Кенгуру и антилопи живеят на пловдивски адрес

,Към къщата, която ще ви представим, ни насочиха архитектите, които са я проектирали – Едвард и Маргарита Христови. Предварително знаехме, че е голяма и красива и че си заслужава пътя до Пловдив. Какво бе изумлението ни обаче, когато тежката порта от ковано желязо се отвори и вместо стопанката ни посрещнаха две сърни, антилопи, кенгуру с подскоци пресече пътя ни, а покрай него щъкаха всевъзможни пернати. Гледката бе зашеметяваща. Дълга алея, минаваща през зелена морава, ни отведе до самата къща.

„Възложителят искаше домът му да е в „български” стил, интериорът да не е студен и модерен, искаше нещо, отговарящо на неговия стандарт, но да е много човечно” разказаха арх. Едвард Христов и арх. Маргарита Христова. Позиционирането на къщата е спрямо даденостите на парцела, изложението, наклона, както и съобразено с невероятната гледка, разкриваща се към Родопите. Влизането е приглушено, от широко антре се попада в едно по-голямо и високо пространство с емпоре, където място са намерили дневна, трапезария и … басейн. „Дневната нарочно е проектирана под покрива. Там намерихме в най–високата зона място за камината, за да може целият й обем да въздейства над къта за релакс” обясни арх. Христова. Другото желание на възложителя бе басейнът да се вижда както от цялата дневна зона, така да има връзка и с екстериора и градината. „Претенциите ни бяха наистина басейнът да бъде в хола, да бъде много остъклен и така да се отваря, че лятно време да е хем в къщата, хем в двора”, допълни разказа на архитектите стопанката на дома. Така се получило място не само за почивка, но и една зимна градина пълна с невероятни екзотични видове. Между басейна и къщата има покрита зона с външно барбекю. „Постарахме се да направим една къща не само за стопаните, но и за многобройните приятели, които им идват на гости”, каза арх. Христова. Тя е на две нива, като на първия етаж има освен обширна дневна, трапезария, кухня и стая за гости със самостоятелна баня и тоалетна. На второто ниво са спалните, всяка от които със самостоятелна баня, още една гостна стая и кабинета на дъщерята.

Къщата пълзи по терена, защото има денивилация. Трапезарията и кухнята, която е в отделно помещение, са с три стъпала по-високо от дневната. Дневната изцяло е отворена на юг към двора и планината, посредством плъзгащи се витрини. Всички окачени тавани и колони, парапета на стълбището са по проект на архитектите.Що се отнася до обзавеждането, те само са консултирали собствениците. Съпрузите сами са избрали всички мебели по свой вкус.
picture:1.jpg,Къщата наистина е впечатляваща и грабва окото, но в този дом това, което грабва сърцето, са животните. В двора, зад къщата има голямо езеро с островче по средата, над което минава японско мостче. Във водите плуват двойка царствени черни лебеди. Компания им правят различни видове патици, между които има и неми или така наречените турски. Дори едната от тях сама долетяла през една мъглива есенна утрин и се заселила в двора, диви се и днес домакинята. Във водите на езерото живеят шарани и сомове. По моравата се разхождат токачки, японски кокошки и петли, дори паун. Просто една истинска идилия с пловдивски адрес.

Мъжът ми е голям любител на животни, още като малък е гледал гълъби. Като дойдохме тук имахме само малки японски кокошчици, те бяха първите обитатели. Сетне ходихме в Рупите при баба Ванга и там видяхме много токачки и си ги завъдихме. По късно си взехме най-различни патици.Между тях има неми или така Лебедите са доставени от Дания. Без водните животни всички си имат имена.Всички животни се гледат в естествени условия.

Собственикът на къщата дълги години е работил с арх. Едвард Хпристов и арх. Маргарита Христова и решава да повери направата и на собствената си.
Ние имахме представа как трябва да изглежда къщата ни , без архитектурните решения разбира се. Къщата е на две нива…РЗП – около 1000 кв.м.

За разлика от другите хора, които първо стоят къщите си и сетне решават как да им изглежда двора, съпругът ми направи точно обратното. Първо бяха направени и оформени градините и езерото и бе оставено мястото за къщата, което мъжът ми желаеше да е далеч от пътя.
picture:2.jpg,Езерото създава една много различна прелест и спокойствие. Мостчето се появява заради желанието на стопанина. Посещавайки Япония той бива впечатлен, как японците умеят да правят техните градини, мостове, течащи води- усет и красота. Въпреки малките размери- направени с мерак и тертип.
Холната гарнитура е холандска и масите. Кухнята е по поръчка правена – италианскаНасадени портокали, лимони , мандарини. Дървета – хинап- нещо като фурми.Бананови палми и преди година са яли първата реколта.

текст: Красимира Пастирова
снимки: Камен Ехранов и Владимир Коцев