"Първият отмъстител: Войната на героите" или "Отмъстителите 2.5"

Харесва ли ви или не, днес света на киното се владее от „Marvel”. Фирмата за комикси, която се трансформира във филмово студио, е истинска машина за хитове, били те качествени или не. Около лентите за супергерои на студиото винаги е имало спорове, за това до колко качествени са те всъщност и до колко заслужават огромния финансов успех, който реализират.

Ясно е, че студиото гони основно комерсиален успех и не се увлича в търсене на дълбоко качество или критични одобрение. Последната лента на студиото „Първият отмъстител: Войната на героите“ представя едно ново лице за филм от вселената на „Marvel”, което най-сетне успява да обедини в себе си доброто зрелище и силната история.

„Първият отмъстител“ определено имаше доста предизвикателства пред себе си. Той излезе точно един месец след „Батман срещу Супермен“, който трябваше да е голямата основа за вселената на DC.

Още сега мога да кажа, че „Първият отмъстител: Войната на героите“ превъзхожда значително филмът на DC. “Батман срещу Супермен“ имаше доста плюсове, но прекалено сериозното вдълбаване в психологическите страни в историята на изцяло комерсиален филм за супергерои, в крайна сметка сякаш отблъсна част от зрителите. В същото време „Marvel” ни представят едно класическо визуално зрелище, което този път е подплатено със солидна история, която обаче не отнема хумора или цветността на филма.

Новата лента се води част от самостоятелната поредица за Капитан Америка, но честно казано в това няма никакъв смисъл. Това е пряко продължение на втората част на „Отмъстителите“, като оправданието, че не се води трета част от франчайза е, че Тор и Хълк ги няма.

Капитан Америка е образът около, когото се завърта действието, но въобще не мога да кажа, че историята е съсредоточена върху него. Железният човек е образът, който се оказва в центъра на действието и около когото се завърта основният драматичен обрат във филма. Реално всички въпросителни, които задава филмът са свързани с героя на Робърт Дауни Джуниър, който отново е човекът, който понася тежестта да износи драматичността на филм на „Marvel” и представя, за кой ли път поред, един страхотен Тони Старк.

Във „Войната на героите“ виждаме една по мрачна атмосфера, което не е характерно за филми на „Marvel”. Повечето герои са изправени пред житейски проблеми и принципни дилеми, което постепенно ги разграничава един от друг. В този филм го няма класическият суперзлодей, който сме свикнали да виждаме. Тук злодей е обикновен човек, а финалният сблъсък не е между доброто и злото, а между различните гледни точки, за това кое е добро.

Режисурата е поета от братята Русо, които отново търсят по-скоро класически екшън сцени. Първата част на филма е представена по-скоро под формата на шпионски екшън, като по-късно се влиза и в фантастичната част на сюжета.

Хубавото е, че от „Marvel” не се опитват да утвърдят поредицата си като по-сериозна, от колкото всъщност е. Вметнати са по-сериозни нотки, но хуморът е запазен, а екранното време е изключително наситено с екшън. Докато DC се опитват да налагат твърде философски идеи и да разтягат излишни локуми във филмите си, от Marvel дават на зрителя си наситен екшън и визуално пиршество, този път разказвайки и история, която е достатъчно солидна да обясни това, което се случва.

Русо успешно задават новия, по-мрачен път, по който поема филмовата вселена, успявайки много добре да представят и новите герои, които ще бъдат разработвани за в бъдеще. Черната пантера е представен като стандартен супергерой, който автоматично си става част от екипа. Това, което всички очакваха обаче беше новата версия на Спайдърмен, а тя е наистина много добра.

Том Холанд е този Спайдърмен, който всички много отдавна чакаха. В този филм Питър Парк е класическият американски нърд, който се сдобил със супер сили по случайност и все още е в периода, в който страшно много се кефи на това, което му се случва. Докато другите типажи са обременени от случилото им се до сега, Спайди не спира да пуска лафове, да плямпа и да припада от кеф, че въобще е попаднал в едно меле с Капитан Америка и Железния човек.

Времето на Холанд в лентата е ограничено, но присъствието му определено пали огромен интерес за рестартирането на поредицата за Спайди. Истината е, че той е уловил това, което феновете искат от Питър Паркър и без да го усложнява излишно, им го дава с пълни шепи.

Естествено филмът си има своите минуси. Продължава онова наивно развитие на сюжетите. Като например, Тони Старк има нужда от нов герой за голямата битка и се сеща, че някъде е гледал клипче в YouTube. Малко по-късно той вече го е издирил, разкрил и посетил в дома му. Това обаче е част от начина на работа на „Marvel”, от който компанията отказват да се разделят. И може би са прави. Да, доста неща изглеждат детински и леко несериозни, но в крайна сметка основната аудитория на тези филми са именно деца. Те имат нужда от по - опростен език на общуване и го получават, без излишни притеснения за евентуалните стрели, които ще бъдат изстреляни от критиката.

„Войната на героите“ може да бъде наречен претрупан. В него са наблъскани твърде много персонажи, за повечето, от които няма особено време за развитие. Търси се и излишно пренасищане със звезди. Във филма са вкарани имена като Мартин Фрийман и Емили Ван Камп, които имат твърде периферни и направо излишни роли. Плюсът обаче е, че е поканен силен актьор като Даниел Брюл. Германецът вече значително подобрява английския си и благодарение на това пред него се отварят вратите към големите блокбастъри. Иначе той отдавна е доказал качествата си пред Холивуд.

Скарлет Йохансон вече започна да свиква с ролята си на екшън дива в кожата на Черната вдовица, но просто си личи, че има нужда от далеч по-емоционално наситени сцени, за да разкрие реалния си потенциал, от който реално този филм няма чак такава нужда. Той има нужда от едни други нейни плюсове, които се намират под и над пъпа й.

Много критици определиха „Първият отмъстител: Войната на героите“, като най-добрият филм от поредицата на Marvel и аз съм склонен да се съглася. Лентата успява да зададе един доста по-сериозен от стандартните за тази вселена сюжети, но в същото време не се отдалечава от онази непретенциозност, която я прави достъпна за всички. Този филм разгръща една нова страница от вселената на Marvel, от която можем да очакваме доста интересни неща.