гарантира безопасността
на хората и опазването на околната среда. Идеята е да се осъществява контрол преди пускането им на пазара, който да гарантира надеждността на строежите при правилното им проектиране и изпълнение. По този начин ще се създадат предпоставки за свободно движение на произвежданите у нас строителни продукти на европейските пазари и ще се повиши качеството на нашия пазар, твърдят от МРРБ.
Оценяването на съответствието на влаганите материали е свързано с дейността на всички участници в строителния процес - производители, предприемачи, проектанти, строители, контролни органи и др. При издаване на разрешенията се спазват критериите за безопасност на строежите при проектиране, изпълнение, контрол и приемане, регламентирани в чл. 169 от Закона за устройство на територията. Най-общо изискванията, които влияят върху техническите характеристики на строителните продукти, са механично съпротивление и устойчивост, безопасна експлоатация и пожаробезопасност, защита от шум и икономия на енергия и топлоизолация.
Със стандартизацията на строителните продукти се въвеждат принципите на европейската система за оценяване на съответствието чрез издаване на разрешения на независими лица. През ноември миналата година МРРБ упълномощи три фирми - "СЖС - България" за 9 продукта, "Ен Джи Ен" за 6 и "Научноизследователски институт по строителни материали" за 24 продукта. Към тях трябва да се обърнат производителите и вносителите на строителните материали, изброени в наредбата. Това трябва да стане в срок от шест месеца след издаването на разрешения на фирмите - оценители, т. е. до май тази година. Когато предлаганите материали са извън сферата на упълномощените лица, производителите или вносителите трябва да поискат оценка за съответствие от МРРБ преди да ги пуснат на пазара.
След провеждането на съответните
изпитания върху продукта
се поставя маркировка за съответствие (СО), с която се показва, че продуктът отговаря на определените стандарти. Тя не е знак за произход или качество, а за съответствие. Доста объркващо, но идеята е, че съответствието с международно утвърдените стандарти гарантира определено качество.
Фирмите, които пускат на пазара строителни продукти са задължени да поддържат и пазят в продължение на 10 години техните досиета. В тях се включва техническата документация, технологични карти на производствените процеси, изчисления и резултати от изпитванията, сертификати, процедури за наблюдение и контрол на производството, указания за прилагане на продуктите.
До края на миналата година всички производители трябваше да са разработили документирана система за производствен контрол, но много от тях и в момента нямат такава. Въвеждането на съответствието е проблем при малките фирми, които произвеждат по собствени стандарти (все пак една нова лаборатория за изпитване на бетони и строителни разтвори струва около 250 хил. евро). Ако за предлаганите продукти няма хармонизиран европейски стандарт или се отклоняват от европейските и българските изисквания, но продуктът има положителна оценка за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, се издава техническо одобрение. Без значение дали продуктът е произведен у нас или се внася, той се оценява по едни и същи критерии като се изпитват мостри от него, обясни Николай Баровски от "СЖС - България". Всички фирми с активно производство на бетон - заводите в Кърджали, Горна Оряховица и Русе, "Транспортстрой" - София, "Водно стопанство" - Хасково, Итонг, имат своя система за производство и контрол и са получили сертификати за продуктите си. Но от страна на производителите на цимент
дори не са постъпили заявки
добави той.
Отговорната институция по прилагането на директивата e МРРБ чрез дирекция "Технически правила и норми и хармонизация с европейските стандарти", в която е обособен сектор "Оценяване на съответствието". Контролът върху строителните продукти, пуснати на пазара, се осъществява от Главна дирекция "Надзор на пазара" към ДАСМ - за продуктите в складове и магазини и от ДНСК - за тези на строителната площадка. Според представители на МРРБ обаче не можем да говорим за налагане на санкции, а само за контрол върху за оценяване на съответствието. Така възниква въпросът какво става с фирмите, които не са се обърнали към упълномощените лица за одобрение. След като не се налагат санкции всичко остава на добрата им воля. Пък и строителните компании работят с конкретни представители на бранша, защото са се убедили в качеството на продукцията им до момента. Същото е и за вносните материали, сертифицирани вече в собствената си страна. Но те трябва да получат и одобрение у нас (по същите критерии) и в условията на развиваща се стандартизация. Според специалистите пазарът постепенно ще наложи своите правила и ще накара фирмите сами да поискат оценяването на продукцията си от гледна точка на конкурентността си, но до този момент объркването е не само на представителите на бранша, които не са достатъчно информирани, но и от страна на самото министерство.
Елена Маркова
[email protected]
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА