ЕС ни критикува за липса на експертен потенциал и добри проекти

От 1989 г. ФАР предоставя помощ на страните от Централна и Източна Европа за "преодоляване на периода на фундаменталния икономически и социален преход и на политически промени"., ISPA отпуска приоритетно и средства за рехабилитация и строеж на пътища
Програма ФАР е отпуснала 1.2 млрд. евро
По нея страната ни получава средства от 1992 г. До 1999 г. са отпуснати 1 млрд. евро. За 2000 г. сумата е 146 млн. евро, а за 2001 г. - 110.8 млн. За 2002 г. (процесът все още не е завършил) е било предвидено да получим 72 млн. евро за Националната програма и още 22.9 млн. евро от допълнителните средства за институционално изграждане.
Освен годишните суми, отпускани по програмата, има и допълнително финансиране заради предварителното извеждане от експлоатация на първите 4 блока на АЕЦ "Козлодуй". За тази цел, при спазване на определени условия, България трябва да получи 200 млн. евро. Парите ще покрият разходите за преодоляване на последствията от по-ранното затваряне на реакторите. Те се управляват главно от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Споразумението
"ФАР 2002"
беше подписано на 20 декември 2002 г. По програмата се финансират 21 проекта на стойност 94.9 млн. евро.
За съфинансиране на проектите по ФАР от българска страна са отделени 25.45 млн. евро, които са предвидени в бюджета за 2003 г. Проектите по ФАР се изпълняват в рамките на 3 години. Подготовката им се извършва на шест етапа - програмиране на приоритетите на страната, идентификация на идеите, формулиране, финансиране, реализация и оценка.
Общата оценка за дейността на Програма ФАР в България е добра. Според специалистите страната ни вече е изградила необходимия административен капацитет и усвоява над 90 на сто от предоставените средства. "Като цяло резултатите са положителни. В селското стопанство, митниците, граничната полиция, публичните финанси и околната среда е реализиран ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и финансови средства", е отбелязано в доклада на Европейската комисия за напредъка на България от 2002 г.
Най-сериозният проблем
който възникна напоследък пред дейността на програмата, беше кадровата промяна в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). След напускането на министър Костадин Паскалев и назначаването на Валентин Церовски беше уволнена Мира Янкова, шеф на отдел "Изпълнителна агенция ФАР - Икономическо и социално сближаване". Това предизвика сътресения, защото постави под въпрос усвояването на 70 млн. евро. Заместник-министърът Хасан Хасан призна, че промените в МРРБ носят рискове за финансираните по Програма ФАР проекти. Впоследствие обаче министерството успя да договори удължаване на срока на проекта и преодоля опасността от неусвояване на средствата.
Програмата за развитие на земеделието и селските райони
САПАРД
действа в България от средата на 2001 г. В началото на тази година Европейската комисия удължи срока за усвояването на средствата по програмата за последните четири години от 2000 до 2003 г. САПАРД субсидира безвъзмездно половината от направените инвестиции от предприемачите. Отпуснатите средства за 2000 г. (53 млн. евро) и за 2001 г. (54 млн. евро) ще могат да се усвояват съответно до края на 2004 г. и 2005 г. Досега срокът по двете линии беше до края на 2003 г. За миналата година средствата ще нараснат до 55.6 млн. евро, съобразно с инфлационния процес в страната. Те ще бъдат отпуснати през тази година. Наскоро беше подписано годишното финансово споразумение между България и Еврокомисията за 2001 г., което ще влезе в сила, след като България уведоми комисията за изпълнението на всички национални формалности. Срокът за усвояване на средствата се удължи, защото има забавяния и трудности при изпълнението на програмата. Тя е доста бюрократична, но голяма част от компаниите й сами са си виновни, че не могат да представят нужната документация, смята Кирил Вътев, председателят на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на компанията "Тандем - В".
