Реставрацията на Желязната църква край Златния рог ще завърши през 2017 г.

Министърът на културата Вежди Рашидов, който е  на кратко работно еднодневно посещение в Истанбул, инспектира днес продължаващата цялостна реставрация и укрепване на прочутата българска Желязна църква „Свети Стефан” край Златния рог.

В момента се ремонтира последната – западна фасада на храма с камбанарията, които гледат към Метоха. Успоредно с това успешно върви и реставрацията на вътрешния интериор на храма.

По време на инспекцията, в която взеха участие и зам.-министърът на културата Боил Банов, както и генералният консул на Република България в Истанбул Ангел Ангелов, стана ясно, че цялостната реставрация на  българската Желязна църква „Свети Стефан” ще приключи в средата на 2017 година.

Българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, е посещаван не само от семействата от българската църковна община в Истанбул, но и от хиляди родолюбиви българи и поклонници, които идват с автобуси, за да запалят свещ в тази историческа светиня за българския народ. Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа на всички туристи от цял свят, запознаващи се със забележителностите на древния и вечен град. Интересна е и историята на този уникален храм. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена на 09.10.1849 година тя, както и изграденият след две години Метох, са станали истинска люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски с думите “…и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен и издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Храмът се състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън тя привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат и дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.