Законът крие подводни камъни

За да реши проблема с Булгартабак, правителството предлага законопроект, който крие много непредвидени последствия, както за приватизационния процес, така и за самото правителство.
Най-силният аргумент в подкрепа на предложението на правителството е, че с новия законопроект мнозинството поема пряка отговорност за това как ще се развиват приватизираните индустрии. Ако БГА “Балкан” беше приватизирано по този начин, то ние щяхме да знаем поименно хората, които носят отговорност за това решение. Ако мнозинството се провали в своя избор на купувач, аз мога да го накажа на избори, докато аз не мога да гласувам нито срещу тричленния, нито срещу петчленния състав на ВАС.
Но политическата приватизация има и много подводни камъни. Ако законопроектът се приеме във вида, предложен от кабинета, това според собствените му аргументи това ще насърчи инвеститорите, които имат панически страх от българския съд. Но дали е така? В модела Парламент-като-Приватизационна агенция много от купувачите, предлагани от правителството, ще са яростно атакувани от опозицията. Вече чувам пледоарии в стил “ако ние спечелим изборите, ще отменим тази престъпна сделка”. Дали подобна ситуация ще е привлекателна за инвеститорите? Политическата приватизация от една страна ще отблъсне стратегически инвеститори, а от друга ще политизира купувачите. Оцеляването на приватизиралото ги мнозинство ще стане най-важно условие за собственото им оцеляване. А това не е добре, особено когато става дума за компании, които имат важно значение за националната ни сигурност.
Вторият важен ефект е пряко свързан със стабилността на самото правителство. Всяко от гласуванията на тези 12 сделки в парламента ще се превърне в своеобразен вот на доверие към правителството и това ще доведе до състояние на перманентна дестабилизация. Учудва ме лекотата, с която правителството приема да влезе 12 пъти в Народното събрание при условие, че опозицията срещу всяка от сделките е лесно прогнозируема.
И трето, и може би най-важно, внасянето на приватизационните сделки в парламента рязко ще увеличи корупционния натиск върху депутатите. Това, което ще се случи на депутатите, е все едно да ти вкарат селския имот в градоустройствения план на София. Цената се увеличава в пъти. Да дадеш на депутатите да имат последна дума по приватизацията на стратегическите обекти в страната е като да ги направиш митничари. Това ще създаде тежки проблеми за политическата система, и то в ситуация, в която разговорът за корупция е единственият разговор в обществения ни живот.
Правителството трябва да ограничи закона до Булгартабак и евентуално БТК, ако не иска да стане жертва на опасностите, за които стана дума. И въобще изходът не е да се прескочи съдебната система, изходът е тя да се реформира.

Виолета СТОЕВА
[email protected]