С нови наредби оправдават поскъпването на ток и парно

По добре познат обичай два месеца преди предварително обявеното поскъпване на тока и парното, Държавната комисия за енергийно регулиране пак започна да шикалкави с колко точно ще скочат тарифите. Според споразумението с Международния валутен фонд токът и парното трябва да поскъпнат с 10% от 1 юли.

Сега обаче изведнъж се оказа, че вече се обмисля поскъпване с 13,5% на тока за бита и премахване на евтината тарифа до 75 киловатчаса, която е в сила от лятото на 2001 г. Това е меко казано странно, след като министърът на енергетиката Милко Ковачев и шефът на ДКЕР Константин Шушулов включително и в интервюта за "Монитор", се надпреварваха да се кълнат, че цената на евтиния ток ще запази до 2007 г.

Оказва се на практика, че това са били приказки повече за успокояване на общественото мнение, които не са се базирали на реални разчети. Няма друго обяснение защо на "пожар" от началото на 2004 г. ДКЕР предложи спешни промени в наредбите за ценообразуването на тока, на топлоенергията и на природния газ, които да оправдаят новия ценови шок.

Крайно негативно вероятно ще се приемат и предвидените промени в наредбата за регулиране на цените на топлоенергията. Според тях абонатите на "Топлофикация" ще могат да договарят по-ниска тарифа на такса мощност, ако поставят нова дограма и топлоизолират жилищата и сменят отоплителните радиатори. Сега цената за мощност за битовите абонати е 0,05 лв. за квтч. и се определя в зависимост от отопляемия обем, припомниха от ведомството на проф. Константин Шушулов. Целта на промяната била да се облекчат хората, който трайно са си изключили радиаторите и не ползват парно, но въпреки това целогодишно плащат такса мощност. Цената за мощност се формира на базата на общите приходи на топлофикационните дружества и вероятно, за да се компенсира по-ниската такса, ще трябва да се повиши сумата, която се плащаме за топлоенергия, прогнозира проф. Шушулов.

В проектонаредбата се предвижда още такса "мощност" да се изчислява според мощността на вътрешната инсталация в кооперацията. Така на практика редовните абонати ще плащат още по-високи сметки за това, че комшиите им са спрели радиаторите в жилищата си. Това пък предвещава нови "пунически войни" между съкооператори. Те на практика не са спирали откакто бе въведено така нареченото "топлинно счетоводство". Ефектът от него бе тотално объркване на сметките и пряко ощетяване на повечето от абонатите за сметка на увеличение на печалбите на топлофикационните дружества.

Ако новата наредба бъде ободрена, на практика всеки собственик на жилище ще плаща различна такса, която ще зависи от това за каква мощност е пригоден апартаментът и как функционира, сочат разчетите на енергийната комисия. А това означава само едно - нов хаос с изчисляването на сметките за централно отопление!

Не стигат проблемите досега, ами в ДКЕР обсъждат и от 2006 г. да има таван на цените на всяко топлофикационно дружество. Догодина се предвижда да влязат в сила регионални цени на парното, като всяка от топлофикациите, ще определя собствена цена, която ще важи за срок от 2 или 5 г.

Хаосът с новите цени на тока пък започна, когато преди две седмици от енергийното министерство предлагат цената на тока ниско напрежение за фирмите да се изравни с тази за бита от 1 юли 2004 г. Основната причина е, че разходите за производство и доставка на ток от 220 волта за битови нужди и за офиси, магазинчета и работилници са едни и същи, изтъкват от ведомството на Милко Ковачев.

Сега цената на 1 квтч за бита над евтините 75 квтч е 15,3 ст. по дневната и 8,2 ст. по нощната тарифа. Фирми, заведения и магазини обаче плащат съответно 13 ст. и 6,2 ст.

От ДКЕР обаче контрираха , че ако токът за населението поскъпне с 10% от 1 юли, цената на дневната тарифа на 1 квтч ток над 75 квтч консумация, ще скочи до 17,3 ст., а на нощния - 9,3 ст. За да се изравни с тока за бита, електроенергията ниско напрежение за фирмите и стопанските организации, цената му трябва да се увеличи с 30%. Според тях обаче този вариант едва ли ще бъде одобрен, тъй като навсякъде в страните -членки на ЕС, цената на тока за населението била по-висока от тази за промишлеността. За това намекна и шефът на ДКЕР проф. Константин Шушулов. Той обаче призна, че в момента се обсъждат четири варианта за поскъпването на тока и че дори в ръководената от него комисия все още не са наясно кой от тях ще бъде предпочетен. Но едно е сигурно отсега - токът и парното у нас ще достигнат цени, равни на тези в страните от ЕС още в следващите 3 г. Лошото в случая е, че няма шанс доходите у нас да се изравнят с тези на европейците. А че и сега цените на тока и парното са солени говори и фактът, че над 152 000 български домакинства разчитат на социални помощи, за да си платят сметките за осветление и отопление.

Инвеститорите натискат за дългосрочни договори

Инвеститорите ще прилагат към заявлението си за лиценз за строеж на нова мощност и проект на дългосрочен договор за изкупуване на енергия. Това се предвижда в проектонаредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Тя бе остро критикувана още преди да бъде одобрена на обществено обсъждане в началото на април. Тогава от НЕК поискаха обяснение от Държавната комисия за енергийно регулиране защо, след като законът за енергетиката отмени понятието дългосрочен договор, то се връща пак с наредба. Сключването на дългосрочни договори противоречи и на директивите на Европейския съюз и на новото ни енергийно законодателство. Причината е, че такива контракти създават неравнопоставеност между производителите и електропреносните предприятия, категорични са от НЕК. Сега компанията е длъжна да изкупува години наред тока от дадена електроцентрала по твърди цени, като така се гарантира възвръщаемост и печалба на инвеститора. Идеята на енергийния закон беше НЕК да изкупува занапред задължително енергията само от възобновяеми източници и от когенерационни мощности, каквито се предвижда да бъдат построени например в ТЕЦ "София" от американската компания "Хорайзън". Предвидили сме дългосрочни контракти, тъй като без тях финансовите институции не отпускат средства за строеж на нови мощности, коментира шефът на ДКЕР Константин Шушулов. Той се позова на практиката в други държави, която вече е доказала, че е уместно да има дъгосрочни договори в енергетиката. Те обаче не бива да са за 15 -20 г., а за максимум 5 г., твърди Шушулов.