърши на пръв поглед по-лесното­ да бъде отстранена от проекта фалиралата турска компания “Джейлан холдинг”. Така след като през есента свършиха отпуснатите от бюджета 10 млн. лв. за подготвителните работи по строежа на каскадата, работата по нея бе замразена за по-добри времена.
Посрещаният с много надежди за нов работни места и приходи за хазната проект за петролопровод Бургас­ Александруполис отново зацикли. Меморандумът за изграждането на съоръжението между България, Русия и Гърция, което ще транзитира по 30 млн. тона каспийски нефт годишно, петролопровода трябваше да бъде подписан на 3 декември в Атина, но това пак не стана. Големият успех за България в битката за петролопровода обаче беше, че нашата страна ще има 33% от акциите в бъдещия консорциум за строителството на съоръжението.
Той бе отвоюван след близо 10.-годишни спорове с гръцката страна, която първоначално предложи България да има само 5-процентен дял.
Десетте наши фирми, които желаят да участват в проекта обаче не успяха да се разберат за дяловото си участие в българското търговско дружество, което ще участва в проекта. Те са осигурили двойно повече средства от необходимите 230 млн. долара за българското участие. Ако до 15 януари не бъде постигнато споразумение между тях, държавата ще трябва да разпредели дяловете.
След множество срещи и обсъждания, засега само на книга е и алтернативният петролопровод Бургас ­ Вльора, който се предвижда да мине през българска територия.
Ако тези проекти, както и строителството на петте основни магистрали у нас не тръгне догодина, нямаме шанс да влезем в Европа с подобаваща инфраструктура и услуги.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА