20 години без Сид Барет – геният, който запали първата искра на Pink Floyd

На 7 юли се навършват 20 години от смъртта на Сид Барет – една от най-загадъчните, ярки и трагични фигури в историята на рок музиката. Основател, първи фронтмен, китарист и главен творчески двигател на Pink Floyd в ранните години, Барет остава символ на психеделичната епоха от 60-те, на свободата на въображението, но и на разрушителната цена, която понякога плаща артистичният гений.

Роден като Роджър Кийт Барет на 6 януари 1946 г. в Кеймбридж, Англия, той получава прякора Сид още като тийнейджър. Интересът му към музиката, рисуването и литературата се проявява рано, а артистичната му чувствителност го отличава сред връстниците му. В Кеймбридж се запознава с Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и други бъдещи важни фигури от британската рок сцена.

През 1965 г. Барет става част от групата, която скоро ще се превърне в Pink Floyd. Именно той дава името ѝ, вдъхновен от имената на блус музикантите Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. В първите години Барет е не просто вокалист и китарист, а основният автор и визионер на формацията. Неговият стил съчетава детска фантазия, сюрреалистични образи, английски хумор, експериментален звук и необичайни китарни похвати.

Дебютният албум на Pink Floyd – „The Piper at the Gates of Dawn“ от 1967 г. – до голяма степен носи неговия отпечатък. Песни като „Astronomy Domine“, „Lucifer Sam“, „Bike“ и „Interstellar Overdrive“ превръщат групата в едно от водещите имена на лондонската психеделична сцена. Албумът и до днес се смята за един от най-оригиналните записи на 60-те години.

Успехът обаче идва в момент, в който психическото състояние на Барет започва да се влошава. Интензивният ритъм на концерти, натискът на музикалната индустрия и употребата на психеделични вещества, особено LSD, често се посочват като фактори, допринесли за неговото оттегляне от реалността. На сцената той започва да се държи непредвидимо – понякога стои неподвижно, без да свири, друг път повтаря един и същ акорд или изглежда напълно откъснат от случващото се.

През 1968 г. Дейвид Гилмор се присъединява към Pink Floyd, първоначално като допълнителен китарист, който да компенсира нестабилните изяви на Барет. Малко след това групата взема болезненото решение да продължи без своя основател. Според една от най-известните истории музикантите просто не го вземат на поредния концерт – момент, който по-късно се превръща в част от мита около края на Барет в Pink Floyd.

След раздялата с групата Сид Барет записва два солови албума – „The Madcap Laughs“ и „Barrett“, издадени през 1970 г. В тях се усещат едновременно гениалност, крехкост и разпад. Песните му са странни, красиви, често недовършено звучащи, но именно в това се крие тяхната сила. Те не приличат на стандартни рок композиции, а на фрагменти от вътрешен свят, който едва се задържа в музикална форма.

Въпреки кратката си активна кариера Барет оказва огромно влияние върху Pink Floyd. Отсъствието му се превръща в една от големите теми в творчеството на групата. Най-ясно това личи в албума „Wish You Were Here“ от 1975 г., посветен до голяма степен на изгубения приятел и творчески съратник. Композицията „Shine On You Crazy Diamond“ остава най-известният музикален поклон към него.

Един от най-драматичните моменти в историята на Pink Floyd се случва именно по време на записите на „Wish You Were Here“. В студиото внезапно се появява Сид Барет – почти неузнаваем, напълнял, с обръсната глава и вежди. Членовете на групата първоначално не го разпознават. Срещата ги разтърсва дълбоко и остава една от най-тъжните сцени в биографията на групата.

След началото на 70-те години Барет постепенно се оттегля от музиката и от публичния живот. Връща се в Кеймбридж, където живее под рожденото си име Роджър Барет. Занимава се с рисуване, градинарство и избягва медийното внимание. За разлика от много други рок легенди, той не се опитва да капитализира мита около себе си. Напротив – сякаш съзнателно избира тишината.

Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. на 60-годишна възраст от рак на панкреаса. Новината за смъртта му предизвиква огромна вълна от реакции сред фенове и музиканти, за които той отдавна е не просто бивш член на Pink Floyd, а символ на изгубената невинност на рок епохата.

Любопитното е, че макар да участва активно в Pink Floyd за сравнително кратък период, влиянието му остава голямо. Без него групата вероятно нямаше да има същото име, същия начален облик и същия експериментален импулс. Барет е човекът, който отваря вратата към света, в който Pink Floyd по-късно ще изградят монументални албуми като „The Dark Side of the Moon“, „Wish You Were Here“, „Animals“ и „The Wall“.

20 години след смъртта му Сид Барет продължава да бъде фигура, която трудно се побира в едно определение. Той е основател на легендарна група, психеделичен поет, китарист експериментатор, самотник, мит и предупреждение. Историята му е едновременно вдъхновяваща и болезнена – разказ за човек, който промени музиката, но не успя да остане в света, който сам помогна да създаде.