От всичките 3 681 хил. жилища 2 818 хил. (76.6%) са обитавани, 533 хил. (14.5%) са необитавани, 329 хил. (8.9%) са в сгради за временно обитаване (вили и къщи за почивка) и 825 са колективни жилища.
Преброени са и 7 851 примитивни жилища. Те не осигуряват нормални условия на живот за своите обитатели. Става дума за мазета, тавани, жилища в полуразрушени сгради, фургони и др. В сравнение с 1992 г. те са с 3 000 по-малко, а броят на лицата, които живеят в тях, е намалял от 25 726 на 19 698 души.
Към 1 март 2001 г.
средната полезна площ
на 1 жилище за страната е 63.4 кв. м, като за обитаваните жилища тя е 66.0 кв. метра. Полезната площ е сбор от площта на стаите и площта на спомагателните помещения (кухни, бани, антрета, коридори, тераси и др.). В сравнение с предишното преброяване не се установява съществена промяна в големината на този показател, който тогава е възлизал на 65 кв. метра. По размер на средната полезна площ България се нарежда пред страни - кандидатки за членство в Европейския съюз като Полша (61 кв. м), Литва (59), Латвия (55), Естония (54), Чехия (46), Словакия (45) и Румъния (34), но отстъпва пред Словения (70 кв. м) и Унгария (71)1. Между страните - членки на ЕС, с най-висока стойност на този показател са Дания (108 кв. м), Италия (95 кв. м), Великобритания (94 кв. м) и Швеция (92 кв. м). Висока е стойността на този показател в Турция - 91 кв. м., докато в другата ни южна съседка - Гърция - средната полезна площ на 1 жилище е 77 кв. м.
Средният размер на жилищната площ, в която се включва само площта на стаите, също не се е изменил чувствително през периода 1992 - 2001 г. Общо жилищната площ на обитаваните жилища към 1 март 2001 г. възлиза на 118 084 020 кв. м. Средната жилищна площ на 1 обитавано жилище през 2001 г. общо за страната е 42 кв. м, като в селата е малко по-голяма - 44 кв. м, в сравнение с градовете - 41 кв. м. Средно на 1 лице се падат по 14.9 кв. м жилищна площ, съответно 14.0 в градовете и 16.0 в селата.
Налице е тенденция към промяна при
структурата на обитаваните жилища
по броя на стаите. Едностайните и двустайните жилища (кухните не се включват в броя на стаите) съставляват 42.6% от целия жилищен фонд, докато през 1985 г. техният дял е бил близо 48.0%. Сегашната тенденция е да се строят главно жилища с повече от две стаи. Делът на жилищата, състоящи се от 3 до 5 стаи е 53.8% и те стават преобладаващи. Незначително в сравнение с 1992 г. се е увеличил и делът на жилищата с повече от 5 стаи - от 3.3 на 3.6%. По този показател България заема междинно положение сред страните-кандидатки за ЕС. В Латвия и Литва над половината от всички жилища са едностайни и двустайни. В Словения (49.3%) и Чехия (47.1%) делът на тези жилища е по-голям от дела им в нашата страна, докато Естония (19.1%), Полша (18.8%) и Унгария (17.6%) могат да се отнесат към страните-членки на ЕС. Сред тях делът на едностайните и двустайните жилища е най-висок в Швеция и Австрия, в които те са около една трета, а най-нисък - във Великобритания и Ирландия (5.0%), Испания (2.9%) и Нидерландия (2.8%). Преобладаващата част от жилищата в страните от Европейския съюз се състоят от 3 до 5 стаи. Жилищата с 6 и повече стаи са най-разпространени в Република Ирландия (40.7%), Великобритания (34.9%) и Нидерландия (31.1%).
Данните от преброяването през 2001 г. показват, че средният брой
домакинства, които живеят в едно жилище
се запазва както и при предишното преброяване. В едно жилище общо за страната сега живеят средно 1.04 домакинства (към 1 март 2001 г. обикновените домакинства в страната са 2 921 887). Съотношението между домакинствата и жилищата в градовете е 1.05, т. е. в едно жилище живеят средно 1.05 домакинства, а в селата - 1.02. Иначе казано, почти всяко отделно домакинство у нас разполага със свое жилище.
През периода 1985 - 2001 г. се установява подобрение на стойността на показателя
брой на живущите лица в едно жилище
През 1985 г. едно жилище е било обитавано средно от 3.3 лица, а според данните от последното преброяване стойността на този показател намалява на 2.8 лица (колкото е и средният размер на домакинствата в България). Основните причини са две: от една страна е налице увеличаване с над половин милион на броя на жилищата, а от друга - намаляване на населението с повече от 1 милион души.
