Да живееш сам – възход и падение

Човешките общества, независимо от времето и мястото,  винаги са се организирали така че индивидите да живеят заедно, а не по отделно. Дори в древността са наказвали с изгонване от групата, племето или рода. Днес това стремглаво се променя. През последните 50 години с неумолима скорост върви „социалният експеримент” на живеенето по отделно – всеки сам със себе си.

За първи път в човешката история има толкова много хора на толкова различни места, които живеят сами. Днес хората се  женят по-късно, развеждат се по-често и все повече остават в собствената си компания. Стереотипите на патриархалното семейство, чийто членове се разделят чак при настъпването на смъртта, скоростно биват разбивани. Ражда се нов тип социална култура – индивидуалната.

Статистиката говори повече от красноречиво – за 15 години броят на сами-живеещите се е увеличил с 55% в световен мащаб. През 2011 година 277 милиона души разчитат в ежедневието единствено на себе си, пише в книгата си по темата Ерик Киненберг.

Разбираемо, тази тенденция най-силно се изразява при младите, които живеят в големите градове.

Швеция е страната с най-много соло – домакинства в света (цели 47%). Това значи, че почти всяка втора къща или апартамент е обитаван само от един човек. На второ място е друга скандинавска страна – Норвегия.

Дори в Япония, която е консервативна и йерархична страна, 30% от домакинствата се състоят от един човек.

Въпреки широкото си разпространение, живеенето по отделно сякаш не е достатъчно коментирано като социален феномен. Изследователите твърдят, че то е признак на фрагментацията, разчупването на обществото. Нещо, което едно от светилата на социологията – Емир Дюркем, нарича „култ към индивида”.

Така се променя начинът, по който хората общуват и разбират себе си и своите интимни връзки. Това е един вид „инвестиция” в себе си и свободното време. Пък има твърде малко данни, че да живееш сам те прави самотен и неспособен на общуване.

Киненберг твърди, че самостоятелното пребиване може да доведе до редица важни социални последици – като намаляване на чувството за общност за сметка на издигането на определени активни личности.

Той е убеден, че в момента протича една грандиозна промяна, която създава много възможности, но може би и много проблеми.

До какво ще доведе този разпад на социалното -  егоистични киборги, нещастни самотници или пък великодушни и отворени към света хора – предстои да видим.