В България фонд "Земеделие" изпълнява функциите на разплащателна агенция по САПАРД. Страната беше първата от кандидатките, чиято агенция по САПАРД получи акредитация и временно възлагане на управленски правомощия през май 2001 г. На практика фонд "Земеделие" управлява самостоятелно средствата по три от единадесетте мерки на програмата, които обхващат 61% от предоставените на България пари. Общият брой на одобрените проекти до момента е 354 с размер на инвестиции над 260 млн. лева. Напълно приключили и изплатени са 124 проекта. Близо 31.8 млн. лв. са раздадените субсидии. Над 2177 дка лозови масиви ще бъдат създадени от стопани по САПАРД за последната година, Съобщи директорът на фонда Асен Друмев. За финансиране са постъпили проекти за създаване на 2100 дка. Одобрени са 13 проекта на винзаводи на стойност 27 млн. лв., субсидията за които е около 15 млн. лв.
Оценката за работата на Програма САПАРД в България е по-скоро добра. Специалистите смятат, че трябва да се изчака известно време, за да се разбере дали е достатъчно ефективна в нашите условия.
Докато при ФАР и САПАРД нещата са канализирани и вървят задоволително, по отношение на
програма ИСПА
получаваме критики от Еврокомисията.
Програмата се изпълнява в България от 2000 г. Тя е насочена към подобряване на транспортната инфраструктура и на околната среда. През 2001 г. бяха одобрени три проекта с екологична насоченост: пречиствателни станции за отпадъчни води в Горна малина (12.5 млн.евро), в Пазарджик (12.4 млн.евро) и в Благоевград (8.5 млн.евро). През същата година са одобрени и два транспортни проекта: модернизация и електрификация на жп линията между Пловдив и Свиленград (153 млн. евро) и за техническа помощ за изграждане на втория мост над Дунав при Видин - Калафат (5 млн. евро). Цялата средносрочна сума за България в размер на 104 млн. евро 2000 г. и 106.8 млн. евро за 2001 г. вече е отпусната.
За 2002 г. средствата ше бъдат между 87.1 млн. и 130.7 млн. евро. Последните седем проекта са на обща стойност 240 млн. евро, като шест са в областта на околната среда и водите, а седмият е за изграждането на автомагистрала "Люлин". Бюджетът за строежа на магистралата възлиза на 148.450 млн. евро. Тя е част от паневропейския транспортен коридор ІV и Х, като същевременно е продължение на Софийския околовръстен път. Автомагистралата ще поеме трафика в посока София - Скопие и към Гърция. Шестте екопроекта са за изграждане на канализационни колектори и пречиствателни станции на отпадни води в градовете Търговище, Бургас, Монтана, Севлиево, Ловеч и Попово.
Досега има подписани девет финансови меморандума на обща стойност 673.450 млн. евро. Одобрените договори са на стойност 10.5 млн. евро, а усвоените суми до края на 2002 г. са за 1.135 млн. евро, т. е. около 10.83% от общата сума. България е на трето място по усвояване на средствата по тази програма в сравнение с другите кандидат-членки за Европейския съюз. Пред нас са само Полша с 33.49 на сто и Румъния с 23.07%, а на последно място е Словения с 1.63%. Според оценката на Европейската комисия "изпълнението на ИСПА в България напредва мудно". Някои от агенциите, които се занимават с изпълнението на програмата, "разполагат с ограничен капацитет", смятат еврочиновниците. На критика е подложена и неспособността на българската страна да предложи достатъчно проекти, които да бъдат финансирани по ИСПА. Направени са препоръки за укрепване на структурите и подобряване на процедурите, което трябва да доведе "до пълно усвояване на средствата по ИСПА".
През ноември 2002 г. Европейската комисия взе решение помощта за България и Румъния през 2004-2006 г. да нарасне. През 2004 г. двете страни ще разполагат с 20% повече средства (общо 1.23 млрд. евро), през 2005 г. процентът ще се покачи на 30 (1.33 млрд. евро) , а през 2006 г. - на 40 (1.43 млрд. евро). Увеличаването на средствата обаче е под условие - София и Букурещ да докажат, че могат ефикасно да управляват фондовете. За година и половина работа по програма САПАРД България е използвала едва 12% от полагащите й се 53 млн. евро. По ФАР са усвоени около 10% от сумите, а по ИСПА са изпълнени само 9 проекта. Еврокомисията ще настоява управлението на парите да бъде напълно децентрализирано. По искане на Брюксел тази година в България контролът върху парите от ЕС беше даден на Министерството на финансите, но агенции по ФАР, ИСПА и САПАРД има и в Министерския съвет, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Министерството на земеделието.
picture:2,20030314_10.bmp,
Виолета СТОЕВА
[email protected]