Никой не знае къде отива такса смет

Трябваше министър председателят да се възмути от купищата боклуци край софийското летище, за да се обърне някакво внимание на мръсотията, която ни заобикаля. И естествено настанаха препирни - кой е отговорен за безразборно изхвърляните отпадъци и най-вече кой трябва да ги изчисти - Софиянски, Арсенова или фирмата, строила правителствения ВИП на аеропорта. Случай, който, общо взето, започна да отшумява. Но остава показателен за това как общини и държава си прехвърлят като топка помежду си проблема с боклуците. Според закона за опазване на околната среда кметовете на общините са тези, които организират и контролират сметосъбирането и сметоизвозването до регламентираните депа за битови отпадъци. Затова и обикновените граждани и фирмите си плащат определената от общината местна такса смет. С която пък в повечето случаи кметовете плащат на концесионери, за да поддържат чистотата в населеното място. И смятат, че
прехвърляйки отговорността си
върху частните фирми са изпълнили дълга си. Да, обаче в задълженията на концесионерите влиза само изпразването на контейнерите и извозването на боклуците до съответното депо за отпадъци. На тях не им се плаща за нищо друго. Виж, на чиновниците от общинските екоинспекции им се плаща точно за това - да следят дали строителната фирма Х, след като е приключила работата си, е извозила отпадъците до сметището или междублоковото пространство на кооперации А и Б е заринато от боклуци. И да ги глобяват за това, а също и да контролират как са изпълнили предписанията в съставените им актове за почистване на площите. На това му се казва превантивна дейност. Чиято цел е именно да не се появяват на четирите краища на всяко по-малко населено място изкопани дупки, в които после са изникнали бунища като планини. Общо за страната те са 5135, а само в София - над 300. Това са преброили инспекторите на екоминистерството.
Представителите на местната власт обаче обикновено реагират с вдигане на рамене и се оправдават с довода: няма пари за изчистването на боклуците. И въпросът приключва. А смет планина остава. Дори расте. Вярно, за изчистването само на един декар от замърсените с боклуци площи са нужни 1693 лв. Поне по толкова са били изразходвани през 2002 г. за закриването на 2363 дка нерегламентирани сметища в страната или общо 4 млн. лв., сочи справка на дирекция "Управление на отпадъците" в екоминистерството. Пари, които общините - при вечно неразплатените си разходи - трудно могат да осигурят. Но също така е вярно, че въпреки очевадната необходимост от вдигането на таксите смет за 2003 г.
нито един кмет не промени тарифата
за промил смет за бита, а на места дори тя беше намалена. Което намирисва на популизъм, предизвикан от предизборни планове за наесен. Или на безхаберие на принципа: след мен потоп. От друга страна, възниква и въпросът как при покачена такса смет за фирмите столицата, която за миналата година имаше бюджет за поддръжка на чистотата в размер на 72 млн., за тази година се оказа само с 53 млн. лв. за същите нужди? Логически парите би трябвало да са повече. Или масово не сме си платили данъците, или нещо Софиянски ни заблуждава със сметките? Подобно подозрение не само спрямо него, но и към останалите градоначалници се натрапва още повече от факта, че досега нито един кмет не е дал
точен отчет за разходите на средствата
за поддръжка на чистотата. Концесионните договори за сметосъбирането и сметоизвозването обикновено са конфиденциални. Не са известни и санкциите, които им се налагат за неизпълнение на договорите. И няма гражданин у нас, който да знае как точно се използват парите от таксата, която той плаща за целта. Нито пък има община, която да може да каже колко пари са постъпили в хазната й от глоби на замърсители на околната среда. А самите кметове имат правомощия да глобяват с до 3600 лв. за декар, замърсен с битови отпадъци. Но явно или тези възможности за санкциониране не се използват от безхаберие, или парите от тях потъват в неизвестна посока.
picture:2,20030408_3.bmp,