Половината жилища в България не са обжавеждани от 16 до 50 години

Около 80 на сто от българите не са купували мебели през последните три години, а в половината жилища у нас обзавеждането е на възраст от 16 до 50 години. Това е записано в работния вариант на стратегията за развитие на дървопреработващата и мебелната промишленост "Акция 2005", който беше представен миналата седмица. Според проучване на "Алфа рисърч", приложено в документа, българите, които са правили покупки, са избирали предимно малки и допълващи мебели. Само 2% от домакинствата са отделяли много пари за домашния интериор.
Въпреки това производството на мебелните фирми, както и делът им на вътрешния пазар расте. Вероятно, защото цените на родните предприятия остават по-ниски в сравнение с чуждите, независимо, че често цената е по-ниска за сметка на качеството.
Определяща при покупката на мебелите на първо място е цената, а след това качеството и дизайна им, пише в работния вариант на стратегията.
По ръст на производството през последните няколко години България изпреварва не само Словения, Словакия и Естония, но и Полша, която води класацията по производство сред страните, кандидатки за членство в Европейския съюз. През 2000 г. у нас е реализирано увеличение от 15%, докато в Полша то е едва 7%, показват данните на Европейската мебелна асоциация (UEA). Поляците обаче са произвели мебели за 2,870 млрд. евро, а ние - за 180 млн. евро, като изпреварваме само Литва и Латвия. Така се нареждаме на осмо място сред десетте. По производителност на работник пък сме предпоследни, като след нас остава Румъния.
Вътрешният пазар обаче е нараснал с 15%
за периода от 1997 до 2000 г., показват сметките за обема на произведената продукция, износа и вноса в България.
За същия период вносът у нас е много по-малък от обема на вътрешния пазар, което означава, че българските производители са разширили пазарния си дял. Макар че според експертите системата на дистрибуция на пазара ни е много слабо развита.
Експертите смятат още, че имиджът на българските фирми в чужбина е незадоволителен, а и те не познавали методите за навлизане на чужди пазари. Въпреки това обаче, заедно с Естония водим класацията по ръст на износа. С 36% е нараснал износът ни през 2000 г., а от 1997 г. до 2000 г. увеличението достига 53,2%. Половината от изнесените мебели са столове и седалки, посочват експертите в стратегията. През 2001 г. зад граница са отишли над 300 хиляди наши мебели за над 50 млн. лева. Най-големи количества от общия износ за последните 5 години като стойност в долари са изнесени за САЩ - около 20%. Големи пазари за продукцията ни от дърво са и Великобритания, Германия и Франция.
Освен обемът на произведената продукция у нас, с 42,5% скача и оборотът. Същото се отнася и за брутната добавена стойност, която се е увеличила с 17,9%. Това се дължи на увеличението на износа, което е повече от два пъти по-голямо от това на оборота в сектора. Друга причина е и увеличеният пазарен дял на фирмите, който е факт въпреки
скокът на вноса с 56%, коментират експертите.
Най-големите вносители на мебели у нас са страните -членки на Европейския съюз, на които се падат повече от 40% от внесената продукция през последните три години. От еврозоната се внасят най-вече столове и седалки и офис мебели. Вносът на мебели в България обаче е нараснал по-малко в сравнение с продукти от дървесина -сандъци, кутии, шперплат и т. н. През 1998 г. у нас е внесена продукция от дървесина на стойност 12,4, а през 2001 г. - за 25 млн. долара.
И дървообработващата промишленост като производството на мебели бележи ръст. Относителния дял на произведената продукция от сектора се е увеличил от 5,7% на 7% за периода 1997 - 2000 г., а общия обем на произведената продукция само в раздела "производство на дървесина и продукти от дървесина" е нараснал с 26%. В същото време обаче делът на сектора на вътрешния пазар се е свил. Въпреки, че българският пазар на дървесина и продукция от дървесина се е увеличил с 9,8 на сто, износа е нараснал с по-бързи темпове - общо с 19,2%. По-малкият вътрешен дял, обаче не означава, че сектора е експортно ориентиран, макар че износът е скочил с 17,3 на сто, като същото важи и за мебелното промишленост, коментират експертите. При мебелното производство се наблюдава голям дял на сделките с клиентски поръчки.
С материали на чужди клиенти са произведени около 40% от продукцията
през 2000 г. според експертите растежът се дължи главно на увеличеното производство на тръбна мебел. След 1999 г. обаче се наблюдава тенденция към спад не само производството на тръбна, но и на кухненска и спална мебел.
През последните години успоредно с приключване на процеса на приватизация се подобриха техническото и технологичното състояние на някои от мебелните предприятия. Проблемите пред по-голямата част от фирмите от мебелната индустрия обаче продължават, особено пред тези, които работят с местни суровини и материали, твърдят от бранша. Сериозен проблем е набавянето на качествени суровини и полуфабрикати, защото част от тях се изнасят, а не остават за обезпечаване на родното производство. Освен това местните доставчици на суровини и аксесоари са ненадеждни, оплакват се от бранша. Така, че българските фирми и да искат не могат да произвеждат висококачествени мебели, обясняват те. Друг е въпросът, че по-голямата част от проблемите с качеството на продукцията са свързани с финансови и управленски причини. Ниското качество на готовата продукция се дължи и на старото и амортизирано оборудване. А и без това у нас административния контрол за качеството на дървесината е доста занижен, а и липсват лаборатории за тестване на продуктите. Може би затова не е и случайно, че
само 10 фирми от мебелната индустрия в България имат сертификати за качество по -системата ISO.
Като сериозни проблеми пред фирмите, експертите посочват и ниското заплащане на труда, организацията на производството, високата енергоемкост, и необходимостта от продуктово преструктуриране и по-добър маркетинг. Всичко това отново се дължи на липсата на капитал и на инвестиции.
Делът на чуждите инвестиции в сектора е относително малък в сравнение с общите вложения в страната, посочват експертите. Това може да се дължи на липсата на държавна политика за привличане на инвестиции в сектора. Директните чуждестранни инвестиции от 1999 г. до 2001 г. общо в дървообработващата и мебелната промишленост възлизат на 105, 6 млн. долара, като 70 % от тях са вложени в производствено оборудване. Инвестиционната дейност на родните мебелните фирми се ограничава от неблагоприятното влияние на външната среда у нас. Друга причина са трудностите при оценяването на финансовата ефективност и риска при инвестиционните решения. Проблем е и липсват на голям брой инвестиционни идеи, както и на достатъчни познания и опит в областта на инвестиционния мениджмънт. Специалистите, които, които да организират инвестиционния процес, също не са достатъчно, коментират експертите. Но пък и как ще достигат, при положение, че заплатите в отрасъла са най-ниските в сравнение със останалите страни, кандидатки за членство в ЕС.
Освен това по-малките фирми трудно получават кредити от банките. Финансовите институции им предлагат заеми срещу много високи лихви и големи обезпечения. Друг е въпросът, че представителите на фирмите не разполагат с достатъчно информация за както за донорските, така и за кредитните програми, а и нямат опит във воденето на преговорите с банките, се посочва в стратегията.
Решаване на този проблем е една от целите, заложени в работния вариант на стратегията за развитие на дървообработващата и мебелната промишленост, който вече обикаля министерствата на икономиката, на земеделието и на финансите.