Инвестиционната самодейност цари в Столична община

Порочните сделки на софийската община имат дълбоки корени, укрепнали през последните 13 години. Отначало в замисъла на тези "сделки" прозираше самодейността на намеренията за надхитряне на инвеститорите и дивиденти от облагодетелствуване чрез служебно положение.

През 1990 г. столичната община притежаваше и управляваше 184 фирми. Основният замисъл на кмета и СОС беше да се премине към основаването на смесени предприятия с чуждо участие и финансиране, стига общината да запази 51% от участието си, за да може да управлява, да контролира и уволнява директорите. Доказано е, че кметовете лесно заспиват при по-голям брой подчинени и зависими ръководители на общинските фирми.

Така след 1990 г. инвестиционната самодейност роди наивния замисъл: търсим инвеститор с дялово участие под 51%, който да проектира, строи и инвестира, а след 12 години да се оттегли, т.е. да бъде отстранен от смесеното дружество.

Тази схема се нарича "Будалкане на чуждите инвеститори". Тя беше приложена за обектите кънтри голф-клуб Банкя, летище София, халите, централна баня, градската библиотека, експлоатацията на водоснабдяването на София. В резултат на "успешната дейност" на столичните управници нито един от посочените обекти не функционира сега.

Не може да се опонира, че Халите са реализиран обект, защото това не са хали. По света халите отварят сутрин рано, зареждат се еднодневно със стока - месо, зарзават, плодове, риба и в 14 часа стоката се изнася, следва миене с вода и т.н. В халите по света няма ресторанти, шкембеджийници, "Дънкин", пицарии, парфюмерия, фото, памперси, чанти и сувенири.

И Централна баня като един от символите на София не е баня, а изложбен център или бъдещо бинго, поради което и трябва да се промени гербът на София, като неумението и бездействието се обвържат с някой лъчезарен образ. Каквото и облагодетелстване да са получили изпълнителите и организаторите на горните сделки, резултатите са налице.

Със сделките със "Софийски имоти" самодейното възползване от служебно положение е перфекционирано, клони към апорт на собственост, покупко-продажба и препродажби и големи пари!

Какво се случи през последните години с големите сделки на столичната община и общинския съвет като съучастник?

Кънтри голф клуб Банкя (Масако Оя). На 15.07.1991 г.

резиденцията на Тодор Живков и 25 декара ливади се дават на СОС

само за стопанисване и управление. Договорът е сключен, въпреки че на територията на резиденцията няма никаква общинска собственост. Без да има документ за отстъпено право на строеж, строителството започва незаконно, като проектът включва построяването и продажбата на 50 вили. На 4.02.1992 г. фондацията подписва договор с "ЕОС-М" Пловдив за покупка и строеж на 15 вили за 52 млн.лв. На 8.04.92 г. на фирма "Анжел" са продадени 4 вили за 16 млн.лв. - всяка със застроена площ 310 кв.м. и парцел от 1300 кв.в. Пред столичен вестник (17.05.93 г.) г-н Жиралди обяви, че продадените къщи са 28. И така се продава право на строеж и право на собственост, каквито права нямат нито СГО, нито фондация "Масако Оя", нито "Голф клуб" ООД.

На 11.11.92 г. игрището за голф е официално открито. Става дума за пари, за много пари. И сега на обекта строго се охраняват нечии интереси.

Централна минерална баня

Тя не функционира от юли 1987 г. През юли 92 г. са подготвени тръжни книжа, а "Главпроект" прави оценка на бъдещите работи и оборудването -около 340 000 000 лв. След хватката "търсим инвеститор за 12 години" се прави втори търг. С протокол 54/12.10.94 г. СО предлага обекта на чужди инвеститори за експлоатация за период от 50-70 години срещу наем! Предлага се за хотел и сегашната сграда на УАГ (4 етажа). От 30 поканени инвеститори е проявен интерес от австрийци - "Рьогнер", но не им се разрешава да надстроят още 4 етажа и да експлоатират минералната вода.

Това изключително лечебно природно богатство не се оценява, а се предвижда изграждането на изложбени зали, бинго или музей на София и е с проведен конкурс за проект. Обекта не става, защото не носи бързи дивиденти, освен за здравето на обществото.