Намалението на населението е причина и за значителното увеличаване на относителния дял на жилищата, обитавани само от едно лице. Ако през 1985 г. делът им е бил по-малко от 13.0%, през 1992 г. е вече 16.5%, а през 2001 г. достига 20.0%, или сега всяко пето жилище в България се обитава само от едно лице.
В същото време намалява делът на гъсто населените жилища, в които живеят пет и повече лица. През 1965 г. делът на тези жилища е бил 33.8%, а през 1985 г. спада на 19.0%. Към 1 март 2001 г. само всяко десето жилище попада в категорията на гъсто населените. Тази тенденция се установява както за жилищата в градовете, така и за жилищата в селата.
Интерес представляват данните за
необитаваните жилища
През 2001 г. в страната са преброени 533 118 необитавани жилища. Това са напълно необитавани жилища, т. е. в този брой не се включват жилищата в сградите за временно обитаване (вилите и къщите за почивка), които имат специфично предназначение и се обитават от време на време. В тези 533 хил. жилища са замразени 1 830 631 жилищни помещения и 30 706 000 кв. м полезна площ. През периода 1992 - 2001 г. броят на необитаваните жилища се е увеличил двойно - от 263 хил. на 533 хил., като 57.0% от тях се намират в градовете, а останалите 43.0% - в селата. Увеличението на необитаваните жилища се дължи главно на намалението на населението през този период (от 1992 до 2001 г. населението е намаляло с над 500 хил. души).
Формата на собственост
е друга съществена характеристика на жилищния фонд. При предишното преброяване, проведено в края на 1992 г., делът на частните жилища е бил приблизително 92.0%. Към 1 март 2001 г. се установява увеличение на техния дял с 5.0 пункта, или 97.0% от всички жилища в страната сега са частна собственост. Останалите са държавна и общинска собственост.
При разглеждане на частните жилища според начина на обитаване се установява, че в 94.0% от тях живеят техните собственици, 5.0% са дадени под наем и по-малко от 1% се обитават съвместно от собственици и наематели. В резултат на традиционния стремеж на българина да построи собствен дом, нашата страна е на челно място по този показател в региона. По данни от 1996 г. България, заедно с Казахстан, е била начело по относителен дял на частните жилища (93%). Този показател е с високи стойности и в някои от другите страни - кандидатки за членство в ЕС: Румъния и Литва - 92%, Унгария - 89%, Естония - 81%. На срещуположния полюс от страните - кандидатки са: Словакия - 50%, Латвия - 42%, и Чехия - 37%. От страните - членки на ЕС, с най-висока стойност е този показател в Ирландия - 80%, Испания - 78%, Гърция - 76%, а с най-ниска стойност - в Германия - 41%, Нидерландия - 45%, Дания - 51%, и Франция - 54%.
От разпределението на жилищата според годината на построяване на жилищната сграда се получава
“възрастта” на жилищата
която възлиза приблизително на 34 години. Построени през първата половина на ХХ век са 608 хил. жилища, или 16.5% от всички налични към 1 март 2001 г. Към периода 1950-1969 г. се отнасят 1 119 хил. жилища, или 30.4%. Периодът между 1970 и 1989 г. са отличава с най-интензивно жилищно строителство (тук не става дума за качество). Тогава са построени 1 619 хил. жилища (44.0%). След 1989 г. са вдигнати 331 хил. жилища, които представляват 9.0% от наличните към момента на преброяването. Относителният дял на жилищата (5.0%), построени в България от 1990 до 1994 г. вкл. е подобен на този в Унгария и Полша, но при тях делът на построените жилища между 1970 и 1989 г е по-висок. От страните - членки на ЕС, най-висок е делът на новите жилища (построени след 1990 г.) в Ирландия (11.0%), Франция, Нидерландия и Финландия (8.0%). Интензивно жилищно строителство през периода 1990-1996 г. е осъществено в Кипър и Турция, където делът на новите жилища е около 22.0%.
Освен чисто количествените характеристики като полезна площ, жилищна площ и брой стаи, от изключителна важност е и
благоустроеността на жилищата
Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на всяко жилище, са неговата електрификация, водоснабденост и канализация.
