23-ят джаз фестивал „Варненско лято” започва днес

23-ят джаз фестивал „Варненско лято” започва днес в 20 ч. и продължава в дните до 3 август в двора на Археологическия музей.
 

С наближаването  на 2017-та г., когато формално (заради първия звукозапис, направен от Original Dixieland Jass Band) трябва да се отбележи едновековната история на джаза, всяка година има своето особено значение. Такава е и 2014-та. За американците и целия останал свят тя е свързана с годишнините от смъртта на  двете най-значими фигури от епохата на суинга - великия Дюк Елингтън, отишъл си от този свят през 1974 г., и неповторимия Каунт Бейзи, приел да ръководи небесен биг бенд през 1984 г.
Споменът за тези личности и особено на творчеството им е особено актуален  днес, когато се наблюдава revival на суинговата музика, на биг бендовете, певците с кадифени гласове и цялата битова и културна мода около Втората световна война.

Но 2014 г. отбелязва и 60-годишнината от провеждането на първия голям  джаз фестивал в градчето Нюпорт на Лонг Айлънд, сателит и яхтено  пристанище на богатия Ню Йорк. Историята на този форум, дълго време считан за най-авторитетната институция на джазовото изкуство по света, съдържа и едно българско участие - на "Бели, зелени и червени" от Пловдив.
Две десетилетия по-късно пак този състав бе инициатор и двигател на подготовката и провеждането на първия международен джазов фестивал в България. Това се случи в самото начало на март 1974 г. в Ямбол при голям ентусиазъм  и небивал за друго културно събитие интерес от страна на печатните медии (електронните чакаха нареждане от "високото място"!).
Ямбол не успя да стигне до втори подобен фестивал, но поне подготви почвата за националния в  София (1977 г.). Него пък го изтриха от дневния ред на живота онези "герои  на новото време", които приеха пазара като панацея за демократично развитие.
Нишката върза Варна още през 1992 г., за да превърне своя международен джазов фестивал "Варненско лято" в най-чувствителния сеизмограф за процесите в  българския джаз - на диаспората и метрополията. Ролята на фестивалните прояви у нас продължава да расте, защото освен с концентрацията и разнообразието на  програмите, тя изпълнява ролята и на своеобразна компенсация за липсващата концертна практика (в момента се забелязват наченки на възраждането й). Това личи и от увеличаващият се брой на фестивалите в страната, който започва да прониква и в селища без традиции в джаза.

В този смисъл първопроходството на Варна в един особено труден за културата ни (и джаза в частност) преходен период е с голямо практическо и символно значение. Което трябва да се има предвид и непрекъснато да се изтъква при обсъждане на допуснатите до състезание  кандидатури за Европейска столица на културата през 2019 година.   

Текст: Владимир Гаджев

Ето и кой ще свири на тазгодишния фестивал:

31 юли

Димитър Льолев квинтет   
                 
Димитър Льолев     саксофон
Антони Дончев     пиано
Борислав Петров     барабани
Борис Таслев     бас китара

Кочетов квинтет
Макс Кочетов                    –саксофон
Петър Кристалек               –контрабас
Александър Светкович    - барабани
Ксения Кочетова              - вокал
Аса Пейсич                       - пиано

1 август

Пламен Карадонев трио

Пламен  Карадонев        пиано
Христо Йоцов        ударни
Димитър Карамфилов    акустичен  бас

Със специалното участие на
Елена Колева            вокал

New Bone квинтет    Полша

Томаш Кудик         тромпет, флюхерхорн
Бартоломиеж Прукнал     алт саксофон
Павел Качмарчик         пиано
Мачей Адамчак         контрабас
Давид Фотуна         ударни

2 август

Мирослав Иванов квартет                             

Мирослав Иванов    китара
Димитър Семов    ударни
Милен Кукошаров    пиано
Радослав Славчев    бас

.
Акуафоника   - Италия, Англия, Холандия,България,Словения

Федерика Коланджело          пиано, композиции        
Джоао Дрийсен            сопран саксофон        
                                                                                                        
Матайс Таун                 акустична китара
(носител на 1ва награда от
конкурса Роб Акда 2009, Холандия)
Михаил Иванов            контрабас
(носител на наградата за най-добър
солист на конкурса Dutch Jazz Competition 2008 в Ротердам,
Кристиян Крайнчан            барабани
(полуфиналист на Thelonious Monk
Jazz Competition 2012 във Вашингтон, САЩ)

Федерика Коланджело е е италианска пианистка и композиторка, а Акуафоника е неин авторски проект. След обучението си по класическо пиано в Лондонския Royal School of Music' тя започва работа в една от най-големите италиански филмови компании Fandango productions. През 2004 заминава за Холандия, където след бакалавърската си степен по джаз пиано е поканена да продължи обучението си в магистърската програма по класическа композиция в Консерваторията в Утрехт. Там, благодарение и на тясното си сътрудничество с Йерун де Хоу, Ото Кетинг, Нед Макгоуън и Амина Фигарова, Федерика се научава да прекрачва с лекота границата между джаза и класическа музика, между импровизирана и нотирана музика. Дебютният албум на Акуафоника Private Enemy излиза през 2012 в Холандия и Италия. След монжество концерти в Холандия, Германия, Полша, България Акуафоника идва във Варна в оригиналния си състав.

3  август

FKP  трио - Украйна

Виталий Фесенко     -контрабас
Тарас Кузнецов    -пиано   
Мирослав Пятников    -тромпет
   
Vapirov No-net-
България – Турция – Литва - Русия - Германия   

Йълдъз Ибрахимова        вокал     
Владимир Тарасов        ударни
Виталий Владимиров    тромбон
Асхат Сайфулин        акустичен бас
Матиас Шрифъл        тромпет 
Антони Дончев        пиано
Стоян  Янкулов        перкусии
Христо Йоцов        маримба, вибрафон  
Анатолий Вапиров        саксофони