Градската библиотека на ул. "Гурко"

Решението на СОС за провеждане на търг е взето на 25.02.92 г. с протокол № 6. Съгласно него Институтът за паметниците на културата и Музеят на София са дефинирали специални изисквания за запазване на фасадата и заседателната зала на старото кметство. През април 93 г. се провежда търг, като комисия от 16 члена, без бизнес-план, избира фирма "ММН", която няма никакъв опит и за която е установено, че е представила банкова гаранция от несъществуваща банка (Писмо на БНБ 440-00-41/19.01.96 г.)! Договорът е сключен на 11.11.93 г. за фантастичната сума от 450 000 щ.д. годишно. На 04.05.94 г. е подписан анекс с нови архитектурни параметри, срокове и плащания, като срокът за завършване е 06.11.95 г. Със съответните "хонорари" и повишение в службата в края на 2003 г., след смяна на собственици и изпълнители стигаме до шестзвездния бизнесхотел! Архитектурният паметник е погребан. Пито, без да се знае колко е платено!

Централни хали

, Решението за провеждането на търг за преустройство и експлоатация е взето на 18.11.92 г. Предлага се схемата финансиране в смесено дружество, но за срок от 12 години!

Провежда се втори търг през април 1993 г., като отварянето на офертите е станало на 23 август от 16-членна комисия. Без референции за подобно строителство и експлоатация търга се присъжда на "Анжел" АД при договорен срок за експлоатация 30 години и годишна вноска 3 621 399 щ.д., която би могла да се реализира от продажба на брилянти, а не на зарзават.

За изпълнение на финансирането, проектирането и строителството през ноември 93 г. Българска пощенска банка и "Анжел" като Обезпечител, заедно и неотменимо се задължават пред СГО с гаранция за доброто изпълнение от 500 000 щ.д., където е и записано, че Обезпечителят и Контакторът "се задължаваме да платим безусловно при Ваше първо поискване настоящата гаранция в случай на щети, загуби и други неблагоприятни последици." По нашенски никой не плаща или пък не получава. Дело не се води. Постигнато е мълчаливо съгласие.

По-нататък общината прилага нови схеми, гимнастика и акробатика и сега халите не са хали, а търговски базар.

Тръжните процедури за гласност и прозрачност на провежданите сделки с общинска собственост се перфекционират в заобикаляне на световните практики. Десетки строителства и реконструкции на столичната инфраструктура се извършват без тръжни процедури. Може би за да се използва времето, когато Слънчо е благосклонен към общинските намерения.

Концесията за "Софийска вода"

Когато нямаше лични интереси, смесеното дружество за ВиК се договаряше 8 години. Най-спорният въпрос беше за 51% от дяловото участие. По неведоми причини концесионният договор е подписан с 25% участие на общината и със срок 35 години. През времето "на пазарлъка" загубите на водопроводната мрежа на София се равняват на два пъти обема на яз. "Искър"! Никой не говори за пропуснатите ползи от това, че преустройството на мрежата закъсня поради пазарлъка.

България разполага с експерти, които са имали значителна роля при водоснабдяването на Ирак, Сирия, Алжир (142 селища), Мароко.

Просто те бяха изтикани от администрацията, тъй като са нерентабилни, т.е. не дават рушвет. Идват голобради момчета-пратеници на Световната банка да ни правят експертизи - "Халкроу" за летището и ВиК за 960 000 щ.д и "Сър Александър Гиб" за моста при Видин за 660 000 щ.д. (Регулаторният им орган за водоснабдяването беше отхвърлен защото не познават нашата водоснабдителна инфраструктура).

Щастливците от "Софийска вода" си имат и наблюдател на концесията - фирма "Омонит", както и привилегията на СОС за сключване на допълнителни споразумения (авенани) за повишаване на договорената стойност, съответно цената на водата.

Пазарлъкът за летище София - като на Женския пазар

През 1992 - 94 г. се провеждат търгове "За пълно финансиране на ремонта и реконструкцията на летището" от името на "Балкан", министерство на транспорта и СГО, която претендира, че е собственик на 1586 декара земя.

Тръжните книжа са направени неграмотно и не могат да послужат за т.нар. досие за финансиране. От осем кандидати, закупили книжата, на 12.02.94 г. на търга се явяват двама! И все пак на 22.09.94 г. има "първа копка" в присъствие на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

През 2003 г. пак имаше "първа копка", но с багер! Къде ли отпадна интересът на общината?

Тръжните книжа за договора, по който сега се изпълнява строителството на летището, са така "професионално направени", че строителството спира и се иска завишаване на договора с над 20%!

Въобще за всички сделки, с изключение на "Софийски имоти" се констатира феноменът "Който инвестира глупост, печели бедност". При софийските имоти печалбата е сигурна!