Милен Керемедчиев: Трябва час по-скоро да излезем с единен проект по строителството на магистралата София-Ниш

, Милен Керемедчиев - зам.-министър в Министерството на икономиката
Г-н Керемедчиев, цяла седмица сте на официално посещение в Токио. Каква е целта на визитата ви в японската столица?
- В Токио ще проведа срещи и разговори с ръководството на японската банка за международно сътрудничество JBIC. Банката отдавна е добре известна у нас с нисколихвените си кредити, които отпусна за разширението на пристанище Бургас и за софийското метро. JBIC вече многократно изяви желание да финансира с нисколихвен кредит от 200 млн. евро и българската част от автомагистралата София - Калотина - Ниш. Банката провежда традиционна политика да финансира проекти в България и Румъния, докато за Сърбия тя все още проявява известни резерви. Дори JBIC вече похарчи $40 000 собствени средства за предпроектно проучване на българския участък от магистралата.


Колко километра е той и уточнихте ли вече кое трасе ще се строи - традиционното по Коридор № 10 или предлаганото от министър Церовски през Трън и Стрезимировци?
- Дължината на нашия участък е 47 км. С решение на Министерския съвет беше създадена междуведомствена група с ръководител зам.-министъра на регионалното развитие Румен Митов. Това е само нашата част от общата българо-сръбска работна група за изграждането на магистралата София-Ниш. И докато нашата група се събира вече два пъти, то сръбската все още не е сформирана.


Сърбия винаги досега е демонстрирала незаинтересованост по този проект. Нямате ли усещането, че Белград съзнателно бави сформирането на групата си?
- Не бих казал. Дори според мен през последната година се наблюдава сериозна положителна промяна в сръбското отношение към проекта. От абсолютната незаинтересованост, за която сте прав, през последната година и покойният премиер, и президентът на Сърбия неведнъж недвусмислено заявяваха, че желаят този проект да бъде осъществен. За целта Белград дори влезе в преговори с консорциума "Бехтел" - "Енка". И аз бих желал да използваме пълноценно тази положителна вълна в сръбското отношение към проекта.


Да се върнем у нас. Реши ли се вече по кое от двете трасета ще преминава магистралата?
- Да. В работната група се води един наистина сериозен дебат кое от двете трасета да бъде предпочетено. Така че, бих казал дори е по-добре, че сръбската страна все още не е готова със своята работна група. Поне докато ние уточним позицията си.


Но нали сам нарекохте идеята на Церовски "революционна"? Що за каприз е това да искаме промяна на коридор, отдавна утвърден и от Европейската комисия (ЕК), и от Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ)?
- Да, наистина всяка предлагана промяна на европейски коридори трябва да бъде съгласувана с ЕК и ЕКМТ. Лично аз не съм против проекта на Церовски. Икономически погледнато той има логика. Но въпросът е как ще реагира ЕК. Защото вече са похарчени 2 млн. евро по програмата PHARE за модернизация на ГКПП Калотина. Отделно по същата програма ЕК отпусна на България чрез земеделското министерство още 3 млн. евро за изграждане на пункт за живи животни. Такъв на Калотина досега нямаше, поради което оттам не се возят животни. И след като тези пари вече са отпуснати и част от тях похарчени именно за Калотина, няма да е лесно да убедим ЕК, че трябва да изменим трасето на Коридор №10? Така че в момента, в който уточним нашата позиция, ще я предложим на сръбската страна, след като тя си сформира своята част от междуправителствената работна група. Искам да подчертая, че всъщност най-важното нещо е България и Сърбия да излязат пред международните финансови институции с единен проект. Защото нито една банка няма да иска да кредитира магистрала, която свършва на Калотина. А за да тръгнем да търсим кредитиране, трябва да имаме готов проект за цялото трасе от София до Ниш и да сме сключили договор с международен консултант, който да изработи общото предпроектно проучване на цялата магистрала.


Но нали японската банка JBIC желае да финансира българския участък?
- Да, но след като има проектна готовност и сръбската страна.


А тези 200 млн. евро, които предлага JBIC, ще стигнат ли за нашия участък?
- Според мен дори са повече. По предварителни оценки стойността на 1 км магистрала е около 3 млн. евро. Така че за нашия участък ще са достатъчни и 150 млн. евро. С останалите средства обаче ще се изгради прилежащата към магистралата инфраструктура.


Колко километра е сръбският участък и каква сума ще е необходима за него?
- Разстоянието от Калотина до Ниш е 112 км. Трасето обаче наистина е много тежко. Белград настоява да не се копаят тунели, защото така цената на проекта би надхвърлила 1 млрд. евро. Те предлагат вариант магистралата да мине по хребета на планината с мостове. Според направеното от сръбската страна предпроектно проучване така изграждането на техния участък би струвало около 420 млн. евро. Но пак повтарям, без единен проект не бихме могли да кандидатстваме за финансиране пред европейските финансови институции.


Това означава ли, че ако кандидатстваме пред ЕС за финансиране, предложението на JBIC ще отпадне?
- Не. Именно това ще е и една от темите ни на разговори в Токио. Въпросът е да съберем колкото може повече пари за проекта. Нормално е при такава голяма сума да потърсим средства от няколко финансови институции. И ако JBIC финансира българския участък, ние като държава ще лобираме пред ЕК за осигуряване на средства за сръбския участък. Защото, пак повтарям, изграждането на магистралата до Калотина губи смисъла си. За стабилността и икономическия просперитет на региона е необходима цялостна магистрала София-Ниш, която да свърже Белград, Загреб, Будапеща и Виена с IV, VIII и IХ коридори, преминаващи през наша територия. Т. е. с пристанищата Варна, Бургас, Солун и Истанбул.