Повече от половината (58.0%) от всички жилища (обитавани и необитавани) в страната имат електричество, водопровод и централна канализация. Малко под една четвърт (24%) имат електричество, водопровод и септична шахта, а 10.0% - само електричество. В 2% от жилищата няма нито ток, нито вода, нито канализация.
Съществено различие се наблюдава в благоустроеността на жилищата според местонахождението им - в град или село. Докато в градовете 85.0% от всички жилища имат електричество, водопровод и централна канализация, то в селата тези жилища са едва 14.0%. Там най-разпространени са жилищата с електричество, водопровод и септична шахта (като вид канализация) - малко повече от 50.0%
Благоустроеността на обитаваните жилища е по-добра. От обитаваните жилища в страната 65.1% имат и трите признака за благоустроеност, като различието се запазва на ниво местоживеене. В градовете 88.5% имат пълна благоустроеност по отношение на електричество, водопровод и централна канализация, а в селата - само 17.0%.
Почти 100% от обитаваните жилища, независимо от тяхното местонахождение, са електрифицирани. Най-слабо е застъпена централната канализация, която в селата обхваща едва 14%, докато в градовете са канализирани 85.0% от жилищата.
Наличието на баня и тоалетна
е друга важна характеристика на всяко съвременно жилище. Течаща топла вода, баня и тоалетна имат 60.0% от обитаваните жилища в страната. За жилищата в градовете този дял възлиза на 81.0%, а за селата - 17.0%. Сравнително нисък е броят на жилищата в селата, които имат тоалетни вътре в сградата. Само приблизително една четвърт от селските жилища имат вътрешни тоалетни, срещу 87.0% в градовете и 66.0% средно за страната. По наличие на баня и тоалетна в жилището нашата страна отстъпва освен на страните от ЕС, в които делът на тези жилища е между 94.2% в Република Ирландия до 100.0% в Люксембург и Швеция и на повечето от страните - кандидатки. Така например в Чехия по данни от 1991 г. 90.9% от жилищата разполагат с баня, а 88.5% - с тоалетна. Аналогично е положението в Словения (съответно 87.1 и 90.1%), Словакия (89.0 и 80.0%), Унгария (79.6 и 75.6%). По тези показатели нашата страна е близо до Литва и Румъния.
От значение при определяне на благоустроеността на жилищата е
начинът на отопление
Като най-добър начин на отопление за настоящия момент се приема парното отопление от централен източник. От общия брой на обитаваните жилища за страната 16.6% се отопляват само с парно от централен източник. Жилищата с този начин на отопление са съсредоточени почти 100% в градовете. Отопляването с парно от собствен източник е застъпено изключително малко. Само в 2.8% от жилищата за страната има изградени инсталации за парно отопление от собствен източник и се отопляват по този начин. Голям е процентът на жилищата, които използват електричеството като основен или допълнителен източник за отопляване. Близо 40.0% от жилищата в градовете използват електричеството като основен или допълнителен източник на отопление, като в 29.3% от тях то е единственият източник. В селата основният източник на отопление са въглищата и дървата. Близо 40.0% от обитаваните жилища в селата се отопляват с въглища и дърва, а повече от половината - само с дърва. В градовете с този вид отопление са 16.0% от обитаваните жилища.
Сравнението по този показател със страните от ЕС и страните - кандидатки за него показва, че България значително изостава и от двете групи. В Швеция 100.0% от жилищата се отопляват от централен източник, в Люксембург - 99.1%, в Дания - 97.5%, във Финландия - 91.1%. Единствената страна от ЕС, в която делът на жилищата с централен източник на отопление е дори по-нисък от този на България, е Испания, в която те са само една десета от всички жилища в страната. От страните в преход с най-висок дял на централно отопляваните жилища е Словакия - 74.7%, следвана от Полша - 69.2% и Естония - 68.0%. От всичките страни - кандидатки за членство, България е на последно място по този показател.
От данните на преброяването през 2001 г. става ясно, че независимо от темповете на увеличаване на основните показатели за жилищния фонд международните сравнения както със страните от ЕС, така и със страните, с които сме в една група, показват, че България изостава по отношение на степента на жилищна осигуреност на населението и по отношение на основните качествени характеристики на жилищата като средна площ и среден брой стаи, благоустроеност на жилищата, начин на отопляване и т. н. Необходимо е усилията да се концентрират предимно към качествените характеристики на новоизграждащите се жилища и към тяхното подобряване във вече построените жилища, изтъкват от НСИ.
picture:2,20030228_5.bmp,Виолета СТОЕВА
[email protected]
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА