Промените в закона предвиждат летищните такси да се събират от концесионерите. Този текст бе заложен в отхвърления през пролетта проектозакон за концесиите на летищата Варна и Бургас на депутатите Мирослав Севлиевски и Йордан Мирчев. Тогава срещу предложението летищните такси да се събират от концесионера се обявиха и от лявата, и от дясната опозиция. Отдясно поискаха промяна в устройствения закон за бюджета, която да позволи държавата да инвестира в летищната инфраструктура, за което в. ПАРИ пръв писа. Мнозинството в транспортната комисия отхвърли това предложение. Според източници на вестника Главна дирекция Главна въздухоплавателна администрация /ГВА/ към транспортното министерство обаче предложила варианта на дясната опозиция като свой. Това не се е приело от ведомството на Василев. В закона е записано, че Министерският съвет ще определя каква част от таксите ще получава концесионерът. Така държавата остава регулатор в сектора.
Според Дейвид Нюман решението кабинетът да определя размера на таксите не е най-правилно и противоречи на световната практика. Това означава, че таксите ще се влияят от конюнктурата, т. е. всяко следващо правителство може да ги изменя, както реши. Според него трябва да има регулаторен орган, който да определя размера на летищните такси. Нюман предложил това на ведомството на Василев, но оттам не приели. Консултантът подкрепя становището на Василев за бързо концесиониране на двете летища Варна и Бургас. Според него това е в интерес на държавата, защото те са тясно свързани с развитието на туризма. Дори процедурата по концесионирането да стартира веднага след приемането на Закона за гражданското въздухоплаване и до следващото лято да има избрани концесионери, едва ли двата аеропорта ще са модернизирани за следващия туристически сезон. Колкото по-дълго се отлага концесионирането на летищата, толкова повече ще се проваля самата идея. Може да се случи така, че следващото правителство да е против концесиите и да промени закона, допуска експертът. За такива обекти с национално значение е необходим политически консенсус, смята Нюман. Според него всяка страна решава сама за себе си кои обекти да концесионира, но икономически е невъзможно в момента България да си позволи да субсидира летищната инфраструктура. Дори страни от ЕС като Франция или тези, които скоро ще се присъединят към общността като Унгария, са притиснати да концесионират или приватизират летищата си. Тези държави в момента отделят повече средства за поддръжката на болници и училища, затова търсят начини да печелят от други обекти. България също отделя много средства за държавни субсидии.
На пръв поглед страната ни е извадила късмет, след като ЕИБ е решила да кредитира модернизацията на софийското летище, казва още Нюман. Проблемите с договора на австрийската фирма Strabag, спечелила търга за строителството на пътническия терминал, обаче показват, че вариантът столичният аеропорт да остане държавен до 2017 г. не е най-добрият, допълва Нюман.
Опасенията, че бъдещите концесионери на летищата Варна и Бургас могат да се окажат некоректни, не са основателни според американския консултант. Инвестициите, които се влагат в летищата, са с дълъг срок на възвръщаемост. Затова и концесията се дава за 30-35 г. Световната практика показва, че фирми, които гонят бързи печалби, обикновено не влагат средства в модернизирането на летища. Освен това концесионерът ще бъде задължен да инвестира първоначално сума, която ще послужи като гаранция, че след време той няма да си тръгне с печалбата от таксите. МС ще определя тази гаранция. Според Нюман няма да възникне проблем, ако летище Бургас например се концесионира, а бъде определено и за военна база. По света има летища, които съвместяват гражданските с военните полети, без да се нарушава графикът нито на едните, нито на другите. Такова е летището в италианския град Неапол, казва консултантът.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА