"Джурасик свят": Динозаврите ядат отново хора

Аз съм дете на 90-те години и като повечето такива деца съм отраснал с трилогията за „Джурасик Парк“. В крайна сметка, когато си дете или подрастващ пубер трудно можеш да намериш нещо по-готино от големи динозаври, дъвчещи хора с големи пушки. Така, че когато разбрах, че поредицата стартира отново с „Джурасик Свят“, реших да се разтъпча до киното и да видя дали динозаврите пак ще ме изкефят, както когато бях на ........ 8 години.

Честно казано не бях сигурен в това какво ще видя. Стивън Спилбърг е известен с „лакомията“ си и с навика си да окепазява чудесни свои поредици с нови продължения, само за да изкара някоя друга пенсия повече, макар и като пенсионер. Всички знаем какво представляваше четвъртата част на „Индиана Джоунс“ и сякаш нямахме много причини да се надяваме на по-добра четвърта част на „Джурасик Парк“, този път представен като „Джурасик свят“. Изненадващо или не обаче, този филм се оказа напълно достоен наследник на оригиналната сага.

„Джурасик свят“ обаче има един голям плю и той е мащаба. В трите части на Джурасик Парк гледахме как основно малки екипи от хора навлизат в загадъчния остров, за да изследват динозаври, преди да се озоват в средата на една луда гонитба за своя живот. В този филм вече виждаме идеята за парка с живите динозаври напълно оформена. Островът е пълен с туристи, дошли да се кефят на големите гущери, докато не се оказват в центъра на масова касапница, преследвани от птеродактили и раптори. От тази гледна точка филмът определено е доста по-мащабен и създаващ доста по-интересна атмосфера от своите предшественици.

Действието в „Джурасик свят“ се развива 25 години след това в първия филм. Този път паркът не е просто изолирана територия за изследване на учени, а се е превърнал в глобална увеселителна атракция. Ако в първите филми експериментите със съживяването на динозаврите бяха разглеждани като философско предизвикателство към природата, в новия филм те се разглеждат като чист бизнес. Отново имаме образа на романтичния милиардер, който финансира парка заради умиление по природата, но и който внимателно обмисля как да изкара пари от него.  Общо взето е вградена интересна философия за модерното общество. В един диалог дори се казва, че за децата вече динозаврите не са нищо по-различно от влакче на ужасите. За да ги впечатлят, те трябва да са колкото се може по-големи и с колкото се може повече зъби.

Загатва се и за унищожителната природа на човека, като драмата в парка този път се причинява от опита на голяма корпорация да превърне динозаврите в оръжия. Така се стига до създаването на нещо като супер динозавър, който започва да избива всичко по пътя си.

Иначе „Джурасик свят“ в основата си е семеен филм, за проблемите на днешното семейство. Виждаме вече добре изпитаната стратегия на безпомощните деца, останали сами сред големите гущери, докато около тях се вихри истинска катастрофа. Единствената им опора остава тяхната неориентирана леля, която е шефка в парка, но която се интересува повече от това кога се хранят динозаврите, от това какво правят племенниците й. Естествено тя изживява вътрешен катарзис в опита си да спаси двамата палавници..., докато гази по токчета в джунглата.

Всъщност тук се коренят и разликите в този филм с предшестващите го три. В „Джурасик парк“ главни герои бяха добросърдечни професори, които успяват да оцелеят на острова, благодарение на знанията си за динозаврите. В този случай Спилбърг е решил да прекрати идеализирането на умните хора и да се върне към модерното идеализиране на яките бицепси. Та ако в предните филми главните роли се играеха от представителните и симпатични Сам Нийл и Джефри Голдблуум, то в този всичко е в ръцете на нацепения батка Крис Прат. Пред две години може би щеше да играе симпатичен професор, когато мъкнеше едно доста масивно шкембе пред себе си, но сега вече има 40 реда плочки и може да влезе в ролята на екшън герой. Неговият герой не носи шапка и елечета. Той се движи с голи бицепси и наметнато на рамо пушкало, готово да лее динозавърска кръв. В същото време пуска по някоя тъпа шега и намек от сексуално естество, а в свободното си време дресира раптори. Общо взето в действието на целия филм нещата изглеждат така, сякаш целия персонал на парка е съставен от банка дебили, с изключение на Прат, който знае как да оцелява в суровите условия на динозавърската реалност.

Всъщност Крис си играе ролята доста прилично. Общо взето неговият образ е най-свежия във филма и доставя нужната доза екшън.  Той се превъплъщава и в първия екшън герой в „зубърския свят“ на „Джурасик парк“ и се справя добре с ролята си. Абе от както се нацепи за „Пазителите на Галактиката“, момчето живее живота на своите мечти.

Другата главна роля е за Брайс Далас Хауърд, която играе ролята на неориетираната леля. За ролята й може да се каже, че е готина мацка. Това общо взето е достатъчно. За този образ е важно да си яка кака и да можеш да тичаш на токчета. Общо взето това е.

Иначе сигурно се сещате за останалото. Големи динозаври реват, героят и мацката бягат с едни деца през джунглата, докато накрая не си лепнат една целувка. Общо взето нищо невиждано, но за такъв тип филми няма и нужда от нещо такова.

Режисьор на лентата е Колин Тревъроу, който пресъздава един наистина много цветен и наситен свят на динозаврите. Филмът наистина те пренася в една алтернативна вселена, която се чувстваш добре да населяваш. Тревъроу е свършил цялата работа, нужна за да се реализира такъв тип филми. Естествено има някои нелогични сцени с пуберски хумор, които могат и да се преглътнат. Вероятно на човека му се е сторила много зрелищна идеята да заснеме как Брайс Далас Хауърд бяга по токчета пред.... тиранозавър. Ок, идеята е била визуална, но пак си беше абсурдна. За да бягаш пред тиранозавърпо токчета, трябва да си или истинска перхидролена кифла, или да си много, ама много тъпа. Както и да е, такива неща в този род филми могат да се преглътнат.

Специалните ефекти във филма очаквано са на много високо ниво. Вкарано е и доста въображение в някои сцени. Не е ясно обаче защо елементът с 3D ефектите е бил напълно проспан. „Джурасик свят“ има потенциала да е 3D шедьовър, но този тип ефекти са толкова ограничени в него, че дори няма смисъл да си купувате очила.

В крайна сметка „Джурасик свят“ е един наистина забавен филм. А за вселената на възродените динозаври това е наистина важно. Филмът забавлява, спазвайки традициите на предходните филми, които поставиха основите на сагата. Ако някой отиде да гледа тази лента с друго намерение, освен да се забавлява, значи не е особено орирентиран в днешния свят. Общо взето „Джурасик свят“ е идеалния филм, на който може да заведете гаджето или децата в събота вечер. Забавен и непретенциозен, но определено имащ какво да покаже.