Големите пари натискат да се строи в резерватите

Безпрецедентна акция срещу готвените промени в Закона за защитените територии и в Закона за биоразнообразието организираха съвместно родни природозащитници и бизнесмени. Само за седмица те успяха да мобилизират над близо 2500 души, които изпратиха електронни писма до парламента и министър-председателя с искане проектонормите да бъдат отхвърлени. Кампанията беше започната от 10 туроператорски компании, няколко асоциации на фирми, занимаващи се с алтернативен туризъм, и още 15 природозащитни организации. Така акцията "Закони ЗА природата" опроверга ширещото се мнение, че екоактивистите по правило са опоненти на бизнеса и двете групи почти винаги защитават различни позиции.

В случая с двата проектозакона и екоорганизациите, и туроператорите са на мнение, че текстовете застрашават и могат да увредят сериозно защитените територии. Наредбите бяха приети от МС и внесени в парламента през декември м. г. Най-голям отзвук сред противниците им предизвикаха предложенията за промени в Закона за защитените територии, които разрешават имот публична държавна или публична общинска собственост в защитена територия да се преобразува в частна държавна и частна общинска собственост. Това според опонентите на правителството ще създаде реална възможност за лесна приватизация и нерегламентирано строителство в защитените територии. Засегнатите са убедени, че поправките се правят с цел

да се приватизират земите, горите и сградите,

които сега са в рамките на защитените територии. Така според тях ще бъдат застроени особено апетитни имоти в цялата страна, като най-застрашени са защитените територии по Черноморието - природен парк "Златни пясъци", защитената местност "Камчийски пясъци", природен парк "Странджа", защитените дюни, защитени територии при Созопол, Несебър, Царево, Варна, както и природен парк "Витоша", защитени местности в Родопите и др. Противниците на промените са убедени, че изпълнението на новите текстове ще прикрият и много нарушения при приватизацията на защитени общински земи и гори във Варна, Царево, Несебър, Долен Чифлик, Созопол, Малко Търново. Според екоактивистите предстоящите избори са причина да се бърза с прокарването на въпросните текстове.

Според председателя на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов двата законопроекта не защитават обществения интерес, а облагодетелстват само едри предприемачи строители и дървопреработватели. Новите текстове според него няма да доведат до разширяване на мрежата от защитени територии и така реално се отрязва възможността на жителите в планините и селата да печелят от естествения си поминък. През последните 15 години България се превърна в една евтина туристическа дестинация, а ние имаме условия да развиваме скъп екологичен, селски, приключенски или исторически туризъм, обяснява председателят на БААТ.

"Никой по света не си позволява да бетонира така крайбрежието си,

както направихме ние. В момента даже в Испания се правят опити да се възстанови идентичността на природата, като се унищожават застроени в миналото хотелски комплекси", обяснява експертът. Това обрича страната да остане търсена само от бедни туристи, защото все повече се ограничават пространствата, където може да се прави истински класически екотуризъм. "За масовия туризъм ние дори нямаме достатъчно човешки ресурси и подготвени кадри", казва Попйорданов.

Мнението му бе индиректно потвърдено от немски експерти, които призоваха българските туристически спецове по време на туристическата борса в Берлин: "Не бетонизирайте Банско!"Но това не е развитие, а консумиране на природни ресурси по един изключително агресивен и неустойчив начин, убеден е Попйорданов.

Той дава за пример Коста Рика, която до 1990 г. е била една от най-бедните в Латинска Америка, но благодарение на целенасочена държавна политика в момента е сред най-търсените в света дестинации за екотуризъм. Едно пътуване дотам струва минимум 1000 долара. У нас дошлите да се наслаждават на естествената природа чужденци оставят

при всяко идване от 500 до 1500 евро,

като в сумите не са включени самолетни билети, застраховки и пр. Проблемът е, че от тези пари не се облагодетелсва едрият бизнес, а местните хора, които нямат влияние и възможности да защитават интересите си. Този поминък обаче им позволява да останат по родните си места и да получат самочувствие, защото не живеят от подаяние, а са заслужили парите си, коментира Любомир Попйорданов. Според него хората в селата освен това са изключително коректни към държавата, издават редовно фактури и плащат данъците си за разлика от много хотели по морето, които не отчитат посещаемост дори след цял един сезон. Изпълнителният директор на фондация "Биоразнообразие" Росен Василев също е категоричен, че в основата на двата законопроекта стои натискът на големите пари. Според него е очевидна връзката между двата проектозакона и проекти като "Супер Боровец", ски-курорти на Паничище, над Берковица на връх Ком, Сютка в Родопите, на Перелик, а също и по Южното Черноморие, където в защитените местности "Устието на Велека" и "Силистар" се подготвят вилни зони и курорти. Проблемът е, че вместо да задействат механизми, с които да поощряват инвеститорите да облагородяват вече съществуващи курорти, централната и местната власт избират по-лесния вариант и дават разрешителни да се строи на голо, обяснява Росен Василев.

В същото време няколко предложения за обявяване на нови защитени територии в Западна Стара планина, Беласица и Източните Родопи стоят блокирани. Формалното обяснение на екоминистерството е, че няма процедура, при която да бъдат определени представителите на собствениците на земи, които да се включат в комисията, която обсъжда предложенията. По закон всяко обявяване на нова защитена територия трябва да бъде подложено на обществено обсъждане, а след това по въпроса да се произнесе специална комисия, в която участват и собствениците на земите. Новите норми предвиждат отпадане на това условие. "Вместо да се създаде механизъм за привличане на гражданското общество, каквато е демократичната процедура, министерството прави нещо,

което да улесни живота на чиновника,

коментира Росен Василев. При изключване на територия също не е предвидено обществено обсъждане. Новите норми изискват промяната вече да става единствено с приет устройствен план, който се подлага на екологична оценка. Екоактивистите обаче са категорични, че всеки може да си поръча и да получи положителна оценка на въздействието върху околната среда. Началникът на отдел "Защитени територии" в Министерството на околната среда и водите Михаил Михайлов пък твърди, че спорните моменти в новите текстове са едва 3 на фона на много други важни промени, като например разширените правомощия на охранителите в защитените територии, които ще подобрят контрола върху тях.

Експертът обяснява, че причината да се търси възможност за приватизиране на публичната държавна и публичната общинска собственост са съществуващи сгради и обекти, изградени законно преди влизане в сила на закона. Техните собственици искат да купят и терените, върху които те се намират, но в момента нямат право.

Заради този проблем сме затрупани от предложения от физически и юридически лица, които притежават такива обекти в защитени територии, с искане за изключването им от границите на защитените територии, обяснява Михаил Михайлов. Той обаче прави уговорката, че разрешенията за закупуване на земята не се отнасят за националните паркове и за резерватите. Ако започнем да изключваме тези имоти по сега действащите норми, ще затънем в безкрайни обсъждания и процедури, обяснява смисъла на промените Михайлов. Ековедомството има свои аргументи и за облекчаване на процедурата за изключване на площи от защитени територии.

В природните паркове и в момента съществуват вилни зони

и курорти, и е нормално те да се разрастват, обяснява Михаил Михайлов. А когато това стане, те трябва да се изключат от границите на парка. МОСВ е решило да избегне съществуващата в момента тежка процедура, която предвижда да се премине през предложение, обществено обсъждане, комисии и решение на министъра и да приеме като достатъчно условие влязъл в сила устройствен план на местността. Той също подлежи на задължителна екологична оценка и затова решихме да избегнем дублирането на процедурите, мотивира се Михайлов. Той има обяснение и за разрешението занапред да могат да се правят реставрации и реконструкции в резервати.

Когато те са обявявани за такива, никой не е взел предвид какво има в тях. А там има сгради, пътища, водохващания, електропроводи, водопроводи и паметници на културата, които се рушат с годините, но законът не позволява строителни намеси. Михайлов твърди, че поправките в закона се отнасят само за поддържане на съществуващи обекти, но не и за изграждане на нови.

Не виждам основания за опасенията на екоорганизациите, освен това има още възможности проектозаконите да се дискутират, смята началникът на отдел "Защитени територии" в МОСВ. Според него проблем ще се получи, ако противниците на двата текста успеят да се наложат и те въобще не бъдат гледани от депутатите. Неговите опоненти пък са категорични, че текстовете, срещу които не възразяват, всъщност са много малко и служат само за прикритие на прокарването на големите бизнесинтереси.