Щом царят може да си вземе Мусала, ние си искаме Рила

Притежаваме 20 000 дка от Рила и си ги искаме. Това заяви от името на селяните от Червен бряг един от жителите му Румен Димкин. Той и адвокатът Максим Бачев донесоха наръч от крепостни актове, решения на парламент, на поземлени комисии и царски указ на Борис III. Те доказват, че собствеността над четири местности в една от най-величествените български планини принадлежи на селяните.

Част от имотите - седемте езера, Рупите, не могат да бъдат реституирани, защото влизат в Национален парк Рила. По закон това са защитени територии. Затова жителите искат да имат право да ползват териториите. С други думи, да превърнат района в туристическа атракция, от която да печелят.

Решения на поземлените комисии в Самоков и Дупница пък и до днес спират връщането на имотите, които подлежат на реституция. Според адвокат Бачев тези решения погазват закона.

Одисеята на четирите местности, за които жителите на дупнишкото село претендират, започнала още след Освобождението. Тогава бягащи турци продали Коджакарица (сега Зелени рид), Рупите, Дупнила, и Еди гьол (от турски - Седемте рилски езера) на самоковския евреин Самуил Леон Арис.

Няколко години след това - през 1906 г., 160 селяни от Червен бряг купили земите. Мислили от тях да се прехранват, разказа адвокат Бачев. Почнали да добиват дървесина, да берат гъби, да садят билки, да пасат овце, крави. Сега техните потомци и наследници са около 1000 души. Част от тях живеят в селото. Младите са из Европа, в Червен бряг няма работа, обясняват селяните.

Покупко-продажбата е документирана чрез четири крепостни акта от 7 юли 1906 г. Те се пазят в архива на районния съд в Самоков. В тях са описани границите на четирите местности. "Новинар" разполага със заверени копия на документите. Собствеността е потвърдена и от съдилищата в Самоков и Дупница. По-късно горите били одържавени. След протести, срещи и преговори с депутати на жителите на с. Червен бряг XIX Обикновено народно събрание върнало Дупнила и Еди гьол на жителите. Решението е потвърдено окончателно с Указ 42 от 1922 г. на цар Борис III, публикуван в Държавен вестник. "Новинар" разполага с копие от документа.

Местностите отново били взети от държавата през 1946 г. Постъпки за повторното им връщане започнали през 1998 г. след приемането на закона за възстановяване на собствеността на горите. Като дойде реституцията, направихме общоселско събрание, събрахме се всички наследници. Упълномощихме кмета Христо Бонев да отиде и да подаде заявлението, каза Димкин.

Заявлението Бонев подал в поземлените комисии в Самоков и в Сапарева баня, защото горите били част от двата района. Така почнали и разправиите.

На 5 септември 2000 г. поземлената комисия в Самоков върнала 1600 дка от Дупнила. През 2002 г. с такова решение излезли и от комисията от Сапарева баня, която вече заседавала в Дупница. Преди 10-ина дни обаче от Самоков дошло ново писмо. То блокирало връщането на 1600-те дка.

Направиха някакъв смешен каламбур, ядосва се адвокатът. Оказало се, че връщането не е направено по правилния административен ред и трябва да се води ново дело за установяване на собствеността. Проблемът бил, че заявлението за земите е подадено от кмета и съответно имотите са върнати на общината. Те обаче принадлежат на жителите на селото, които са наследници на собствениците. Дело за доказване на собствеността би отнело 2 г., смята адвокатът. А това е абсурдно - собствеността вече е доказана и потвърдена, категоричен е той.

Как царят може да си върне връх Мусала, а ние да не можем да си вземем имотите в Рила, включва се и Димкин. Въпреки че влизат в националния парк, селяните не са се отказали и от езерата. Те искат от държавата право на ползване върху територията.

Ако съдът постанови такова право, районът ще се превърне в туристическа атракция. Идеята ни е горе да има ваканционно селище. До него ще се стига с въжена линия. Вече има кандидат-инвеститори от Англия, Турция, Ирландия, България, разказа адвокат Бачев.

Италианска фирма поискала да добива дървен материал, което би отворило много работни места не само за хората в селото, но и за целия регион, смятат местните.

Освен къщички за туристи селяните искат да правят и ски-писти и влекове. Планиран е и лагер за подход към Мусала, Говедарци и езерата. Искаме да засадим горе малини, лешници, да направим мандра. Мечтата ми е да има ловно стопанство, усмихва се Румен. И добавя, че там има прекрасни условия за отглеждане на добитък, а и е изключително печеливш бизнес.