Ценен дар в националната съкровищница

Днес се получи поредното потвърждение на максимата на директора на НИМ Божидар Димитров, че бивш негър и бивше ченге няма. Пенсиониран от МВР, пожелал да остане анонимен, работил някога по линията на културно-историческото наследство с НИМ при бизнес пътуване е забелязал иманяри, респектира ги, те избягали изоставяйки изкопаното. Офицерът от резерва натоварил плячката на колата си и я подарил на НИМ. И то наистина е нещо изключително – богато украсена надгробна плоча. На нея са изобразени антични божества, между които  се различават Дионис, Херкулес, Хеката, Хермес и др. На долния ред е изобразена в релеф колесница, отнасяща покойника в отвъдния свят и типичната сцена „погребално угощение”.

За съжаление липсва надпис, но няма и капка съмнение, че надгробието е на богат тракийски аристократ, висш чиновник на римска служба през ІІ-ІІІ век от н.е. Мястото на откриването и релефа НИМ ще запази в тайна, за да не се съберат иманярите на цяла България на това място, заявява Божидар Димитров, директор на НИМ.

Не по-малък интерес предизвика и останалата част от дарението. То се състои от пет оловни печати. Три от тях са на българските царе Борис І (852-889 г.), Симеон Велики (893-927 г.) и Петър със съпругата си Мария )927-969 г.). Четвъртият е на Писота, вардарий. Вардарият е чин във военната българска администрация, отговарящ за вардариотите. Това са части формирани от т.н. федерати – войници от чужди племена, занимаващи се с охрана на проходи, пътища, мостове. Писота е старинно българско име (срв. Домета, Драгота и т.н.)