Свидетел по „Октопод“-а с избирателна „амнезия“

Делото „Октопод“ продължи днес с разпит на поредния свидетел, който твърди, че е бил изнудван от основния обвиняем – Алексей Петров. Велизар Велизаров е бил съдружник на основния прокурорски свидетел Георги Цветанов и също като него, по същата схема е станал жертва на изнудване, загубвайки имоти и акции, отнети, както твърди и той, и Цветанов, със сила от Алексей Петров. Показанията му дотук абсолютно следват последователността на тези на Георги Цветанов.

Велизаров разказа, че се познава с бившата барета от 1996-1997 година. Запознал ги Георги Цветанов покрай търговията със захар, която осъществявал. В своите показания пред съда Цветанов заяви, че е потърсил помощта на Алексей Петров, за да си събере дължими суми за продадени от него 5 хиляди тона захар.

Велизар Велизаров обясни, че на среща на басейна „Спартак“ Петров го принудил да разпише определени разписки, въз основа на които да „изисква“ въпросните пари от представителите на фирмата-длъжник „Дискавъри“. По думите му, подписани са общо 10 или 11 разписки, като едва 2 или 3 са подписани от него, а останалите - от Георги Цветанов.

Свидетелят не можа да си спомни каква е била точната сума, за която са подписани разписките. Каза, че със сигурност става дума за не по-малко от дължимата сума от 2.2 милиона лева. Велизаров нямаше спомен защо е предложено да бъдат подписани разписки за повече от 2.2 милиона лева, както и кой е дал това предложение.

Той не си спомни и кой е предложил да бъдат подписани точно разписки, а не някакъв друг вид документи. Не помни и дали въобще са обсъждани други варианти. Не се сети и как се е стигнало до решението да бъдат подписани няколко разписки, а не една.

На днешното заседание му беше показана такава разписка, на която той разпозна своя почерк и подпис. Велизаров обясни, че никога не е получил копие от тези разписки.

На въпросната среща той участвал като представител на фирма „Марком“. „Мисля, че имах пълномощия от Георги Цветанов, но не си спомням какви точно ми бяха пълномощията", заяви пред съдиите Велизаров.

Той разказа, че заради тези разписки се е „разделил" с акциите си, които е притежавал във фирма „Плевен Холдинг", които прехвърлил на Петров, без да получи нищо в замяна. След среща с Алексей Петров, състояла се в „Златния телец“, Велизаров „предал“ и автомобила си Mercedes.

„Вкараха ме в една от залите и така 1-2 часа чаках г-н Петров да дойде. През това време постоянно влизаха и излизаха някакви хора и демонстрираха лични оръжия, нищо не казваха. След 2 часа влезе Алексей Петров и започна да ме заплашва, да ме пита къде са парите, които Цветанов бил отмъкнал от Холдинга“, разказа си свидетелят. „Той ми крещеше, че ще ми счупи главата, обиждаше ме“, продължи Велизаров, а Кирил Топалов го допълвал: „Боклук, ще те размажа. Дори ме заплаши, че ще ми отреже пръстите, заедно със златните пръстени, които носех.“

След тази среща Велизаров се прибрал в родния Левски, но в продължение на месец бил принуждаван от Алексей Петров да пътува всеки ден до София и да върши определени неща. Той не си спомни за всички „ангажименти“, но един от тях бил да превози иззетите от Георги Цветанов картини.

Велизар Велизаров е подавал 4 жалби срещу Алексей Петров - до РУП Левски и Районната прокуратура в града, както и до СДВР и ЦСБОП, но без резултат. Получил отговор само на една от жалбите, в който било отбелязано, че не са събрани доказателства за извършено престъпление.

В дадената едночасова почивка Алексей Петров коментира „амнезиите“ на свидетелите. „В началото казах, че някой ден ще говорим за монтьорите на съдебните процеси и неправилно бях разбран, че става дума за монтажисти. Говоря за монтьори, които обаче не са предвидили факта, че защитата има право да задава въпроси и тъкмо тези въпроси налагат настъпването на тези състояния, наречени амнезия“, посочи основният подсъдим по делото „Октопод“.

Той категорично отрече да е заплашвал с убийството разпитвания Велизар Велизаров - нещо, което свидетелят съобщи няколко минути преди изказването на бившата барета. „Има абсурди, но те ще излязат по-нататък“, заяви Петров. Той за пореден път призова процесът да се води вътре в залата, а не извън нея или в медиите, където се насаждало негативно мнение за него.

„Има огромни противоречия и избирателна памет в показанията на свидетелите по делото Октопод“, коментира адвокатът на Алексей Петров Ина Лулчева. За нея е показателно обстоятелството, че едни неща свидетелите сега си ги спомнят много ясно, а други – не, защото били далеч във времето.

Запитан дали противоречията в показанията на свидетелите объркват тезата на обвинението, прокурорът по делото Светлозар Костов заяви, че прокуратурата няма затруднение в тази връзка, защото е било нормално да има някаква липса на спомени, тъй като става дума за събитие преди 13-15 години и човек не може да си спомня в детайли какво е правил.

„Още повече, че виждаме тактиката на защитата – опитва се да преплита бизнес и делови отношения с престъпните деяния. Не зная какво целят – ще стане ясно по-нататък. Ние смятаме, че едното няма връзка с другото“, заяви прокурорът.

Алексей Петров бе арестуван на 10 февруари 2010 г. Заедно с него бяха задържани Марчело Джотолов, Йордан Стоянов и Пламен Стоянов, известни като Дамбовците, Антон Петров – Хамстера, Момчил Кръстев, Николай Велков и Димитър Митров – Полицая.

Бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, Марчело Джотолов и Антон Петров са обвинени в организирана престъпна група с цел изнудване и рекет. Според прокуратурата Петров е оглавявал и група за финансови престъпления, с Хамстера, адвокат Николай Велков, братята Пламен и Йордан Стоянови и бившата барета Момчил Кръстев.

Срещу Алексей Петров са повдигнати 8 обвинения. Те са разделени в две дела с кодовото име „Октопод“. В първото дело Петров е обвинен в организирането и участието в престъпна група, която се е занимавала с рекет в периода от 1998 до 2004 г. Конкретно за Алексей Петров има и обвинение за опит за убийство на Георги Цветанов, както и за издаване на държавна тайна.

Заедно с бившата барета за членове на бандата се сочат и Антон Петров-Хамстера, Марчело Джотолов и Янко Попов. Всички заедно формират и участват в т.нар. дело „Малкия Октопод”.