Спортен журналист: Брат ми беше жестоко пребит в "Младост" 4 пред свидетели и камери – виновните са на свобода

Спортният журналист Иван Петров е отчаян от липсата на правосъдие в България. В личния си профил в социалната мрежа Facebook Петров сподели, че преди три седмици 31-годишният му брат е бил жестоко пребит в столичния жк "Младост" 4 – по всяка вероятност от футболни хулигани.

По думите му тежкото посегателство е било извършено от група от около 15 души, а един от тях дори е ръгал момчето с нож. Всичко това е станало пред свидетели и охранителни камери, но въпреки това Петров има сериозни съмнения, че властите си "затварят очите", тъй като вече три седмици задържани за нападението няма, а в квартала се знае кои са извършителите.

Публикуваме целия му разказ:

Вече близо месец мълча, защото все се надявам, че под всичката шлака още има надежда милата ни татковина да се грижи за нас така, както ние се опитваме да го правим за нея.

Надеждата взе да угасва, затова искам да ви разкажа една малка история. За опит за убийство. На моя по-малък брат Ангел. Опит, за който все повече се опасявам, че ще си остане като регистрирана случка в полицията.

Преди три седмици Ангел излезе да хапне дюнер със свой приятел в 'Младост" 4. Приятелят му - фен на един столичен клуб, носещ шапка. Докато ядат, група от 15-тина души, с маски, тръби и всякакви други атрибути ги нападнаха. Фенове на "вечния съперник" най-вероятно. Приятелят на брат ми избяга, но не и Ангел. Беше жестоко пребит. Докато 15 човека са го ритали на земята, поне един от тях е ръгал и с ножа.

Няколко доктори казаха на брат ми, че е истинско чудо, че е жив. Единият разрез е на няколко милиметра от артерията на бедрото. Друг му отрязва седалищния нерв.

Брат ми беше опериран, нервът е зашит. Докторите казват, че е възможно никога повече да не може да ходи, не и нормално. В момента живее в свят от болка, денонощна болка в пострадалия крак. Не е ясно кога и дали болката ще си отиде. Патериците се превръщат бавно в най-добрия му приятел.

Това се случи преди близо месец, скъпи приятели. В 21:30 вечерта, пред свидетели и охранителни камери. До момента арестувани няма, поне не ни е известно. Май се знаело кои са. И от полицията, и от хората в квартала, пък и от други. И то поименно.

В това време същата групичка продължава да кръжи из града, да преследва и малки деца, носещи знаците на любимия си отбор, да тероризира и малтретира безнаказано. Всеки ден до брат ми достига информация, че са видели този или онзи от предполагаемите извършители да си ходят из квартала. Че тук или там отново има спиращи коли, изскачащи хора с маски, гонещи "врага". Това се случва през ден. В София. През 2021 година.

Виновни продължава да няма.

Понеже и от другия лагер знаят кои са, тази безумна касапница нищо чудно да продължи. Явно докато не успеят да убият наистина някого на улицата. И тогава да се поразшуми в медиите, пък да вземем да позатворим някого поне в районното.

А на хората, които направиха това и може би съсипаха завинаги живота на едно 31-годишно момче, искам да кажа - няма смисъл. Няма никакъв смисъл от вас, няма смисъл от съществуването на такива изроди като вас, няма смисъл да хабите въздуха на нормалните хора. Такива социални евнуси като вас са тежка грешка на природата. Ако мислите, че да биете и колите насред пазара някой, който няма нищо общо с неандерталските ви игрички, е проява на мъжественост - не, не е. Проява е на безмозъчност и бездушие. Пожелавам ви поне за ден да изпитате болката, която причинихте на това момче!

Сигурно всичко ще мине и замине. Колеги, когато след ден-два ви засилят да снимате репортаж за някой заклан, знайте, че някой друг вероятно преди това не си е свършил както трябва работата, за да позволи поредния епизод на това безумие...