Защо катастрофира приватизацията

Приватизацията е безспорният неуспех на кабинета Сакскобургготски, дружно отчитат, макар и от пиедестала на собствената си камбанария, и управляващи, и опозиция, и експерти. Приетият през март 2002 г. нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол трябваше да сложи край на братовчедските продажби под масата и да ознаменува финала на раздържавяването. Бързина, прозрачност, ефективност и равнопоставеност залегнаха като опорни жалони и в икономическата програма на правителството още през 2001 г.

Вместо да осигури достатъчно средства във фискалния резерв обаче, да привлече чужди инвестиции и да генерира доверие във възможностите на кабинета да продължи успешно реформите, приватизацията на НДСВ-ДПС се оказа политически блокирана и със стойности, сравними само с първите й стъпки от 1993-1994 г.

Напънала се планината и родила мишка. Тази народна мъдрост като че ли най-добре пасва на стореното в сферата на раздържавяването през сакралните 800 дни царско управление. Не е необходимо да се правят кой знае какви сравнения с предходни години, за да се види колко скромен е приносът на Новото време в родното раздържавяване. В пиковите 1998 и 1999 г. например бяха сключени по над 1000 сделки, а финансовият им ефект гонеше 900 млн. на година. Справките сочат, че към 31 август т. г. са раздържавени 82.33% от подлежащите на раздържавяване активи, като заслугата за това е на всички досегашни кабинети.

Отвъд сухите цифри на тази статистика продължават споровете защо все пак
процесът не върви
Вярно е, както твърдят близки до царската партия икономисти, че, от една страна, са останали най-трудните за продажба компании, каквито са големите монополи, преплитащи във фокус най-различни интереси. От друга - маса губещи предприятия, които в по-голямата си част са неработещи и трябва час по-скоро да бъдат ликвидирани, ако не им се намери собственик. Оправданията на някои царисти за "бавното бързане" и за това, как се работи "малко, но качествено" обаче е равносилно на нищоправене, избиващо в политически нападки.

А две години и половина след влизането в сила на новия закон специалистите продължават да са разединени и по въпроса трябваше ли да отпадне методът преговори с потенциални купувачи, и за ролята на низвергнатите РМД-та.

Безспорният лакмус на провала
Е голямата приватизация
Безславно прeкратената поредна процедура за продажба на Булгартабак нямаше да прави толкова силно впечатление, ако напъните за сделка на всяка цена не минаха през нарочна промяна на закона, за да се заобиколи решението на Върховния съд и ако в тези свръхусилия не бяха впрегнати правителството и парламентът. Именно политическото заиграване при Булгартабак повлече крак по-нататък и за сделката за БТК, а както се усеща - ще бележи и приватизацията на Агенцията за дипломатически имоти. Нещо повече - АП, провъзгласена за единствен орган, оторизиран да осъществява процеса, в която уж бяха концентрирани всички функции по продажбите, е сериозно застрашена от обезличаване. Пародийното поведение на нейните управленски органи - изпълнителен и надзорен съвет, по казуса БТК е наистина впечатляващо. Защото решенията, вземани някъде "по-горе" и прехвърляни в АП за формално произнасяне, би трябвало да обиждат не само хората на Илия Василев и Петко Николов, а и самите инвеститори.

Неслучайно наблюдателите вече говорят, че по-важен е сигналът от непродажбата, отколкото самата продажба, ако въобще някога ще я бъде.

Неясният краен изход от битката между политическите лобита, съпроводена с честата смяна в правилата на играта, през тези две години се отрази и върху работата на АП с информирането и медиите. От първоначалната частична конфиденциалност преди подаването на индикативни оферти в конкурсите /Булгартабак/ през експертната прозрачност и класация веднага по конкретно зададени параметри /БТК/ до пълната мъгла дори след подаване на крайните оферти /АДИС/. Право на приватизаторите, разбира се, е да мълчат в името на някакви измислени от тях критерии, с които уж предпазвали кандидатите от нерегламентирани връзки и защитавали държавния интерес.

Подходът им обаче не е оригинален, а
изпитан през годините
Всеизвестно е също, че там, където липсва достоверна информация от първоизточника, вакуумът ще бъде запълнен ако не с дезинформация, то поне с частична и едностранчива информация. Питанките около приватизационната политика не спират дотук. Преди дни беше приета нова наредба за публичните търгове и конкурси, която обедини съществуващите до момента две отделни наредби за тях. С нея се въведе провеждането на маркетинг преди приватизацията, регламентира се двуетапният конкурс с подаване на предварителни и обвързващи оферти, елиминира се възможността за подобряване на параметрите по вече подадените оферти. Бързината, с която бяха изстреляни тези промени, няма как да не породи въпроса в чия "чест" са направени. Най-логична изглежда тезата, че управляващите се опитват да избегнат фаловете от Булгартабак и БТК при започващата приватизация на електроразпределителните дружества. Но паралелното с тази наредба удължаване на срока на споразумението за заема на Минералбанк към Италия САЧЕ, съвпаднало и с подаването на офертите за АДИС, говори за синхрон в условията и по отношение на тази сделка. А "неволното" вмъкване на 7-дневен срок в наредбата за приключване на всички започнали приватизационни процедури би могло да се свърже и с опит за поредно приключване на сагата с телекома.
на старта - голямата "хапка" ЕРП
АП е в трепетно очакване на друга крупна приватизация - тази за 7-те електроразпределителни дружества /ЕРП/. Предварителната подготовка за нея тръгна още през миналата година. Разделени бяха дейностите по производството, преноса и разпределението на електроенергията, като от НЕК се обособиха 7 енергоремонтни, 7 електроразпределителни и 1 електропреносно дружество. За консултант по проекта за раздържавяване на ЕРП беше избрана BNP Paribas, Париж. След редовните политически препирни в парламента беше одобрена и стратегията за приватизация. Подписано беше тристранно споразумение между МЕЕР, АП и синдикалните организации, които в рамките на процедурата ще имат определен график за срещи с потенциалните купувачи. До дни ще бъдат обявени сроковете и предварителните квалификационни критерии на три публични конкурса за приватизацията на 7 ЕРП по региони.

Мощен наплив на кандидати отчете секторът на водните електроцентрали. Към момента са раздържавени 24 ВЕЦ, предстои да бъдат обявени процедури и за останалите 21. От тях 10 са обединени в 4 каскади, а 11 ВЕЦ ще се предложат като самостоятелни. АП сама изненада себе си, като на 15 септември т. г. на търг с явно наддаване успя да продаде 8 ВЕЦ в пакет и достигна за тях цена от 32.9 млн. лв., която е над два пъти по-висока от началната тръжна цена в размер на 14 млн. лв. Предстои сделката да бъде одобрена от надзорния съвет на АП.

В сферата на печатарската индустрия АП обяви за участник, спечелил конкурса за 51% от капитала на ИПК Родина АД, консорциумът Обединени български вестници. Той предложи цена от над 6 млн. лв. В момента се водят преговори за финализиране на сделката. Предвижда се остатъчният пакет от дружеството да бъде приватизиран
през фондовата борса
Голям международен инвеститорски интерес беше проявен към приватизацията на бившето БОДК /сега АДИС/. От 8 одобрени фирми до финала останаха едва 4, като максималната цена от 96 млн. EUR даде италианската Mirolio.

Друг проект, по който се работи, е приватизацията на България Ер ЕАД, София. Дружеството притежава статут на
назначен превозвач
/носител на националния флаг/ по значителен брой международни спогодби. България Ер се предвижда да бъде приватизирана чрез двустепенен конкурс. Министерският съвет вече одобри стратегията за приватизация на дружеството, като реши 100% от капитала да бъдат предложени за продажба. Консултантът по сделката е изготвил и представил в АП работни варианти на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум.

Продължава да буксува приватизацията на флотовете, въпреки че БМФ и БРП бяха в списъка от предприятия заедно с БТК и Булгартабак, за които правителството пое ангажимент към Световната банка да приватизира до края на 2003 г. Към момента има само избран консултант по приватизацията на двете дружества - ПрайсУотърхаусКупърс-България ЕООД, София. Подготвят се за съгласуване и стратегиите за приватизация.

Няма шанс скоро да се открие процедура за продажба на дружествата от отбранителната промишленост. Месеци наред ВМЗ Сопот, Тератон и Кинтекс все са в етап на предприватизационна подготовка. Конкурсите за оценители се удължават вече трети път заради изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, според който на кандидатите за оценители на дружествата от ВПК трябва да бъдат издадени съответните допуски.
ще изтрие ли фондовата борса черните точки от големите продажби
С промяна в закона се даде възможност АП да преобразува по служебен ред държавните дружества в публични с цел елиминиране на бюрократичните пречки при листването на акции от тези дружества на Българската фондова борса. Създаден беше единен регистър за издадените компенсаторни инструменти във връзка с реституционния процес, въведе се публичен регистър за процеса на приватизация, който дава възможност да бъде направена проверка на документацията по вече сключени сделки. Всичко това определено създаде благоприятна среда и интерес към приватизацията чрез борсата. От 2 септември 2002 г. беше дадено началото на приватизацията чрез компенсаторни инструменти на Българската фондова борса. Резултатите досега са оптимистични: 263 046 974.8 КИ /лева/ оползотворени компенсаторни инструменти и 28 дружества, листвани на фондовата борса срещу компенсаторни инструменти. Отчитайки добрите резултати от борсовата приватизация, на 22 август 2003 г. АП предложи за раздържавяване през БФБ мажоритарния пакет от 51% от Проучване и добив на нефт и газ ЕАД, Плевен.

Чрез метода публично предлагане на акции на БФБ срещу компенсаторни инструменти през периода са раздържавени миноритарни пакети от акции на: 12.8% от Булгартабак холдинг за 79.5 млн. лв. /КИ/, 20% от ДЗИ и 49% от Проучване и добив на нефт и газ ЕАД, 72% от "Св. св. Константин и Елена", 10% от Пампорово, 20% от Балканкар-Рекорд, 49% от ТЕЦ Марица 3 ЕАД, 49% от Енергоремонт холдинг ЕАД и др.