Потвърдиха на втора инстанция доживотния затвор на бащата, хвърлил детето си от виадукт в Габрово

Апелативният съд във Велико Търново потвърди изцяло доживотната присъда на 32-годишния Дилян Бетев, който хвърли 5-годишния си син Дариел от виадукт в Габрово.

Мъжът трябва да изтърпи наказанието си при първоначален специален режим, както и да заплати сумата от 200 000 лева на 30-годишната майка на момченцето Поля Христова, като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Делото пред въззивния съд бе образувано по жалба от подсъдимия и неговия защитник, в която се сочи явна несправедливост на определеното от Окръжния съд в Габрово наказание, което се определя като несъразмерно тежко. Претендира се, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства и се иска наложеното наказание да бъде намалено.

Убийството беше извършено в ранната утрин на 3 юли 2019 г. Около 6.30 ч. в дежурната част на Областната дирекция на МВР в Габрово е получено съобщение, че мъж се готви да скочи от виадукта. Към мястото незабавно са насочени екипи на МВР, "Спешна помощ", Гражданска защита и пожарна безопасност с готовност за бърза реакция. Близо 3 часа психолог от Института по психология на МВР в Плевен разубеждава Дилян Бетев, когото наричат Дидо, да не скача. След като той се отдръпна от перилата на виадукта, бе задържан. Оказа се, че пристигналите екипи на МВР са открили във водите на река Янтра под моста тялото на 5-годишния му син.

Според прокуратурата, при падането за около 3,6 секунди детето е осъзнавало ставащото и безнадеждността на ситуацията, изживяло страха от високото, от болка/смърт и след удара в повърхността и сътресението на тялото е получило тежката и несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с остра кръвозагуба, от която починало.

Въззивният съд отхвърля жалбата на бащата убиец като неоснователна. Според апелативните магистрати, Окръжният съд в Габрово правилно не е наложил най-тежкото наказание „доживотен затвор без замяна“, като е отчел младата възраст на подсъдимия и оказаното от него съдействие при разследването.

От друга страна, налагането на по-лекото наказание „лишаване от свобода до петнадесет до двадесет години“ дори към максималния размер не би било в състояние да способства за постигане целите на чл. 36 от НК, както и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция, а от друга страна не кореспондира с характера на престъплението, възприето от съда като изключително тежко.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.