4 1981

Стрелят по Калин Врачански на премиера в "Армията"

  • театър "българска армия"-
  • "не стреляйте по артиста"-
  • премиера-
  • калин врачански-
  • николай ламбрев-михайловски

Светът на ситите и бездуховните поругава душата на артиста както някога в Русия на Островски, така и днес у нас

Стрелят по Калин Врачански на премиера в "Армията" - 1
Снимки: Иван Дончев

Стреляйте по артиста“ - най-новият спектакъл на Театър „Българска армия“ по неостаряващата класика на Александър Островски „Лес“, е много повече от бляскаво реализирана комедия с всички вечни „атрибути“ на жанра от античността през комедия дел`арте до днес, или от Морфов до Москов ако щете: дръзки любовни закачки, търкаляне в сламата, „нашишкани“ костюми, имитация на подпийване и подпикване по сцената, буфонада, безброй гегове, бутафорни боеве... Наред с това режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски е достигнал и изсякъл драматичните дълбини, заложени от този твърде не-милозлив драматург в епохата, когато капитализмът навлиза в Русия, за да ги извади от контекста на XIX век и да адресира недвусмислено посланията си към нашия ден. При това – без да му е необходимо собственоръчно „дописване“ на шедьовъра. Като руски потомък и литературен възпитаник, Ламбрев-Михайловски е ползвал тематично цялото наследство от близо 80 пиеси на Островски, за да създаде своята сценична версия, запазвайки духа на оригинала. Или, както коментира самият той – друга пиеса, но от същия автор...

На първо място, за да превърне съдбата на артиста в смислова и емоционална доминанта в своя спектакъл, режисьорът се е отказал от вече архаично звучащото заглавие „Лес“. Двойката бедни пътуващи актьори Генадий Демянич Нещастливцев и Аркадий Щастливцев (от когото насетне всички мизерстващи жреци на Мелпомена биват снизходително наричани с обобщаващото „аркашки“), трагикът и комикът, олицетворяват двата типа възможно поведение на интелектуалеца в житейския театър: идеализъм или конформизъм, запазване на достойнството или кротко унижение пред господарите на държавната трапеза.

Гост-актьорът Калин Врачански и асът на армейската трупа Георги Къркеланов са отличен тандем. С невероятна лекота Врачански-Нещастливцев се качва и слиза от пиедестала на Шекспировите, Шилеровите и Молиеровите роли, за да потъне без апломб в неволите на битието и после пак обратно да се хвърли в поредното си принудително превъплъщение на уж уволнил се офицер, за да не уплаши богатите роднини с истинската си професия. За Къркеланов-Щастливцев остава като че ли по-семплата роля: само да е смешен...и гладен. Поругаването на артиста, разиграването му като мечка за забава на парвенюта и новобогаташи, неговото безпаричие и понякога без-ролие отпращат директно към сегашната родна арт-действителност.

Кой стреля по артиста? Светът на ситите и бездуховните, в който властват заможната вдовица Раиса Гурмижска, леля на Генадий Демянич (в атрактивното и виртуозно модулирано изпълнение на Антоанета Добрева-Нети), и нейното обкръжение от лакеи, ухажори и обикновени угодници – колоритната компания на актьорите Радосвета Василева, Стойко Пеев, Йордан Алексиев, новото попълнение Владислав Виолинов, Александър Дойнов. В този свят се броят пари, надлъгват се при покупко-продажбите на горски парцели, мисли се за дребни далавери или мащабни доходоносни нововъведения. Законите на този еснафски свят обезсмислят и убиват всеки моментен порив към красота и артистизъм (при младата двойка Пьотър и Аксиния в отдаденото изпълнение на двама почти дебютанти - Яна Бобева и Йордан Ръсин).

Романтиката и бруталният прагматизъм в „Стреляйте по артиста“ са два паралелни свята, единият от които ще унищожи другия в момента на тяхното съприкосновение. Така както става в Чеховите „Вишнева градина“ и „Чайка“. В прочита на Николай Ламбрев-Михайловски особено силно се усеща как „Лес“ е вдъхновил написването на „Вишнева градина“ около 30 години по-късно и че творбата на Антон Павлович се е родила като откровена реплика на трагикомедията на Александър Николаевич Островски. Малко аскетичната експресивност, характерна за други постановки на Ламбрев, пък в този спектакъл е разцъфнала в театрално зрелище, на моменти близко до стилистиката, в която обичайно работи Александър Морфов. 

Сценографията и костюмите за спектакъла, чиито следващи представления са на 5, 18 и 31 март в Театър „Българска армия“, са дело на Марина Райчинова, музиката – на Добрин Векилов-Дони, пластиката и сценичният бой – на доц. Александър Илиев. Тази вечер, 14 февруари, поради травма на актьор, втората премиера на постановката се отменя.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Люпи

    0 0 Отговор
    Много браво !!!