Българи екзекутирали Мечката, руската версия провалила разследването

Публикувана: 8 Юни, 2018 11:51
26 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 26187
ШРИФТ ПЕЧАТ

Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов-Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише "Флагман".

Мечката добива митичен статут, след като в бума на силовите групировки ВИС и СИК успява да наложи тотален контрол върху охранителния бизнес по Южното Черноморие. За по-малко от 2 години Николов успява да превърне ПЧМ в най-мощната охранителна структура в региона. Фирмата работи дори и след като лицензът й е отнет през 1994 г., също като ВИС-2 на Васил Илиев, чийто представител „Първа частна милиция” става в началото на 1995 г.

След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.

Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК

Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.

Изданието направи разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция.

В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната - руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление.

„Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, каза Емил Христов.

Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант".

Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката.

На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата.

Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка.

„Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето.

Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката:

„Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.”

След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката.

Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий.

„Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”, казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.

На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си.

В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.

По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова.

Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България.

Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България.

Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.

Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия и Украйна са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения.

След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Георги Кадиев и Лъчезар Иванов
Разговор в парламента между депутатите, излъчен по Нова телевизия:
Кадиев: Следващият път ще ти счупя носа. Иванов: Така ли? Кадиев: Да, точно така. И ще ти го счупя в залата."

Още бисери