Платото Наска - спомен от бъдещето или загадка от миналото

В началото на 70-те години на миналия век по западногерманската телевизия е излъчен документален филм със заглавие "Спомени от бъдещето". Обект на публицистичния материал са откритите исторически паметници на платото Наска в Андите в югозападната част на Перу. Загадъчното място е разположено на около 400 км на юг от столицата на страната Лима. Площта му е около 450 кв. км. Заема част от каменната пустиня в Андите. Основната идея на филма е, че подобни паметници на културата е невъзможно да се създадат от древни цивилизации без намесата на извънземни. На каменната равнина на платото спокойно могат да кацат по-леки самолети, затова и авторите на филма предполагат, че именно тази част от земята е място, където същества от други светове са посещававали нашата планета и са устроили своя база.
За първи път за надписите на платото се заговорва през 20-те години. Тогава пътници на самолети, прелитащи над зоната, разказват, че са видели загадъчните рисунки и наподобяващи на самолетни писти редове. Оттогава Наска става обект на най-фантастични обяснения и теории.
,Птицата кондор е свещена в индианската митологияПлатото е природен феномен. Годишните валежи не превишават 20 литра на кв. м, което е по-малко и от най-сухите пустинни области на земята. Плоската каменна повърхност е идеално място, избрано от древните хора или извънземните
за направата на огромните надписи
които се виждат от голяма височина. Сухият климат дава добра възможност за запазването им по-дълго време. Липсата на вода спомага те да не се разрушават.Концентрацията на чертежите, рисунките и надписите, оставени върху каменните полета на Наска, свидетелстват за дългогодишна и интензивна работа. Разработките имат стилистическа връзка и са два вида - цифри и битови рисунки и геометрични фигури, оформени в редове. Антропоморфните цифри, правени в огромни пропорции, не са писани хаотично, а са разположени в редове. Сякаш са гравирани от ръката на великан.
Цифрите са били възстановени от немската математичка Мария Райхе. От тях досега са известни 70 надписа. Има още чертежи на работилници, опростени рисунки на цветя и други цифри. Виждат се странни същества с издължени тела и по 4 пръста на крайниците. Нарисувани са изкуствени обекти като прежда и тъкачни станове. Цифрите по всяка вероятност показват номерата на входовете, които са могли да бъдат използвани за маршрутите за разглеждане на схемите. През 1982 г. Едуардо Херан открива примитивни рисунки на астронавт с височина 32 м., човек с шапка и палач.
Редовете, в които са подредени рисунките, цифрите и схемите са дълги с километри. Те от своя страна също формират геометрични фигури: ъгли, триъгълници, спирали, правоъгълници и вълнисти редове. Други от редовете формират концентрични кръгове, а някои са във формата на самолет. Много от редовете пресичат загадъчната камениста равнина произволно.
Три от теориите за редовете на Наска ги свързват с древни цивилизации, съществували по тези земи. Първата предполага, че те са част от ритуал, свързан с астрономията. Втората ги свързва с господството на определен клан, който чрез огромните надписи е искал да демонстрира своето господство над останалите. Третата теория, подкрепяна от най-много специалисти, ги отнася към типично култовите разработки в прослава на някое древно божество.
През 1969 г. Ерих фон Данекен, автор на книгата "Колесницата на боговете", лансира теорията за
извъземния произход
на всичко намерено върху разположеното на края на света перуанско плато. Въпросната книга е в основата и на немския филм "Спомени от бъдещето". Шведът предполага, че повърхността на редовете, открити на Наска, е била използвана за кацане и излитане на летателни апарати, а надписите и рисунките върху тях са служели за ориентация или за указания на неземните пътешественици. За основа на теорията на Данекен служат индианските легенди за Златния кондор, който черпел своите сили от слънцето. Може да се предполага, че става дума за летателен апарат, захранван от соларни елементи.
Първият експерт по изследване на редовете от платото Мария Райхе посвещава над 50 години от своя живот на изучаването му. Тя успява да оспори теорията на шведа. Изследователката подчертава, че камъкът на платото не е достатъчно твърд, за да понесе тежестта на по-големи летателни апарати. Някои от редовете са с ширина по-малко от метър, което ги прави непригодни за самолетни писти. Радиовъглеродните химическите анализи на надписите показват, че те са правени между 3 и 8 века след Христа. В района на платото са открити и остатъци от глинени съдове, върху които се виждат рисунки, почти еднакви с редовете, гледани от въздуха.
Именно предполагаемата невъзможност на древните жители на Наска да се издигат високо над земната повърхност е в основата на теорията за извънземния произход на разработките на пустинното перуанско плато в Андите. Древните хора обаче са могли
да конструират примитивни балони
от кожа, издигани на височина с помощта на топъл въздух, предполагат някои учени днес.
През 1968 г. в изследване на специалисти от Националното географско дружество на САЩ се споменава, че някои от редовете на платото указват определени позиции на слънцето, луната и отделни звезди преди около 2 хиляди години, което може да е плод на случайността.
Пет години по-късно д-р Джералд Хоукинс изучава 186 от редовете с компютърна програма и установява, че само една пета от тях имат някаква астрономическа ориентация, което също може да бъде просто съвпадение. През 1982 г. подобни резултати получава и изследователят Антъни Авени. По-късно Йохан Рейнхард обяснява, че древните обитатели на Наска са имали доста по-добри възможности да констроират свой слънчев календар по високите планини, разположени недалеч от платото.
Технологията на направата на огромните рисунки е проста. Теренът на платото е от камъни с голямо съдържание на железен окис, който с течение на времето се покрива с тънък слой ръжда и има кафеникав цвят. На местата, където древните хора (или извънземните) са дълбали (рисували) върху терена, той е по-светъл.След дългогодишни изследвания е установено, че платото е било център на древна индианска цивилизация. При разкопки край гр. Ика е открит и череп на човек, убит при ритуално жертвоприношение, нещо, което е харатерно за индианците от Южна Америка. Жителите на древните селища край платото са го напуснали след серия природни бедствия. Вероятно става дума за вулканично изригване или много силен земен трус. Днес все още Андите са зона на силна сеизмична активност.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]