Румъния с крачка напред в атомната енергетика

На 19 декември 2002 г. българското правителството отмени почти 12-годишния мораториум върху строителството на АЕЦ “Белене”. Размразяването на строежа дойде в момент, когато предварително и принудително трябваше да закрие малките блокове на АЕЦ “Козлодуй”.
Не съществуват никакви доказателства, че АЕЦ “Белене” е необходима сега или в близко бъдеще на България, смята Петко Ковачев от Информационния и учебен център по екология (ИУЦЕ). Според изчисления на центъра, цената на произвежданата там електроенергия ще бъде 7 цента за кВтч - себестойност, която в момента надвишава всички съществуващи в България източници на електроенергия. Също така липсва яснота по въпроса за

безопасносттана бъдещата централа
Срокът, в който трябва да бъде готов докладът за ОВОС, е нереалистичен. Съмнението на еколозите се базира на процеса, който съпътстваше изготвянето на подобен доклад за АЕЦ “Козлодуй”, продължил две години и половина.
На този етап е необходимо да не се избързва с решенията, а да бъде направен икономически и финансов анализ от строителството на АЕЦ “Белене”. Всички по-независими оценки твърдят, че необходимостта от финанси ще е голяма. Дострояването на АЕЦ “Белене” ще излезе около 2 млрд. долара. Белене ще е най-ненужният паметник в България и ще увеличи външния дълг, е мнението на Ковачев.
Докато България се чуди откъде да вземе пари, за да започне строежа,

румънските съседи
планираха да подпишат на 20 декември 2002 г., ден след размразяването на АЕЦ “Белене”, договор с италианската експертна асоциация SACE, която да издаде гаранции за 118 млн. евро за строителството на ІІ блок на АЕЦ “Черна вода”. Решението беше отложено за началото на 2003 г. Близо две години продължават усилията на Румъния да намери средства за доизграждането на ядрената си енергетика, с което да изземе функциите на България като разпределителен център на Балканите. Негативите за нашата страна няма да бъдат само финансови. АЕЦ “Черна вода-2”

ще бъде построенав сеизмична зона
което задължава румънските власти да предоставят ОВОС на обекта в трансграничен аспект, заяви Ковачев. За съжаление това едва ли ще стане. Румъния е завила, че няма да предостави пълната документация, тъй като тя е търговска тайна. Наскоро публикуван анализ, изготвен от Австрийския институт за приложна екология, твърди, че резюменото на доклада за ОВОС на “Черна вода” е непълно, несистематично, неразбираемо и трудно за проверка в много от частите си поради липса на достоверни данни. В допълнение някои от експортните агенции обвързват своето финансиране с определени условия, включително и екологични, които румънската страна следва да изпълни през т.г. След като северната ни съседка отказва да предоставя данни, отнасящи се до опасността от предстоящия строеж, България може да я съди, уточни Ковачев.
Налице са и проблеми с безопасността при АЕЦ “Черна вода-2”. Реакторите CANDU постоянно са свързани с течове, проектни дефекти на проводите под налягане и захранващите тръби, които водят до ранно остаряване, рутинни емисии на тритий, изтичания на тежка вода и подложени на радиоактивна експанзия работници. “Черна вода-2” не прави изключение от тези рискове.
Експертите се питат защо за румънците “Черна вода-2” е национален приоритет за посрещане на вътрешните нужди от електричество, след като те и в момента не използват целия си капацитет.
Енергията, произвеждана в АЕЦ “Черна вода-2”, ще бъде изнасяна, най-вероятно за западноевропейски страни, доколкото съседните страни не се нуждаят от нея.

Италияе сред заинтересованите
да внася допълнителна ядрена енергия. Това би осигурило енергийни доставки на италианците, изнасяйки рисковете от такъв вид производство и спазвайки решението от референдума, проведен през 1987 г., който забранява ядреното производство на италианска територия.

Нови заемии бюджетни средства
на България и Румъния, вместо да бъдат вложени в образование, здравеопазване и социални дейности, ще бъдат излети в скъпи и опасни атомни централи. Изводът и за българи и за румънци е, че ще бъдат принудени да се промъкват и оцеляват между увеличаващите се външни задължения и на двете страни и строгите бюджети ограничения за обществените разходи в името на ядрените амбиции на тесен кръг лобисти.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]